(Из стихосбирката под печат „В нас диша море“)
* * *
Изпълваш ме все с обич силна, чиста:
пропуснатата радост – и в душата,
и в погледа ми с блясък се завръща…
Пронизва всеки светъл лъч съдбата…
И няма часове без път в живота,
и всеки миг е с пориви безкрайни…
Дори да се завърта с устрем колелото
за участта ни няма изблици случайни.
Каква свещена милост на сърцето
превърнала е любовта ни и в икона?..
Каквото ни подсказва всеки път небето
в света и в чувствата ни е закона.
Далечен зов – на новите планети
в нас диша с твоето желание…
И бият неизменно в нас сърцата – с трепет
от радост, от вълнение… И в изпитание.
06.06.2025
* * *
Сърдечност, откровения сега проправят
единствено и само в теб и в мен
към бъдещето ни посока… Приближават
надеждите ни дълго чакан ден.
Изтичат бързо, но не ни забравят
минутите на всеки пълен час…
В душите чувствата с копнеж ни галят,
а погледите светят с искреност все в нас…
Мечтите ни намерило, и щастието знае,
че минали сме бързо в свят без грим,
където любовта ни е съдба, призвание:
в прегръдки щом я имаме, държим…
И миг след миг в нас раждат се слънцата
и с вечността те днес ни озаряват…
А всичко преживяно от душата
не може любовта ни да забрави.
07.06.2025
* * *
И тази нощ за мен и теб не е преграда –
съдбите ни и тази нощ се сляха…
И тази нощ любов в нас забушува млада…
И тази нощ надеждите ни полетяха.
Не си ми нужна друга – по-различна.
И сякаш в мен тече река пенлива…
Защото светлото е в двама ни сега първично:
и все пламти в очите с радост жива…
Аз изгрева прегръщам, щом потъна в здрача –
среднощния ми порив ти си към белия ни свят:
лъчите на луната много, много значат
за чувствата на изгрева и за достигнат бряг.
В ръцете ми си още ти – не мога да си тръгна…
В ръцете ми оставаш – в щрих мил и доловим…
В ръцете ми се ражда нашата присъда
и полетът да те въздигна в свят наш, неповторим.
08.06.2025
* * *
Аз искам пак да те прегърна само
и да замрем в очаквания миг –
небето ще ни бъде огледало,
а пулсът – откровение и вик.
Вълните морски идват… Ще повторят
в душите светлините на нощта:
единствено сърцата ни говорят
с прииждащия прилив на страстта.
В необуздано, нежно постоянство
небето ще е нашето небе,
ще ни се радва жадното пространство –
морето ще е нашето море…
И в изворите на очите ми ще плуваш
докато върнем всички очертания,
а бризът лек с нехайство ще тъгува,
щом няма между нас днес разстояния.
09.06.2025
* * *
Звучи гласът ти, гали с буйна радост…
Морето му отвръща на разсъмване…
А в устните ти – за любов мечтали
нощта е още полет и потръпване…
Реките на живота ни в море се вливат
когато чувствата си щедро сме разкрили…
Душите ни в една душа се сливат,
остава слънцето да стигнем – да ни види…
И приливите в нас вълни разливат
по пясъка на дните ни и се отдръпват,
но чувствата преливат и копнежи не загиват,
следи бележат стъпките – не съхнат
в крайбрежните пространства на мечтите,
където всичко е живот, с морето свързан…
И трябва само да ни видят висините,
за да почувстваме, че корабът ни е отвързан.
10.06. 2025
* * *
И днес морето с нас ще заговори –
окото на водата ще ни гледа
и в чувствата ни дръзко ще повтори
онази близост и онази жега,
които преживявахме, когато
се сливаше светът ни с необята.
И те обичах нежно като Афродита:
аз – Аполон, бленуващ красотата…
От днес морето в нас ще се повтаря:
за чувствата, които ни изгарят,
за висина, която проговаря
за обичта голяма – в нас безкрая
на неутолимите мечти и разстояния,
и всеки тръпнещ, слънчев порив…
Ти, Афродита моя, си желание:
аз – Аполон, съм дълго търсен залив.
11.06.2025
* * *
На крачка от вълните на морето
разбирам аз, че те обичам:
вълнението не притихва, а в сърцето
пулсират удари със знак първичен…
Променлив е днес вятърът навътре –
донася още широта в нас, пламък:
небето е дълбоко и различно,
и има връзка само с океана.
Душата залив търси всеки път с прибоя,
надеждите вървят по лунната пътека –
мечтите светли облаци са в строя
на висини, от утрото обзети…
Полита над водата светло чувство,
в което радостта не отминава…
И странно в мен желание се спуска:
сърцето ми любов да отброява.
12.06.2025
* * *
Не съм се заблудил аз в твоите очи:
не хващам пътища обратни,
че любовта ми търси, пита и мълчи…
За да избегне някой ден вълни превратни.
В нас чувствата са неподвластни на ума.
И над душата също няма сила властна.
… И непознати да сме, любовта така
ще ни обсеби бързо, ще ни свърже – ясно…
Неволен страх за любовта ми не пълзи –
каквото е отсъдило сърцето аз приемам…
В душата ти се взирам, в твоите очи:
и те прегръщам, чувствам… С обич откровена.
Голямата отдаденост е като храм,
отблъснал и прогонил ветровете:
единствено стремежът ми към тебе, знам,
че е величие и обаяние на вековете.
13.06.2025
* * *
Аз тайно се чудех защо ли в съдбите
морето – тъй бурно, вълните сплоти,
защо на брега щом щорм се замята,
над всички надежди са пак висини…
Мечтите ни земни морето привлича
към изгрев далечен с небесен захлас…
Часовникът верен секунди отсича
в живота ни днешен – с небесна в нас страст.
Когато са чувствата всичко – небето
намира опора в душевни вълни
и всяко вълнение с бал е в сърцето:
достига високи пространства – за дни.
Намира то всичко… Намира го смело…
И нищо не може след туй да го спре…
Каквото сърцето е дало и взело
ни носи опора – в нас диша море..
14.06.2025