Продрум ДИМОВ

„НОВОРОДЕНИ НЕБЕСА“ – ДЕЛО НА ИЗИСКАН СЛОВЕСЕН ХУДОЖНИК

 Новата поетична книга на Калина Тельянова „Новородени небеса“(2021), която издателство „Фабер“ предложи на читателите, оставя незаличимо впечатление. Авторката е ярък представител на литературно творческата генерация през последните две десетилетия на 21 век в родния ни поетичен свят. Природната ѝ дарба да открива силата на думите, общуването ѝ с нашата и световна словесност ѝ дават куража да издаде дебютната си стихосбирка „Писмо върху пясъка“ (1999).

Като имам предвид невероятната прецизност и взискателност към себе си и високата летва, която надареното ѝ перо е издигала, допускам, че този път не е бил лек, но пък е предопределил радушния прием на книгата в читателските среди.

Сигурно това я стимулира да отприщи творческия си потенциал и още през следващите години дарява художествената ни книжнина с нови забележими поетични издания – „Предпочитам“ (2000), „Разпознаване“ ( 2001), „Лични пространства“ (2004) и др.

В своите стихове Калина Тельянова ни повежда из неспокойните си, дълбоко проникновени мисли, отразяващи реакциите на душевния ѝ свят, породени от обезпокояващия ход на социално-психологическите процеси в обществото. Чувствителните ѝ сетива улавят нравствените вибрации в обществения морал и поведение, които тя пречупва през призмата на критическото си светоусещане и излива в динамичен горещ стих. Нравственият климат и атмосфера, които витаят в живота, я заставят постоянно да мисли, да разсъждава, търсейки хармония в житейските процеси, превръща ги в лична участ и съдба, борейки се чрез художествено слово срещу моралните несъвършенства и социални недъзи.

Цялата своя философска и творческа същност тя разкрива чрез богат  иносказателен език и впечатляващ метафоризъм.

Такава виждаме Калина Тельянова и в новата си книга „Новородени небеса“, в която стиховете са обособени в четири цикъла: Частици от счупена тишина, Ж като живот, Спорещи присъствия и Отложена есен. Те се допълват в сюжетно-тематичен и емоционален аспект, формирайки цялостния портрет на лирическата героиня.

Още с първите си стихове авторката се изявява като изискан словесен художник, който ни представя разкошни картини от родния пейзаж, заселен с примамливи мигове, одухотворяващи света около нас.

Какво жизнерадостно настроение ни обзема, когато се докоснем до стихотворението „След бурята“! Гръмогласният порой е отминал и цялата природа се връща освежена в привичния си вид:

Слънцето обхожда покривите,

изпива влагата от въздуха

                    и той отново

се къпе в птича олелия.

Тревата се изправя –

                   повдига се на пръсти 

да огледа света.

Пейзажът в качеството си на художествен похват битува в много от творбите, като внушава с живителното си присъствие мажорна обагреност на стиха. Но авторката обикновено го използва като фон, върху който проектира социално-психологическите и нравствени характеристики на съвремието ни. Този сполучлив стилно-художествен способ завладява категорично в стихотворенията „Залез“, „Облакът“, „Черницата“ и мн. др.

Залез

Слънцето – пчелна пита

изцежда мед

зад планинското било.

Сладко свечеряване!

Сменя горчивината

от един свят,

изгубил способността

да разговаря тихо.

Има страници, в които пейзажът е тъжен, печален, отчайващ, когато  болката и мъката минават допустимите граници на равновесието. Авторката ни хвърля в ужаса, връхлетял стотици български села. Изоставени от безпомощните им обитатели, те гаснат и изчезват безмълвни от географската карта на днешна България.

Къщите –

самотни старци

с ревматични кости.

Отеква в мене тихото им охкане.

…………………………………………………….

Забравени от милостта човешка

са вратите –

дори случайността не праща никой тук.

…………………………………………………….

Спи времето с превръзка на очи.        (Село)

Тези редове са своеобразен реквием, който гнети и взривява будната гражданска съвест. Подобни горестни изповеди звучат в стиховете и на други съвременни творци – Георги Константинов, Боян Ангелов, Ирина Велева и др.

Гняв и възмущение струят от стиховете, в които Калина Тельянова поставя на осъдителен прицел бруталната нравствена деградация и морална разруха на днешния объркан ден, обрекъл на унизително съществуване милиони хора на земята.

Нищите

Плачът ми

е за тези,

чиято ненаситност

прибира от бедността

дори обола,

предназначен

за лодкаря на Стикс.

Трудно поносими са напрегнатото ежедневие и нощните безсъници на пишещите, в повечето случаи тяхната участ е да пребивават в самота. Ето и пример от стихотворението Нощ:

При опит за разлистване,

тъмнописът ѝ се рони.

…………………………………………

В междуредията – стих –

пърха с неизсъхнали крила,

дописва самотата ми.                   

Общувайки с поетичния свят на талантливата и интересна авторка, читателят в никакъв случай не остава с впечатление, че тя утвърждава някакво униние и безизходица. Напротив, Калина Тельянова е един неспокоен, негодуващ, но градивен, устремен към селенията на доброто дух. Това може да бъде обяснено. Наред с всичко друго, което има отношение към формирането на нейния нравствен и творчески облик,  съществен е приносът на морето – тя е родена и израсла край него, живее на неговия бряг, диша соления му въздух, носи го в сърцето си.  За нея то е поетично вдъхновение, верен приятел за изповед, чаша за причастие. Затова морето намира място толкова често в стиховете ѝ.

С очи, пристиснати по азиатски,

жаден за докосване,

хоризонтът трепти над синята гръд.

По брега театрално се разхождат гларуси.

………………………………………………………….

Гласовете им кибритено простъргват

в опит да запалят изгрева.

………………………………………………………..

Тук съм, за да вдишвам първозданието.

И ще бъда, докато

всеки порив на деня ме ражда.                  (Море)

А тя наистина е там, край морето. И ще остане – завинаги, за да продължи със завидния си талант на маринист да го изобразява в безкрайните му превъплъщения.

Дълбоко вглъбена в себе си, със силен дух, с неугасваща надежда за един по-съвършен свят, романтична по душа и сърце, авторката има скъпи преживявания, които пази ревниво и пренася през живота си. Като започва  със „снежна топка в ръката на детството“, тя открехва тук-там в книгата сакралния си интимен свят. В своите сърдечни изповеди е твърде пестелива, но въпреки това успява да ни пренесе в света на свидните ѝ на сърцето трепети – чисти, светли, неповторими. Ето част от стихотворението Любов:

Запътени към теб, стъпките ми

са по-леки от перца –

сините перца

от птицата на Метерлинк, която

може би търси моето рамо.  

Те тръпнат –

      всеки миг

ще се превърнат в крила,

надмогващи всички меланхолии,

      съмнения и болки.                     

Изповед дълбоко искрена, която извисява това велико чувство до най-високия пиедестал. То ни зарежда с енергия, придава смисъл и съдържание на нашето съществуване.

Подобни емоции откриваме и в други творби на авторката, които показват изключително креативен характер.

Тези най-общи впечатления не изчерпват художествено-естетическите достойнства на изданието, предложено ни от един талантлив, професионално подготвен и ерудиран автор. Наред със сюжетно-тематичния обхват на стиховете, трябва да се даде дължимото и на художествената форма, където авторката се представя като своеобразен новатор.

Книгата „Новородени небеса“ нарежда поетесата Калина Тельянова сред творците, които с таланта си допринасят за обогатяване и модернизиране облика на днешния ни поетичен свят, на българската литература и култура.