СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА – САЩ
* * *
Добър вечер, моя плачеща върба!
От хората събрала
празни думи, злоба и лъжа,
заспиваш уморена
в твоята вечна самота.
На пейката под твоите клони
намерих тишината и покоя,
но прости ми,
че не запазих твоя –
дори и от мен събра
частица човешка суета.
Благодаря ти, моя плачеща върба!
Мълчаливо отронваш сълза
и заедно с моята –
сливат се в една.
ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ
Приятелите –
онези истински,
единствени и
вечни …
Когато си тръгват от тебе
и поемат в друга посока –
боли от празнота,
сякаш пространството
наоколо го няма –
срутва се за миг
и зейва пропаст,
която не се затваря
цял един живот.
Приятелите –
богатство, цена
за което няма!
ПЕТЪК, 13-ти
Изхвърлих стари спомени и снимки,
забравих хора, дати, минали неща.
В килия чувствата затворих,
на „строг тъмничен“ ги осъдих
и да обжалват дори им забраних.
Страница затворих,
приключих епизод.
Започвам нов – от днес –
петък, 13-ти!
ОБЕЩАНИЕ
Когато от тъмното
отново изплувах на светъл бряг,
безмълвно сякаш за света,
обещах си да изпълня няколко неща.
Обещах си да не се страхувам,
дори, когато за гърлото ме стиска
страхът с коварната ръка.
Обещах си да се слея със света
и през вените ми животът да тече,
на обидата стрелата отровна
да не пускам, ако за мене
някой обидни думи изрече.
Обещах си да не правя
повече компромис
с хора, събития и неща,
които макар и неволно,
изпращат ме в бездна
от космична тъмнина.
На светлината единствено
аз принадлежа!
. . .
Навярно ще се лутаме
в дебрите на тъмното царство,
ще се изгубваме и намираме отново,
вървейки в различни посоки,
но търсещи вечните неща.
Ще се изкушаваме да се уязвим,
ще си прощаваме, но и ще ни боли.
Всеки ден ще се изгубваме по малко,
за да се открием завинаги.
Когато станем само светлина
ще се намерим отново –
пречистени и истински.
КОГАТО БЪДЕМ САМО СВЕТЛИНА!