СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА /Стихове

СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА

 

 

КЪЩАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО

 

Бялата къща

на моето детство

отдавна вече е спомен.

С много любов съградена,

радости, грижи и много мечти

в стените си сякаш тя беше поела.

 

За мен тя беше истински пристан,

в който като кораб се връщах

след буря в ревящ океан.

Като крепост защитна,

която ме пази, сякаш

бях статуетка

от фин порцелан.

 

Отдавна го няма гласът на баща ми,

без него вече е пуста бялата къща;

няма я прегръдката топла на мама,

заради която от път се завръщах.

 

Тя още е там, на същата улица –

стара, но още толкова бяла –

на детството мое родната къща.

Докато споменът за нея е жив –

ще има къде да се завръщам!

 

 

ЕДИН ЧОВЕК ГО НЯМА ВЕЧЕ МЕЖДУ НАС

 

На журналиста Милен Цветков

 

Един Човек го няма вече между нас…

Той задаваше въпроси. Неудобни.

Искаше и търсеше, гореше с жар и страст.

Беше от малкото различни. Неудобни.

 

Пред забрани и заплахи той не спря,

но тогава спря на червен светофар.

Дали на своя ден сам Бог си го прибра,

или той беше хвърлил губещия зар?

 

Почивай в мир, Човеко с неспокоен дух!

Пространството отвъд за тебе се отвори.

Сега, когато ти мълчиш и те няма тук,

тишината с твоя глас ще заговори.

 

Един Човек го няма вече между нас…

 

 

ТИХАТА ПРЕГРЪДКА

 

Благославям нежното утро

и тихата прегръдка,

с която се събуждам

и се разтварям в ръцете ти.

И слетите ни сънища,

от които се ражда новия ден –

еднакво различен

в необята

на галактическия цикъл.

 

Благославям щедрия ден,

в който тръгваме

по своите си пътища

и прекосяваме вселени,

за да се завърнем

на единствено възможното място –

ти в моето и аз в твоето сърце.

 

Благославям светата нощ,

в която до теб смирено притихвам,

а ритмичният пулс на сърцето

пише нашите спомени…

Върху звездния лист на небето.

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ПОЧИНА ПИСАТЕЛКАТА КАТЯ ВОДЕНИЧАРОВА
Next post СКРЪБНА ВЕСТ