СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ /СТИХОТВОРЕНИЯ

из стихосбирката под печат „Любов“

Посвещавам на съпругата ми Веска Янакиева

 

ТВОЯТ ПУЛС              

 

Ти близо си – по топлината

усещам: идва, идва любовта,

на крачка в нас са небесата

на моята и твоята душа…

 

И сякаш в този дом на птици

хвърчило съм, усмихнато дете…

И всеки топъл звук в мен тича –

трептят, трептят различни цветове.

 

Животът ми пулсира смело

и неговият дъх – с душа на лято

е птица в ятото на път поело

към светлини, избрани от сърцето.

 

02.01.2024 г.

 

 

 

 

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ                     

 

Всичко в нас е и летяща звезда –

всичко е порив, видял светлината.

И е въздишката, и е дъха:

нашата орбита сред висината.

 

Устните твои все палят пожар.

Устните нежни – звездите небесни…

Твоите устни си имат свой чар:

тръпнещи устни, усмихнати, честни.

 

Няма в тях думи, но вярваш им сам,

а любовта е безкрайна вселена:

неусетно те грабва, изпълва те цял

и е всичко между тебе и мене.

 

03.01.2024 г.

 

 

 

 

 

 

ОБРЕЧЕНОСТ                        

 

Една си ти – мълви у мен, мълви

надеждата, че виждам светлината.

Усещане, че в твоите очи

е мястото ми… Вчера непознато…

 

Не мога да не вярвам, че си ти –

море от хоризонти ни разделя,

но виждам как и в двете ти очи

на бряг се спирам… И съм те намерил.

 

Това си ти – сърцето пак шепти

и бие неподкупно, устремено.

Единствено за теб с любов тупти,

далеч ли е от теб – ще е студено…

 

04.01.2024 г.

 

 

 

УСТРЕМЕНОСТ                          

 

Не ме търси – дори да съм далече

духът на любовта ще те намери.

Сама бъди и тази вечер –

аз идвам с него… А дъхът трепери…

 

И всичко в нас ще бъде пак едно –

вълнение, безбрежност, светла воля.

А чувствата са сън – вълшебно колело,

които все от двама се споделят…

 

Знам, този свят е с обич сътворен,

докато станем част от светлината…

И в него всичко днес – за теб, за мен

любов е само… Път към свободата.

 

05.01.2024 г.

 

 

 

 

 

 

ИЗБОР                     

 

Дори да е в затворено огнище

в душата всяко въгленче е радост:

искра любовна е в стрелбище,

уцелваща сърцето с благост…

 

Копнежът светъл е копнеж невидим,

безсмъртен, стигащ до звездите –

не ни остава много да се чудим

защо ще стигнем и мечтите…

 

Защо и вятърът ни хвали,

раздухващ всичко до жарава:

една любов в един живот е цяла

и винаги пламтяща си остава.

 

06.01.2024 г.

 

 

 

 

 

ИЗМЕРЕНИЕ             

 

В душата ми се вихри ураган,

но тя е силна – той ще се стопи.

Каквото е било: не ще предам,

дори да вие чак до старини.

 

И днес аз пазя моста между нас –

без него всичко хубаво ще отлети.

Копнеж за утре и в спокойния ми глас –

в добрата дума искам да шепти.

 

Сърцето жадно неусетно трепва…

В години на житейски кръговрат

тъгува в радост, но с болката укрепва,

побрало в шепа целия ни свят.

 

07.01.2024 г.                

 

 

 

ЛЮБОВ                                   

 

Душата ми – в душата на деня

достига чакани предели

и светлините на реалността

отново с чувствата ще мери.

 

Какво ѝ шепне моето сърце –

и как вселената ще разгадае?

Несбъдното в живота ми небе

в очите на безбрежността витае.

 

Ще дойде ден ти в мен да спреш,

да ме усетиш: истина, не спомен

в миг, в който пак умираш от копнеж:

за мен си знак, от вечността отронен.

 

08.01.2024 г.

 

СТРЕМЛЕНИЕ

 

Звездите светят тази нощ тъй ниско

и всичко виждат: идват небесата…

Сърцето ми до твоето е близко –

усещам удара му… Ето – и в душата…

 

Откривам пак в очите ти луната

и чувствата ти галят ме с лъчите,

дошли за двама само на земята,

изпращаща ни всеки миг в мечтите…

 

И пак сме на небето – в необята…

И любовта, и нежността въздигат:

каквото е почувствала душата,

остава в нас… В небесната ни книга.

 

09.01.2024 г.

 

 

 

ДАДЕНОСТ

 

С дъха на утрото и с поривите светли,

и с висините, и с прибоя през нощта

дочувам всеки миг любовен шепот,

донасящ в мрака лунна светлина…

 

В небето облаци самотни светят,

морето праща истина една:

духът на изгрева да стигне бреговете,

от всеки лъч да бликне чистота…

 

Нощта донася своята прохлада

към всичко, оцеляло с векове,

в което само истината е награда

за любовта – във всички светове.

 

10.01.2024 г.

 

ЧУВСТВО             

 

След всяка вече паднала звезда

единствено сърцето бие лудо

и виждам аз като насън съдба

с небесен път на земно чудо…

 

Надниква пак зората… И вълни

танцуват с дължината на мечтите:

в душата спират всички светлини

и плува любовта в нас ненаситна…

 

Усещам разстоянието в нас –

в душите ни нов повик се въззема:

платно е времето, отворена врата

за всичко светло в нас калено.

 

11.01.2024 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ДВЕТЕ ЛИЦА НА ПОЕТА
Next post НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ ГОСТ КЛУБ „ДОРА ГАБЕ”