СЛУЧАЙ „НИЯ“
Бюро „Чудомир и Новоселска“
Кафемашината в „офиса“ се тресе и издава такъв шум, че се чудя как спи Чудака в съседната стая. Ние двамата с него сме двама маргинали на средна възраст. Защо се обиждам сама, след като има толкова умни книги как да се харесаш, да се обикнеш и да станеш най-щастливият човек на земята! Чела съм ги. Аз страдам от безсъние и вечер, по-точно нощем, чета книги. Убедена съм, че съм маргинал, такъв е и колегата ми, бившият мой съученик от гимназията Чудомир Вълков. Защо съм толкова сигурна? Защото сутринта ми го разясни президентът. Имало един милион и кусур българи под прага на бедността и скоро щели да станат маргинали, ако правителството не вземе мерки.
Понеже в момента нямаме поръчки, единствената ни клиентка е една смахната жена, която твърди, че вечер кучето ѝ излиза само от къщи и се среща с помияри. Ако го докажем, ще плати (представете си колко), а защо сама не го проследи остава в тайна. Понеже вече няма банка, която ни дава заеми, двамата с Чудака сме я закъсали яко. Толкова, че той цяла вечер дрема в старата си кола, за да дебне кучето на дамата, събуди ме в четири часа, тъкмо се бях унесла в сън, да ми съобщи, че ще легне да спи и аз трябва да съм тиха, ако реша да посетя „офиса“.
Въпросното служебно помещение се намира в неговата гарсониера, в която той живее и където приемаме клиенти. Преди три години загубих съпруга си в нелепа автомобилна катастрофа, а той се разведе, напусна топлото си местенце на районен инспектор в Пловдив и се върна в родния Бургас. Аз съм се занимавала с всичко, за което може да се сетите. Когато се засякохме след толкова години на главната, не го забелязах, а той ме поздрави така:
– Новоселска, ти да не си станала министър, че се надуваш!
– Господин полицай, смилете се, невинна съм! – поех шегата.
Откъде ми дойде наум да му предложа да направим детективско бюро! Много съм първосигнална.
Тъкмо сядам с чашата кафе зад единственото бюро, когато служебният телефон звъни, тоест моят частен смартфон.
– Здравей, Гладиолке, имате ли много работа?
– Господин инспекторе, не се занасяйте с мене, не съм в най-доброто си настроение.
Моето име е Виолетка, такова малко нежно цвете, според крими инспектор Георгиев не ми отива, затова ме прекръсти на Гладиолка.
– Смятам да възложа задача на детективското бюро, трябва да се спазарим за сумата – продължава той.
– Кой ще плаща? – питам директно.
– Имаме перо за консултанти. Кажи на колегата да ми се обади, ще се срещнем само двамата.
– Знаех, че си падаш по мъже! Добре.
Затварям без повече любезности. Днес дори шегите не ми се получават! Ясно е, че за да получи заплащане един консултант, трябва да има съответното образование и стаж. А Чудака е завършил право и е работил дълго време в полицията. Но не ми дава сърце да го будя. Почти съм сигурна, че става въпрос за студен случай. Тръстичко да почака. Криминален инспектор Желязко Георгиев е много слаб, от тези хора, които изглеждат кльощави. Затова го наричам Тръстичко.
Чудака не е като мене, личи си пагона, веднага става, изпива едно кафе между миенето на зъби и преобличането, и отива на среща с инспектора.
Клиентката с кучето ми звъни, разбира, че я обвинявам в лъжа, заплашва ме, че няма да плати.
– Вие какво, искате да ви излъжем, че след като сте заключили къщата, кучето ви си отключва и излиза в полунощ, така ли? – това го говоря с равен глас и се прозявам.
В този момент схващам, че не сме виждали нейния любимец. Прекъсвам дамата и казвам:
– След десет минути съм при вас, да се запозная с кучето ви.
Онази затваря. Аз скоквам и набързо заключвам „офиса“, след което посещавам къщата с двор в широкия център на града. Звъня. Излиза млада жена, усмихната. Възрастна дама с куче не живее на този адрес. Извинявам се и тръгвам обратно.
Заварвам Чудака, той е делови, не пита къде съм била.
– Ще търсим изчезнало дете.
– На колко години?
– На осем, второкласничка, Ния.
– Кога е изчезнало?
– Вчера. Сутринта дядото я оставил пред двора на училището, а вечерта, когато майката отишла да си я вземе, се оказало, че момиченцето не е посетило часовете. Цяла нощ го търсили по приятелки и роднини, сутринта отишли в полицията.
– Та това е горещ случай, ние нямаме база данни на педофили, нито хора…
Но колегата ме прекъсва.
– Не разбрах точно, но инспектор Георгиев е лично ангажиран. Както знаеш, той е в тежки престъпления. Съответните му колеги от отдела за отвличания работят по случая, но той е издействал от началника да включи и нас, като консултанти.
– А, не, само ще си изгубим времето, никой няма да се интересува от нашето мнение, не се хващай на въдицата!
– Ние ще търсим сами, отделно.
Аз отново се сещам как се е подиграла с нас “клиентката” с кучето и утихвам. Не смея да му съобщя грозната истина, че е киснал цяла нощ пред друга къща. Но тя, истината, е като грозна жена, всички я хвалят, но всеки я избягва.
– Добре, Чудак, казвай училището, името на госпожата им, тръгвам.
– Аз ще посетя родителите, двамата не са отишли на работа, чакат вкъщи да се върне единственото им дете. Дядото още виси в полицията и плаче.
Излизаме едновременно. Заварвам в училищния двор олелия, голямо междучасие е. Това е благоприятно. Намирам съответния втори клас да играят баскетбол на игрището, много смешни мъници, но учителката им по физкултура е още по-забавна със свирката.
Като не успява да усмири децата, се опитва да си го изкара на мене, но скоро променя позата. Разбирам от нея, че Ния е кротко дете, красиво, русо и не може да е избягало само някъде. Ния е отвлечена непременно от някой престъпник. След като натрапва мнението си, даскалицата със свирката ми разрешава великодушно:
– Може да разпитате съучениците ѝ, ако желаете.
Аз питам само за приятелките ѝ. За мое съжаление се оказва, че издирваната няма приятелки. Била затворена и мълчалива. Тъкмо се каня да се откажа, когато едно ниско момче ме доближава и ми обяснява:
– Ния свири на пиано. Ходи на уроци в читалището. Питайте госпожата там. Аз също ходех, но се отказах.
– Благодаря!
Чувала съм за тази учителка по пиано, тя е прочута в нашия град, лесно я намирам. Детето, което свири в момента е съвсем малко. Краката му висят и то подритва читалищното пиано.
– Ученичката ви в детската градина ли ходи?
– Да, какво обичате?
– Явно не сте чули, че Ния е изчезнала.
– Ния напредна много, ще стане музикантка. Тя е приятелка с Нора. Сигурно е отишла у тях да свирят заедно. Ето ви телефона на майката на Нора.
След доста усилия успявам да открия майката, да разбера къде е нейната Нора, в друго училище, в центъра. С предвзет глас ми е обяснено, че прекалено талантливата Нора и Ния не са приятелки, това било абсурдно. А да се допуска, че едно дете от такова семейство като Ния, която кой знае къде е избягала, може да преспи у тях, и при това без да се обадят на родителите ѝ, било съвсем неадекватно. Госпожата е обидена, че въобще я занимавам! Забранява ми да безпокоя нейната наследница в такова елитно училище като тяхното!
Ядосвам се, но осъзнавам, че нямам друга идея. Тръгвам пеша към училището „прехвалена ягода“, една стара сграда в центъра. Пъхтя и проклинам. Някой звъни настойчиво. С мъка изваждам смартфона от малката си дамска чантичка.
– Гладиолке, искам да ти кажа клюка, надявам се да ме изслушаш.
– Казвай, че май единствената полза от издирването ще се окаже, че ще отслабна с някой килограм.
Инспекторът хихика по телефона.
– Моите приятели от семейството на Ния са доста мургави, от тези българи, които работиха дълги години в Германия и си построиха нови къщи в бившите села, сега квартали на Бургас.
– Цигани са, разбрах, не го усуквай! Момент, вече имам профил на момичето, то е русо, бяло, със сини очи.
– Точно това исках да ти кажа. Детето е инвитро, с донорска яйцеклетка, родено е в Германия.
– Каза ли на Чудомир?
– Не, предай му!
Кльощавият инспектор е безцеремонен, но аз също не си поплювам, така че сме квит. Звъня на партньора си. Чудака влиза в обяснителен режим, че родителите на изчезнала Ния са заможни хора, добре уредени, детската стая е оборудвана с електрическо пиано.
Аз го прекъсвам и му съобщавам какво съм научила.
Разбираме се, той да купи две големи пици и да ме чака в „офиса“. Да не мислите, че пазя диета! Остава да се разболея на всичкото отгоре.
Пристигам в прехваленото училище, нахълтвам без да обръщам внимание на протестите на портиера, когото преметнах, защото в началото любезно го попитах в коя стая е 2-ри А клас. Второто препятствие е достолепната учителка, но като разбира, че е изчезнало дете, пуска своята възпитаница. Нора излиза в коридора и се съгласява да разговаря с мене. Гузна е.
– Приятно ми е! Ти си Нора, нали? Уверявам те, че ще запазя в тайна всичко, каквото ми кажеш! Най-добрите пианистки сте двете с Ния, нали?
Нора е кестенява, с широко лице, кафявите ѝ очи гледат боязливо. Мълчи, но всеки момент ще заплаче. Продължавам:
– Ти знаеш, че Ния е изчезнала, нали?
– Да, мама ми се обади.
– Тя е циганка и музиката е в нея. Колкото да се стараеш, не можеш да я достигнеш!
– Да, мама ми каза, че е ромка, но аз не вярвам. Тя е руса, а родителите ѝ са…
Момичето търси подходяща „правилна“ дума.
– Изплюй камъчето, какво ѝ каза, като се видяхте при госпожата по пиано?
– Казах ѝ, че е храненица.
Млъква и преглъща.
– После.
– Че познавам една съседка, възрастна жена, която е полудяла от мъка, защото откраднали момичето ѝ като бебе. Циганите.
– Разбрах. Това е лъжа, нали?
– Наистина има такава жена, но останалото си го измислих.
– Къде живее тази възрастна жена?
– В нашия квартал има една неизмазана тухлена къща на ъгъла на улицата.
– Добре, Нора, браво! Ти си призна, това е чудесно. Аз няма да кажа нищо на майка ти и татко ти. Но ти им разкажи, да не ти тежи.
Тръгвам по коридора към изхода и чувам как детето влиза в класната стая.
Тъкмо намирам въпросната стара тухлена къща, когато виждам Чудака да паркира в уличката. Той слиза от колата и с гръмкия си глас ми съобщава, че докато ме чака, пиците изстинали, но приятелят му, хакерът, се обадил, че „клиентката“ за кучето се е обаждала от телефона си точно от тук някъде. Двамата се съгласяваме, че вероятно става въпрос за тази къща. Виждам една жена да полива цветя на терасата си насреща. Без да я питаме ни осведомява, че в неизмазаната къща живее шизофреничка. Влизаме, отключено е, заварваме Ния и шизофреничката да си говорят за музика.
Оказва се, че Ния е намерила занемарената тухлена къща, в която според Нора живее истинската ѝ майка. Жената я посрещнала, поканила я да преспи при нея, направила ѝ закуска. Нито потвърдила, нито отрекла нещо.
Партньорът ми получи заплащане на консултантски услуги, вързахме двата края за месеца. Но на мене още ми горчи в устата, като се сетя. Шизофреничката се оказа нашата клиентка с въображаемото куче. Нейната стара къща не се вписваше в квартала с красивите нови сгради наоколо. Но досега общината не е имала основание да я премести насилствено, като единствена наследница. Като разрешихме случая, намериха най-после повод да я изселят! Оказа се, че е нарушила куп закони, като е приела едно объркано дете, с ранима душа на самороден музикант.
Много бързо на мястото на тухлената къща се издигна палат.