Павлина Павлова взриви читателската аудитория у нас с новия си роман „Спартак, гладиаторът” (2017, изд. „Български писател”), чиято премиера се състоя в Американския център на Столичната библиотека и се водеше от д-р Райна Дамяни – изкуствовед. Събитието привлече над 100 почитатели на авторката. Излязла на книжния пазар през април, книгата вече има три издания и е сред най-четените заглавия в класацията на „Хеликон”. „Чест прави на Павлина Павлова, че така задълбочено е подходила към темата и е извела тракийския произход на героя в основата на всички негови идеи, действия и постижения. Ние, като наследници на тази култура, би трябвало да припомняме на новите поколения, че произхождаме от най-древната цивилизация в Европа. Орфическите тайнства са създадени 14 века преди Христа. А в канавата на романа са залегнали идеите на Орфей” – обобщи Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, приветствайки авторката. Свои мисли за постигнатото внушение споделиха още проф. Банко П. Банков, писателят Йордан Милев, полк. Иван Миланов.
Всеки е чувал или чел за Спартак. Но едва ли някой е очаквал, че ще се намери български писател, който да сътвори грандиозен белетристичен епос, извайващ по великолепен начин величавата фигура на тракийския вожд. Всички досегашни интерпретации по темата се занимават преди всичко с гладиаторското му битие, с баталните сцени на робското въстание в Древния Рим, с ужасяващите и еротични сцени, показващи страховити битки или живота на поквареното римско общество. През 1874 г. италианецът Рафаело Джованьоли създава романа „Спартак” с предговор от Гарибалди. Осемдесет години по-късно американецът Хауърд Фаст написва новелата „Спартак”, по чийто сюжет през 1960 г. Стенли Кубрик режисира филмов екшън с участието на Кърк Дъглас в ролята на Спартак. Филмът се превръща в световна сензация и донася още през първите години рекордни приходи от 60 милиона долара на създателите си. Очевидно драматичната и пълна с героизъм фигура на роба-пълководец, дръзнал да се изправи срещу най-могъщата армия на древността, генерира лавинообразен интерес, защото в началото на 21 век се появяват още американски екранизации (2004, 2010), както и роман от Владимир Цонев (2009) у нас.
С какво романът на Павлина Павлова се отличава от досегашното обговаряне на темата? Самият обем от 470 страници вече говори за дълбочина, за търсена и намерена диалогичност из историческия лабиринт. Авторката е омагьосана от величавата фигура на гладиатора, но художествената условност навлиза в пределите на митологичното. Между градивните елементи на фабулата се вмъква един непрестанно звучащ философски пласт: за разликата между бог и човек, за обожествяването на природата чрез митологията, за силата на традицията, за родовата и историческа памет, за таланта и ролята на тракийския етнос – така пренебрегван от европейските историци векове наред.
Павлина Павлова притежава уникално въображение, чиято основа се подхранва от лирико-фантазния ѝ натюрел, видим в нейната поезия. В прозата нейните сюжети се градят на принципа на спираловидното наслагване – на разказ в разказа. Чрез „Спартак, гладиаторът” читателят се образова по отношение на важни факти: тракийските езически богове предхождат с векове гръцките по техния генезис, а християнската религия с нейната обредност преповтаря на практика цикличността на ритуалите, изпълнявани от тракийските жреци, както и фактът, че християнството е възприело битово-делничните обичаи на обикновените тракийци: ритуалите за Великден, Гергьовден, Еньовден, Спасовден, за изработването на мартеници, за кукерите и нестинарките – всичко това са тракийски обичаи, запазени до днес в българската памет, без значение на вливането на славянска и прабългарска кръв в създадената на същата територия българска държава, нито от 5-вековното турско робство.
Авторката привежда доказателства, че добре познатата от нас гръцка митология е почти изцяло копирана тракийска, с малка промяна на имената, а гърците са се заселили на Балканите векове след разцвета на тракийските царства и тяхната култура. Действието в романа се развива през 1 век пр.н.е., но в подпластовете на повествованието авторката ни запознава с поразителни факти: съществувала е тракийска писменост, документирана в уникалната златна книга на Орфей, от която именно гърци и римляни заимстват знаци за собствените си азбуки – самият Плиний Стари записва как пеласгите (тракийци) са занесли преди хилядолетия азбуката си в област Лациум (до Рим); а легендата за Иисус, неговите чудеса, всеизвестни фрази, включително и възкресението му – всичко това е било част от митологичния ореол на египетския бог Тот, тракийските Дионис и Арес, персийския бог Митра – също векове по-рано.
Тези допълнителни акценти градят самочувствието на Спартак, повел своята армия от роби към свободата и увековечен с прозвището „Новия Ханибал”, както и с фразата „Спартак е пред вратите на Рим!”, изричана с ужас от римските сенатори.
Описаните победоносни битки са много. От 77 избягали първоначално гладиатори армията достига 120 хиляди обучени войници, но нейният път е осеян с жестокост, кървави сцени, коварства, смели тактически ходове.
Но аз бих определила романа „Спартак, гладиаторът” като енциклопедия на сравнителната митология или лиричен трактат за вечното познание. Сред страниците ще научим много за древните учения на Вавилон, Египет, Фригия, Персия: лечебни практики, поезия, астрология, социално общуване, хранителни специфики. Аторката се позовава на Соломоновите притчи, прави препратки към Омировите епоси „Идиада” и „Одисея”, вмъква известните сентенции, принадлежали на Орфей, който тук е описан като цар, жрец и религиозен реформатор. Точно Орфеевите мистерии и афоризми движат мисълта на Спартак и ръководят всяко негово действие: „Светът на живите е огледален образ на небесната хармония” и „Помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички!”
Романът започва с мотото „Докато има птици, все ще гледам към Земята с техните очи” и завършва със същата фраза, изречена от несломимия и свободолюбив тракийски дух – като завет към поколенията.
В биографията на Павлина Павлова фигурират 58 написани от нея книги, издадени от различни издателства в продължение на 30 години. От тази седмица по книжарниците може да се купи и нейният най-нов криминален роман „Татуировките на смъртта”.
Анжела Димчева