Из книгата под печат „МОИ ВЛЮБEНИ СТИХОТВОРЕНИЯ – 2023“, издателство „График“, Варна
Посвещавам на съпругата ми Веска Янакиева
ВЗАИМНОСТ
Ухото на рапан предрече,
че на брега ще си сама,
очакваща ме тази вечер
в естествената тишина.
И всичко в нас е неизбежно:
в косите утрото ще спре…
Една е моята надежда –
да стигна твоето море…
На лунна светлина да мога
да те намеря в своя път –
под лунен лъч и в изнемога
да слеем с теб съдба и плът.
Ще бъде чудна, чудна вечер –
в душите радост ще вали.
… И мрак да е – една сърдечност
посоката ни ще кали.
ДОГАРЯНЕ
Бездомен, нощен вятър
спи в твоите нозе…
Усмихва се мечтата
пак с утринни криле.
Притискам тишината –
мълчи като пред път
с чертите и с душата
на топлата ти плът.
Бушува нежността ти –
луната с нощен тен
покрива близостта ни,
държи ни дълго в плен
на нежност сред простора
и свети над света
с единствена опора –
небесна висота.
Открия ли в очите
мечтите ти – в мечти,
аз галя пак косите
отрупани с лъчи…
Докосна ли те с устни –
това е в нас съдба:
за седмото си чувство
да имаме крила.
***
УСМИХНИ СЕ ПАК НЕЖНО – С ЛЮБОВ
и ще стигна аз с тебе мечтата…
Остани в мен – за теб съм готов
да запаля нощта от луната.
Усмихни се щастлива – с любов,
усмихни ми се – всичко разбирам.
И ме имай – не съм друг и нов,
щом духа ми с простора се слива.
В светло утро мечтай… И чертай
необятност от пламъци сини:
за надеждата – всичко без край,
че докрай с теб ще бъдем, кажи ми.
На съдбата си чувствена длан
и на нея е видим денят ми.
И да свършат в мен дните, ще знам:
любовта ни е с дух непокътнат.
***
С БЪРЗ ПОЛЪХ В НАС ВЯТЪР –
щастлив, безграничен
сред шир необятна
и в чувствата тича:
все тебе да имам
в лъч ясен – с надежда.
И влюбен те стигам
пак с жажда за нежност.
Неземна, красива
ми носиш искрата,
любов в мен прелива –
богатство в сърцата.
И само отреждаш
в душата ми бледа –
сред чувствата силни
все тебе да гледам.
Мечтата, щом тръпне,
звездите примигват:
ще дойде пак утро,
но чувства изригват
дълбоко в недрата
на тази планета,
където съдбата –
любов е… И свети.
ОБИЧ
Обичам те… Това ми стига.
В теб влюбен съм до сетен дъх…
Живея с обичта ни жива:
погалване от вечност, връх.
Ти полет мой си над земята –
и в сняг, и в дъжд, и в светлина
на чувствата и красотата,
донесли вярност, чистота.
Ти облак бял си, идващ нежно,
с дълбока, лятна висина –
гальовен, влюбен и безбрежен
космичен порив на света.
Усещам те сега отново,
че изгрев си и виждам как
се палят утринни простори
и очертават морски бряг.
Сами по нашата пътека,
ще стигнем вечните била,
към тях ни носят леко, леко.
мечтите – радост в нас, крила.
Обичам те – това ми стига.
Обичам те до сетен дъх…
Живееш в мен ти: обич жива
от плът, вълнения и кръв.
ЕСЕНЕН МОТИВ
Вървим по листата
и те все ни шепнат
как в корени земни
духа ни укрепва
и всичко е огън,
и всичко е утро,
в което сме полъх,
в което сме – утре.
Намирай мечтите
и те ще те сепват,
че носят чертите
на слънце заветно,
с което в душата
животът започва
и всичко в сърцата
на лято е още…
Напълно те имам.
И думите нежни
за мойта любима
са все белоснежни –
аз в рай съм, където
тупти днес сърцето…
И чувствам небето
как гали морето.
ЯСНОТА
След всеки поглед твой остават
надежда в мен, копнеж, мечта –
вълнувам се и не забравям,
че радост си – с любов дошла…
И виждам как навън отново
изгрява чист ден, светва бряг:
в мен лумват слънчеви огньове
без сянка и без лъч на мрак…
Мечтата силна е вселена,
събрала всички светлини,
поела полъх чувствен, нежен:
вълнения и ширини,
че бягат облаците, бягат
далеко в неизвестността:
оставят пориви, навяват
сърдечност и в безбрежността.
И близко всичко е… Далечно.
Сънуван свят и буден свят…
В очите нищо не е вечно –
но ще е влюбен този свят.
УБЕДЕНОСТ
Не се свени от красотата
на женското си, нежно тяло –
по раменете разпилей косата:
естественото твое покривало.
И нищо, нищо не прикривай
дори и с жест неволен на ръката –
водата си морето как да скрие…
На извора си песента – реката…
Такава си, създадена от бога:
божествена за мен, необозрима…
Обичам те и само с теб ще мога
любов да имам, страст неутолима.
В СВЕТЛАТА НОЩ
На този бряг посрещам аз нощта:
нагоре взрян съм – чувствата горещи…
И ми се иска хиляди неща
с небесна радост дълго да усещам.
Да стигна светлото на онзи ден,
сърцето, в който ще забие лудо
от обичта ни – летен облак, окрилен
от близостта, донесла свое чудо.
И в светлото на лунното кълбо
вълни да дишат с радост и с надежда,
че всичко е в небесно колело
и времето му идва неизбежно…
… Загледан съм напред, брегът мълчи,
а вечността в усмивка се открива.
… Навсякъде днес любовта шепти –
родени сме копнежът да ни слива.
ЧИСТОТА
Любовта е винаги голяма,
любовта в душите ни кълнѝ,
любовта е нежно огледало
на съдба, вълнения, мечти.
На живота все придава смисъл –
днес и утре, винаги, преди…
Чувствата, с които съм орисан
извисяват ме над планини.
Любовта планета е – все моя.
И е винаги тя в мен – пламти.
Всичко тя ми е – вълна в прибоя,
бряг намираща да спрем сами.
… Някога, щом времето ни мине,
но оставят чувствата следа:
любовта ни няма да загине –
тя е същността ни пред света.
