из книгата под печат
„EДНА ЛЮБОВ, ВЪЗВИШЕНА – ЖЕНА“
* * *
За мен – ти си съдба… И си създадена –
по-чиста, по-прозрачна от росата…
Не ще научиш колко много страдах,
за да те имам днес до мене на земята…
И аз съм с тебе – в моя ден щастлива,
и аз те имам цялата – и с плът, и с дух.
Ти днес си моя – галеща, свенлива…
За всичко вън от нас съм сляп и глух.
… Жена си ти: красива, обичлива,
прекрасна всеки ден… И с безгранична власт.
Усмихваш се, усмихваш се игриво…
Море си цял живот… За всеки мой, крайбрежен час.
11.12.2025 г., Варна
* * *
Щом до мен се притиснеш, аз зная,
че си цялата ти – моят миг от мечтата.
Не ме питай защо и сърцето ми е в безкрая –
с любовта ни ще минем още днес под дъгата.
И ще имаме късче свое небе – щастливи…
Ще посрещнем див вятър с платната издути…
Ще се сменят и облаци бели с облаци сиви:
страст и огън на любовния бряг още са скрити…
Аз понасям безмълвно всяка дълга раздяла –
на брега на морето, което изпраща на път…
А голямата обич, всичко светло събрала,
неизменно превръща звездите в любим – свиден наш кът.
12.12.2025 г., Варна
ОБИЧАМ ТЕ…
Кажи ми думите две… Кажи ги…
А ако искаш – лъжи ме… Не спирай…
Не може нищо да ги промени – виж ги:
тези думи са име.
В тях има искреност, чувства, любов.
С тях всичко изцяло се казва.
В тях живее невиждан свят – необятен и нов…
… Две думи, които бъдещето предсказват.
В изконното моряшко „Далечно плаване!“
е истинският им, безбрежен смисъл:
едно бързо, бързо прощаване
с деня сухоземен… Пълен с умисъл….
Една обич е винаги чиста и пламенна –
в нея мечтите най-много помагат…
Душата – без обич оставена
от себе си ще избяга.
14.12.2025 г., Варна
* * *
Свети в нощта пак луната
в сбъдващ се с изгрева сън…
Вятър, размахал крилата,
пориви ражда навън…
Чайка от морската пяна
вдига се с вик над брега –
чувствам, че идваш с голяма
светла, сърдечна вълна…
Скрила в душата ми сила
в мен е безсънната нощ…
Топлата нейна закрила
денем за мен е и мощ…
Питат очите ти сини –
колко държа в любовта
всичко красиво да има
още за нас висина.
16.12.2025 г., Варна
* * *
Очите ти – очите ти привличат
и чувства в нас разкриват на мига…
Копнея с поглед нежен и отричам
в нас бурите дъждовни – с лъх на висина…
Аз вече имам в твоя свят мечтата –
заселвам се без дъх – да съм мечтание
в копнежите, нахлуващи в съдбата
където всичко в любовта ни е призвание…
Дочувам, че устните ти ми мълвят,
и носят страст, надежда… А болка щом отпият
от моята, родена с вълнения съдба,
с усмивка в любовта и в мен те ще се впият.
17.12.2025 г., Варна
* * *
Щом затрепти в душата ти небето,
ще идвам тихо всяка вечер
и с бриза нежен, лъхащ от морето,
аз с всеки порив ще съм ти в сърцето…
За мен си всичко, но ще си замина…
Косите ти, лицето ти… Ръцете
ще възприема като моя светла струна –
ще затрепти над всичко в нас небето.
И всеки ден, щом с утрото поема
след бурна нощ, събрала очертания,
една любов ще бъде в нас калена:
свободна в чувствата си и с признания.
18.12.2025 г., Варна
* * *
За всичко в синевата днес безбрежна,
в която смело чувствата душите водят,
ти само ме прегръщаш нежно, нежно
и с неочаквани злини в живота спориш…
Долавям шум – земята с нас говори,
разказва ни най-простички неща:
за светлина в небесните простори,
за дъждове, донесли любовта…
Вървим и двамата по своя път небесен
и слизам на земята без да спра:
за любовта ни търся залив вечен
за моята и твоята съдба,
за всичко в синевата – днес безбрежна,
защото чувствата са силни и горят сами
над равнини, поля и бездни.
… Отново в нас възкръсват висини.
19.12.2025 г., Варна
* * *
Прекрасна моя, нежна и в съня си:
изящна, мила, чиста, съвършена.
Сърцето е спокойно в този час – светът ти
събира сили за любов, щом се погледнем…
Безкрайно дълго мога да те чакам –
очите да отвориш, да се усмихнеш с глас…
Звездите гаснат, но остават в теб мечтите,
които носят поредните си чудеса за нас.
Възкръсва неизменно в душите всеки дъх
на вечната надежда да бъдем само ние…
Каквото ни вълнува е силен полъх, лъх
на откровението, че сме се открили…
Сред приказния свят на чудесата любовта ни
е чудото на вечността – за мен, за теб,
а всичко истинско и свято изцяло е в кръвта ни…
Пулсира в нея откровението с удар лек.
24.12.2025 г., Варна
* * *
Всяка сутрин морето любов ми предрича –
колко бала вълнение на брега ще дочакам.
А вълните на плажа пак ризите си събличат,
вълнолома прескачат и в чувствата крачат…
Всяка сутрин морето душата залива
с нови пориви буйни и с далечни прозрения.
А прегръдките ни на пясъка все от обич преливат
след среднощни тревоги за мечти с измерения…
Всяка сутрин морето сърцето засича –
ударите усеща, трепетите първични
на живота крайбрежен, в който всичко привлича,
щом са чисти вълненията и с копнежи типични…
Всяка сутрин морето мечти нови носи
само в простора на безбрежността небесна
и остава в нас радост, и липсват въпроси…
А любовта ни отново, определя ни среща.
25.12.2025 г., Варна
ИМПУЛС
Сред приказния свят на чудеса
и любовта в нас, чувствата разнасят,
че всеки миг сърдечен e със синева,
а изгревът с доверие приглася
на най-устойчивите думи на света
и бликащата от сърцата песен:
„Обичам те!“… „Сега!“… У мен звучи
до късната ни и дълбока есен,
в която всичко просто вече е мечта
и няма път нанякъде и надалече –
единствено в сърцето има свиден кът,
където се прибира всеки ден небето…
И всичко, всичко има и „преди“,
и всичко е насочено нагоре –
към нови, бликащи в очите светлини
от нови ноти и духовен порив,
приемащ писаното ни в съдбата
с безбрежни ветрове към теб с „О-би-чам !“
В душата ми единствена мечтата
се чувства истинска и с „Не отричам!“
е висина, далеко от земята,
и е опора, и е въздух – и надежда
за всичко, от което днес душата
все с висини от чувства се зарежда.
26.12.2025 г., Варна
* * *
Морето на Варна все в душите се плиска:
заливат вълните брега… Вода, песъчинки,
чувства… на плиткото са естествени, чисти –
без водорасли, расли и по камъни, и на скали…
Морето на Варна всеки ден привлича далечност
и всичко в света волно, намиращо сушата…
Морето на Варна е искреност, синева, нежност:
със сърце е свободно и е устрем за всяка душа.
Морето на Варна е с порив напълно свободен…
Морето на Варна е с пристан от обич в ръцете на бряг.
Морето на Варна е с прилив към теб пълнокръвен.
Морето на Варна е воля с надежда и страст.
Морето на Варна с всяка своя капка вода е безсмъртие…
Морето на Варна е любовта на света: цял океан…
В морето на Варна бие сърцето на истините в нас мъдри.
Морето на Варна е с бряг, само от слънце огрян.
27.12.2025 г., Варна