Станислава Пирчева – Ава е родена в София. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен репортер в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, днес е водеща на предаването „Нощен хоризонт“.

Член е на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските писатели и на Международната творческа организация „Славянска литературна и артистична академия“. Носител е на наградата „Златно перо“ (2021) на СБЖ и е удостоена с почетна грамота за принос към съвременната българска литература от СБП (2025).

Един от нейните радиорепортажи е отличен от международната организация Union Radiophonique et Télévisuelle Internationale (URTI), със седалище в Париж. Участвала е като инструктор за България в проекта „Мултикултурна Европа в медиите“, организиран от холандския център „Мира Медия“ и Центъра за развитие на медиите в София.

Автор е на поетичните книги „Живот за събуждане“ (2016) и „Виделината“ (2024), както и на документалното изследване „Славчо Пирчев – битолският войвода от Брезник“ (2025), в съавторство с Георги Радославов.

Получава награди от национални литературни конкурси, сред които „Константин Павлов“ (2015), „Дора Габе“ (2016) и „Витошко лале“ (2024, за импресия). Нейни поетични и белетристични текстове са публикувани в алманаси и сборници, както и превеждани на различни езици.

Стиховете ѝ вдъхновяват песните „Не заспивай“ (2022) и „Феникс“ (2023), изпълнени съответно от Петя Буюклиева и Жаклин Таракчи.

КОГАТО ОБИЧАШ ВСЕКИ СЕЗОН

Щастливо живея
на друга планета
и дърветата
са моят пристан.
Не мога да кажа –
обичам те завинаги…

Почукай на небето
и чуй звука му.

ЛЮБОВНА АРИТМИЯ

Да претворяваш
от огън и тъма
с небеса от нежност,
когато най-боли
и бъдеш капка обич
или чудо.

С дишането
учестено от любов…

С дишането
учестено от любов,
откриваш ги наяве
в прегръдката живот –
дочул сърцето си.

НА РАЗСТОЯНИЕ

Достатъчно близо
до теб,
където и да си –
сърцето ми е
водопад
с космична
нежност –
отвъд непосилната
лекота
на битието:
поели по
пътя
на пречистването –
далеч от всяко
излишество,

с любов безмерна.

НЕБЕСНА СЕРЕНАДА

Луна съм
в мисли, чувства, спомени…
пълнят косите ми –
разговор с нощта.

И моите бели комини,
чисти, бели…
съвсем бели.

ЗАЛЕЗЪТ

Избледнява с
полъха
на вятъра,
морето
отмива думи…
и още
неизречени думи
в четирите
посоки на света –

ветропоказател
на времето.

НА СЕДМАТА ГОДИНА

„Искам три листа любов – бял – да те нахвърля по него,
дори и с черни контури…“
Жак Превер

Тази любов –
така истинска –
израства
в ягодовите поля.

Тази любов,
която кара другите да се страхуват,
дава правото
да обичам.

Тази любов,
така търсена –
връхлита неочаквано
с мириса на магнолия
и спира внезапно.

ОТКРОВЕНИЕ

Ако не обичаш,

обезсмисля се битието –
до последния микрон,
до атома,
частицата Вселенска –
да вдишам теб, себеподобния.

Ако не обичаш,
в безкрайните пространства
на варианти и вселени,
защо да съществуваме…

СПАСЕНИЕ

Обичам те,
когато ме обичаш
във всеки миг,
разпадащ се на атоми –
открил ме
в дума,
звук и багра.

Обичай ме,
когато те обичам
във всяка вечност –
с раждането
на бялата вселена
от любов.

LOVE MY SOUL

Железопътна релса съм.
И вагон. Локомотив също.
Тези състояния –
появяват се от нищото
и връщат пак там.

Изплуват,
за да ти покажат
с кого и накъде пътуваш днес
или си сам в купето.
В тунелите сърцето бие най-силно.

КАЙ И ГЕРДА

Те се изгубиха
в парчетата
на огледалото,
тя тръгна да го търси
с вълнението на душата,

с космическото изригване
на черното и бялото,
на цялото,
премесено в същността ѝ.

МАМА ОБИЧА ХЛЯБ

„Тестото трябва да си почива” –
благо нарежда мама.
Помня я в изгревите –
как месят златното слънце
пъргавите ѝ пръсти
и дават живот на зърната.
„Тестото трябва да си почива” –
благо нарежда мама
и го оставя да втаса
до слънцето чак.
С детския спомен
за одрасканото ми коляно
и ръката на мама,
която лекува.
„Тестото трябва да си почива” –
благо нарежда мама.
Тайна остава печенето
на хляба
с тънка коричка
от чудодейната пара.
Като човешкия дъх,
който ни свързва –
къс изпечено тесто
с много имена:
hleb, aran,
pane, nan, brod…
Брод,
насред реката
на живота,
през който
ще продължим.

Хлеб наш насущний.