Слово на президента Румен Радев по повод 105-годишнината на Съюза на българските писатели
20.11.2018 г., София, зала 6 на НДК
Уважаеми г-н Ангелов,
Уважаеми г-н заместник-министър,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми представители на държавните институции, на творчески и културни съюзи,
Скъпи чуждестранни гости,
Дами и господа,
Ще ви споделя само, че наистина е много трудно да се говори пред майсторите на словото. Но за мен е истинско удоволствие и чест да бъда заедно с вас на този тържествен юбилей, с който Съюзът на българските писатели отбелязва 105-ата годишнина от своето учредяване. Историята на съюза е внушителен летопис, в който се пресичат творческите пътища и наследството на гениални и обичани автори. Разбира се, над всички тях се извисява задължаваща и покровителстваща духовната осанка на първия почетен председател – народният поет и патриархът на българската литература Иван Вазов. В своята достолепна история съюзът е бил председателстван от едни от най-талантливите и уважавани творчески личности. Доказал се е като средище за творчески спорове, но и за творческо обединение.
Съюзът е представителна организация, в която членуват и писатели, и поети, и публицисти. Много често техните имена са се превръщали в културни и духовни институции. И ако днес все още някъде се задава въпросът защо трябва да има съюзяване и обединение на блестящи индивидуалисти, на реализирани вече творци, то отговорът и преди 105 години, и сега е свързан с нуждата от здрава и силна културна среда, която да бъде отворена за знаещия, за твореца и непримирима към войнстващата посредственост и безпросветност. Тази среда е нужна, за да бъде подкрепян и оценяван българският талант.
Искам да изкажа своето уважение към съюза за това, че последователно отстоява духовната мяра като бариера за налаганата посредственост и ни прави съпричастни към нашето минало, ангажира ни с нашето настояще и с бъдещето. За това, че кове моралните закони, които са идейният компас на обществото ни в бурни времена.
За мен е особено удоволствие да отбележа, че днес тук са представители на множество и български, и чуждестранни духовни, културни институции, а това говори за авторитетната позиция на българските писатели в страната и в чужбина.
Нека в днешния тържествен ден си пожелаем българският език с неговата „хубост и мощ“, която вие цените и владеете, да продължава да блести в бъдещето и да бъде най-силният културен и духовен български код.
Честит празник!
