(От книгата под печат „Хоризонтът – бряг на небеса или Море за теб“)
ПИСМО ЗА ТЕБ
Тъй близо съм до топлината…
Усещам в нас, че идва любовта.
Прозират чувствата… Душата
открива пътя – с пулса на кръвта.
Високо са мечтите на човека
и дишат днес, изпълнени с любов,
че и земята е с душа на цвете,
което радва с всеки изгрев нов…
Мечтите в нас са вече ехо –
кънти в слуха, донася красота…
И се издига леко, леко
преди да се превърне в синева…
Тъй близо съм… Но висината
немирна е днес – неустоима…
Донася в мен отново красотата –
в теб тя е истина… И климат…
И всяка нота на сърцето
е бяла нота, търсеща душа,
в която всичко е копняло
за любовта… И още топлина.
31.01.2025
* * *
На дръзките в нас нощни ветрове
аз устрема нестихнал ще прихвана.
И силата им – излетяла от небе –
в душата ти ще върна… Нежна хала…
Не може никой да ме укроти –
и идвам все в душата ти аз с порив свеж.
И буря страшна да ни връхлети,
ще я почувстваш в себе си като копнеж…
И да се мръщи нещо в нашето небе,
ще премълча, че търся само радост.
Сърцето знае всичко – и ще изгребе
до дъно сивото, за да открием младост…
Ще стигнем онзи бряг, очакван и желан,
към който всеки ден в живота плувам:
за нас е той – и близка цел, и блян…
Възторжен, чувствен, искрен, пълнолунен…
Вълнението в мен не стихва – то е вик
на лавата, дълбоко под морето…
Вълнението е неповторимо – миг след миг
блокира ударите, даже на сърцето.
Вълнението топли… И нищо не признава –
щастието носи то земните черти…
Душата се усмихва и всичко овладява…
А чувствата са вече вълнения с мечти.
01.02.2025
ЕДИНСТВО…
Откривам разстояния цял ден
между душата и сърцето –
а чувствата напират все… И в мен
вълненията са на крачка от небето…
Копнее всичко днес… И не търпи
в душата жаждата – да те прегърна вече:
каквото ни е дърпало встрани,
отдавна и животът го отрече…
Единствен съм… Сърцето ми за теб
ще бие и ще спира денонощно…
Единствен аз от чувства съм обзет
към всичко твое – с вечност и безсрочност…
И съм единственият аз, събрал
доверие и искреност – на чувствата канона…
В живота си до този миг не съм видял
по-здрава и с любов, почувствана икона.
02.02.2025
* * *
Не ме забравяй – сгрей с усмивка пътя.
Ще бъда в теб докрай – вълнуващ бряг…
А чувствата ще бъдат стъпки – стъпки скъпи,
потънали в душите: по пътя ни един към друг…
Очите ти са извори – и ронят
в душата бликнали от радостта сълзи.
А мълниите раждат искреност и воля
да отстраним съмнения, беди…
И в нощите ни – нежни, страстни
те чувствам като истина… И в мен с черти,
които ме вълнуват – властно, властно…
Все с любовта, която ни държи…
Не ме забравяй… Всичко в теб ще бъда…
И всяка нощ до утрото ще бдя
душата ти да бъде жива – в нея чудо
да предизвиква любовта… Морето в мен – с мечта…
03.02.2025
* * *
Хоризонтът при изгрев гори,
вечерта пак го топли с лунна позлата,
а сърцето все с обич тупти:
в нас – в надеждите всичко е слято…
В тях не падат небесни звезди,
в тях звездата е скоростен камък,
преминаващ наблизо – с куп от искри:
земни, в свят оцеляващ и в пламък…
В нас морето е свят на света,
в нас водата е порив към суша –
само с обич се стига брега:
всичко друго в надежди се вслушва…
Всеки носи в душата звезда –
тя е всичко, щом свети… И свети…
Всеки има в живота звезда:
само в нашата ние сме слети.
04.02.2025
НАДЕЖДА
Ехото нощите топли,
мрака отново разпръсна…
Чувствам дъха ти до мене,
сякаш е в мене възкръснал.
Всяка прегръдка е пламък,
дишам с теб въздух далечен…
Любовта ни отново е замък,
близостта ни е полъх сърдечен.
Тича в нас всичко – не спира.
Нека в нас всичко лети…
Чувства в гърдите извират –
всеки миг раждат мечти.
Всеки миг искреност носи –
бързам да дойде при мен.
В нас само един е въпроса:
кой ще бъде щастливият ден.
05.02.2025
* * *
Очите ти – все в мен… И всеки миг –
усмихнати, искрящи, силно взрени
в оставащото разстояние са щик,
пробол съдбата вече – да не се променя.
В тях слънце грей – отвътре, от душата.
И нищо не залязва… Не намира сън…
Каквото е отсъдила за нас съдбата –
не може да го промени дори и студ отвън.
Аз чакам само изгрева да дойде,
да ни намери още жадните тела:
на времето мечтите ни да върне –
като величие и радост в любовта.
Напълно твой съм… Нищо не отричам –
каквото е било, било е само в нас…
Останалото от съдбата си отсичам
и чакам само звук… И нежния ти глас.
06.02.2025
* * *
Докрай изпънати в душите свирят
горещи струни, тръпне звук роден.
И отговори чувствата не дирят –
те имат в нас съдбовен път… кален.
И светли, нови пламъчета идват,
и пътя озаряват ден след ден,
че всичко е любов – и тя ни свързва:
житейски полъх все е в теб и в мен.
И всемогъщ е всеки искрен порив
в гърдите носен, идващ като гръм,
и никой с него никога не спори
дори да се окаже, че е сън…
Дори да се окаже изгрев ранен,
дори да се окаже пак мечта…
Животът е и вечност – изблик странен:
едно вълнение за всеки над черта.
07.02.2025
* * *
Очите ти са с цвят на пролетно небе:
зелени, светли, галещи, игриви…
Сърцето може само да ги разбере…
И всяко чувство в тях – за нас, щастливо.
Те трепкат като светлинки на свещ,
които съм запалил за молитва –
дори да бъде пътя ни напред горещ,
ще бъдат моя чувствена палитра…
Безсъние дори в душата ти да плува
ще ни отнасят те щастливо към безкрая,
където нашите мечти лудуват
и с всичко светло радост ще изваят…
И няма в нас случайна спирка –
очите ти прегръщат ме с душата,
в която е пътуване безспирно
усмихнатата същност на съдбата.
08.02.2025