(От книгата под печат „ХОРИЗОНТЪТ – БРЯГ НА НЕБЕСА или МОРЕ ЗА ТЕБ“)
* * *
Говорим си, говорим си с очи…
И думите ни идват… мълчаливо.
„Привличаш ме!“ – в очите ти крещи,
не е на нищо лесно податливо…
Аз търся само твоите очи –
като икона светла на душата…
Сърцето е сърце – ще отрази,
щом чувства в мен намерят висината
и нощите ни станат светъл ден, и времето не може нищо да ни вземе,
и всеки миг е полет откровен,
и щастието ни съвсем не е видение.
Да ни отнеме някой тази радост
и изгреви, и залези не стигат…
За щастие – от щастие се страда…
Звездите светят и с очи примигват.
09.02.2025
* * *
Ценим ли го?… Отива си – отива
усещането ни за ставащи неща…
Далече ли е времето тъй приветливо
или е бледа сянка, нямаща следа?
Но будна е душата – то е тук и гали…
Наивно някак – сладко в нас горчи.
Дори да сме болезнено живели
в нас чувства топлят всички наши дни.
Намерили сме себе си… И сме щастливи…
Неизживяното, превърна се в мечти…
Каквото и да ни докосне, ще се слива
завинаги в душите – да се извиси…
Пак устните ми – устните ти чакат…
Сърцето моли твоето сърце…
В нечутите вълнения – в душата
ръцете ми са в твоите ръце.
11.02.2025
ПРИ ИЗГРЕВ
В невидими вълнения на мрака
копнежите ми чакат твоите ръце,
срещу които изгрева усмихнат маха
и се превръща в светлина, в небе…
Ако това вълнение го няма
изгубили сме всичко на света…
Очакваното време в нас е смяна
на истини в душите и в плътта,
че трябва времето да ни е рамо
и да подпира рамото – духа с душа.
И никакви съмнения да няма,
че всичко в нас е всичко на света.
При изгрева слънцата се множат
и се превръщат с блясък в порив светъл.
Каквото предстои е дълъг път –
в душите ни… Вълненията си понесъл.
12.02.2025
* * *
С пръсти нежно ме погали –
в устните ми пламна чист копнеж…
Позатихналите в нас пожари
вените ще пръснат в миг горещ.
Вярвам, че ми носиш светлината –
щом съм аз от нея ослепен,
миг след миг с лъчи и топлината
ме изпълва и държи ме в плен.
Буйната жарава на небето
лумна в мене… Бликна ден…
Огънят на чувствата в сърцето
ме изгаря и на бряг студен.
И душите светят, светят
и в привличане, и в близостта…
Времето е спряло в нас… И ето:
чувстваме на другия света.
14.02.2025
* * *
Днес белите надежди на нощта
се сляха вече с утринни пространства:
валял е, трупал е отгоре ни снега,
превърнал се и в светлина, в реалност.
Не е илюзия да търсиш радостта,
не е илюзия да си дори и виртуалност –
каквото ни спасява идва с любовта
и носи светли чувства и безкрайност.
Не е ли всичко чакан полет с минало?..
Или пък всичко случва се сега?..
Сърцето знае само – изход то намира
кое е истина с утеха… И кое лъжа.
В нас белите надежди на снега
топят се с нежно безпокойство…
Така е с всяка истинска мечта
която е вълна – и трепет… И достойнство.
19.02.2025
* * *
Сънувам ли?… Сънувам ли, кажи?..
Сърцето бие силно… И прескача…
С теб свързани сме като две вълни –
единствено с бряг, който е в душата.
Единствено с безкрайността,
където чувствата от синева извират,
където жаждата за теб е вечността
и никога копнежи не умират.
… Със сетива – с усещането за комети
най-трепетно и блеснали в мечта –
в нас всичко е любов… И свети, свети
като единствена възможна на света съдба…
Като невидима и силна обич… Строга:
с безбрежни разстояния в крилата…
Като човешка, зимна изнемога,
която не заспива сън, отдавна чакан.
20.02.2025
* * *
А времето, а времето е спряло –
н няма ги листата… Идва тишина.
Над всичко хвърленото покривало
на зимата белее… Свети без луна.
Аз бих повярвал на притихнал свят –
с две шепи ти плисни водата прясна
и дай й път в безкраен кръговрат
като вълнение в съдбата ясна.
И с искрено усещане един до друг
ще се учудваме, надежди ще ни следват –
каквото е вълнувало душите ги изпълва тук…
В нас любовта е чувство, порив, откровеност…
Не съм измислен – имам куп черти
и в своя път съм честен… И напред понесeн…
И всичко мое е и твое – и си ти
живота ми… Като на сън и любовта ни свети.
21.02.2025
* * *
В душата ти намирам все съкровища:
събирам бисерните миди.
И пътят ни е прав, и без кръстовища
в свят чист и наш: и видим, и невидим.
И няма в нас помръкнали сияния.
Животът е красив… И не сънувам…
Сърдечно всичко в нас е… Светло излияние…
С усещане за вечност – с теб аз в него плувам.
Ще те докосна пак. Сърцето и душата
единни са – и в ритъм, и в желания.
И винаги е нежна, галеща ръката,
скъсила всички дълги разстояния.
22.02.2025
* * *
Където и да си – аз искам да те има…
Където и да си – си само ти.
Извира времето – извира
изцяло с твоите черти.
И в чувства с галеща виталност
ти будиш в погледа копнеж –
и предизвикваш всеотдайност,
към чувствата ни силни пак стремеж.
Ще сляза с пролетния вятър –
в очите ти до болка ще се взра,
дали не липсва днес в душата
частица необятна висина?..
Дали това не те възпира
да се усмихваш, както и преди?..
Ще ти я дам! И нека се простира
животът ти към нови ширини.
23.02.2025