* * *
Да те прегърна искам на брега,
където всеки ден очаквам слънце,
където бавно идва вечерта,
но чувствата се раждат някак бързо…
Да те прегърна искам на брега,
където има мигове на вечност,
където поривът ти днес ще е съдба…
И близост, и намерена сърдечност.
Да те прегърна искам на брега,
където и с душа ще те погаля,
където ще откриеш любовта:
единствена… И само от безкрая.
Да те прегърна искам – на брега,
където сянка няма – бризът е бриз топъл…
И се пречиства всеки ден света
с вълнения, с целувка, с вопъл…
28.05.2025
* * *
Каквото е написало небето
за мен е само повод за мечти.
Отгоре облаци небесни светят,
а чувствата са чувства с висини…
Вълнения на любовта в простора,
от вятъра раздърпани със стон
отдавна са следи на минал скоро
Пегас, летящ към земен дом…
В нас любовта е радост ненаситна,
в нас любовта е порив, крайност и закон –
единствена, космополитна
и само в нас с неподражаем тон.
29.05.2025
* * *
Не можеш да не ме обичаш…
Чертае по небето мойта същност
мечтата, към която се завръщаш
все с нови чувства, с нова плътност.
Дълбоко в мен първичното ми аз
е с вътрешно усещане за твое ехо:
кънти в мен като първороден час,
а любовта към теб съвсем не е пътека…
Такъв съм, да… Разкъсван от посоки,
вълненията аз очаквам за добро –
и не отричам поривите с теб високи,
натискам смело своето гребло…
… Не можеш да не ме обичаш.
Тече водата… После – водопад…
Знам, ден ще дойде, ще изричаш
надежди мои в твоя искрен свят.
30.05.2025 г.
* * *
До теб съм пак в усмихнатия ден
и радостта в душата ми прогледна:
до теб оставам – силен, откровен,
с вълнения за всичко, изповедни.
Надеждите надхвърлят битието,
но в мен нахлуват крехките ти чувства –
с предчувствията вече сме обзети
за искрен порив: като за изкуство.
Сега, в момента, в този миг сме ние
и любовта разтваря сетните ни сили:
душата в погледа не може да се скрие
и многоцветни багри пак са се извили…
Отвежда ме направо към небето
на тъй очакваното щастие мигът.
… И ме пробожда лекичко сърцето,
че всичко вече в нас е светлият ни път.
31.05.2025
* * *
В усмивката на обещаващия ден
душата няма нищо да забрави.
И откровено с чувствата у мен
тя слънцето с очи пак ще погали.
С надеждата за радост – без премеждия
копнежите ни искрени и светли
са скрили корените си под веждите,
изписани с вълнения в нас летни…
И всяко наше ново равновесие
е същност на духовната ни същност:
намирам в теб отчаян стон, безвестие,
което е приятно, но е външност.
… Дълбокото усещане за вечност
и за любов до края на живота
е само допир до сърдечност,
която е с началото на нота.
01.06.2025
* * *
Вълните на морето дишат леко,
но не разкриват старите си тайни –
от пясъка отдавна са приети
и под краката ни са в пристани незнайни.
Брегът нахлузва вечер нощна риза.
Водата всеки земен процеп пълни.
Вълните дишат – и очакват бриза,
но могат и да бъдат мълнии…
И в тялото ми пясъкът се впива
да скрие мойте рани, придобити,
когато без морето си отивам…
И всичко може да се запокити.
… Потъналите кораби на жадното ми тяло
рибарите намират в свойте мрежи –
каквото е останало е чувства само,
а с времето усещам нежна тежест.
02.06.2025
* * *
В ръцете ми замира твойто тяло,
намерило посоката на любовта.
И поривите си открива в мен то, сляло
изцяло времето, доверието и плътта.
Изнизва се очакването в нас на пръсти –
дошло е време за самото естество
да се притисне до любим, да се прекръсти,
да слезе от мечтите… И да е крило…
И да превръща всяка наша дума
в космическа утеха и в черта
на любовта, която корени забива
днес в щастието… И в небесната дъга…
В ръцете ми замира твойто тяло…
Не искам нищо повече на този свят.
Душата времето и в близостта е надживяла.
И моли само за вълнуващия път.
03.06.2025
* * *
Как исках аз в очите ти да светне
от чувства, избуяла светлина…
И изгрев над главите да преметне
далечното усещане за висина.
Променящото същността броене
към щастие, стартиращо в мига,
е крайност и едно летоброене
и в небосклона на надеждите в дъха…
Намирам всички искрени приятели ,
откривам всички чакани мечти –
животът се скъсява от разпятия,
а всичко в тях е сигурно и не боли…
Когато те прегърна – ти си моя…
И да те няма – в мен си само ти.
Животът ни е капчица в безкрая
от дъжд над постоянни висини.
04.06.2025
* * *
Страстта ми – моя жилава ръка
се хвърля тайно към избухнал блясък…
Лелеят чувствата за теб мечта,
която ражда вдъхновение, не крясък…
Приседнал съм до твоето крило –
ти в своя скут вълщебствата наклаждаш…
Каквото днес е всичко – след „било“
и в небосвода наш небесен се заражда…
Каквото ни вълнува, после ни сплотява.
С дущевните отблясъци, нескрити
живота галим с чувствата си, с дните,
в които всичко в нас опира до съдбите…
Безкрайна е Весената и знае
че всяко чувство, всеки дух е сила…
А земната опора на душата
единствено пак в чувства се е свила.
05.06.2025