АТАНАС ФУРНАДЖИЕВ –
Управляващ директор на фирмите в групата на Мото-Пфое; Първи вицепрезидент и член на Изпълкома на Български футболен съюз; Президент на Българска федерация по биатлон; Заместник – председател на Български олимпийски комитет
– Вашата рождена люлка е залюляна в подножието на великия Пирин, в скутите на родолюбивия град с песенни калдъръмени улици – Банско, с ехо от стъпки на бележити възрожденци и с историческа памет – в една от неговите къщи е проходило и вашето детство. Каква бе картинката, която видяха очите му и с какво запомни то неговия характерен живот, тоест живота на прочутите банскалии?
– Банско за мен никога не е било само роден град – то е живо свидетелство за духа и историята на един народ. Израснах сред калдъръмените улици, които пазят спомена за бележити личности на Българското възраждане с техните уроци по родолюбие. Там, където всяка къща има своя история, а всеки камък е ням свидетел на смелост, упоритост и любов към родината.
Като дете възприемах тези уроци естествено, смятах за нормално да срещаш примери за достойнство и просвета във всекидневието. Учителите и по-възрастните жители разказваха за велики дела с такава близост, че героите от учебниците преставаха да бъдат далечни образи и се превръщаха в почти реални съседи. Преминавах покрай къщи, в които са се раждали идеи за свобода, с готовност за принадлежност към по-голяма мисия.
Този град ме научи, че корените не са просто минало – те са отговорност. Отговорност да пазим, но и да надграждаме наследството, да пренасяме неговия дух в настоящето и бъдещето. Именно това чувство за приемственост и мисъл за общото благо е нещо, което съм пренесъл и по професионалния си път.
– Детските ви години вероятно са били интересни, расли сте под стряхата на Пирин, с неспирната красива песен на Глазне, с напевния звън на камбаните на стародавната църква „Света Троица“… Какви чувства будеше във вашата душа тази неповторима атмосфера на Банско?
– Банско ме научи и отдавна знам, че корените са сила, когато ги носиш напред. Сред камбанния звън на „Св. Троица“, пазара с оживени преговори и сянката на Пирин се възпитаваха качества като упоритост, уважение към труда и готовност да поемаш смели стъпки.
– Тук са и началните години на вашето учение, помните ли първия учебен ден? Как преминаваха те и чувствахте ли силата на знанията, които получавахте?
– Разбира се, първият учебен ден остава ярък спомен. Беше смесица от любопитство и леко притеснение заради предстоящата среща с нови лица, нови книги, нов свят за откриване. Още тогава усещах, че знанието е инструмент, който дава възможност да разбираш повече, да действаш по-уверено и да поемаш отговорност. С времето осъзнах, че силата на знанието не е само в това да научиш факти, за събития, открития и личности, а да можеш да ги прилагаш, да мислиш критично и да търсиш решения – все уроци, които ми служат и днес.
– Как успявахте да посвещавате времето си и на игрите, и на училищните си задължения? По равно ли деляхте това време и кое имаше приоритет?
– Като дете през 70-те и 80-те не съм мислел за „равно време“ или „баланс“. Животът беше по-прост, тъй като училището имаше своето място и тежест, а игрите идваха след това. Родителите и учителите бяха ясни – първо уроците и домашните работи, после навън да тичаш с приятелите, да риташ топка или да играеш на „стражари и апаши“.
Разбира се, често бързах да свърша с тези задължения, за да имам повече време за игра. Но игрите не бяха просто забавление – те ни учеха на приятелство, работа в екип и изобретателност. Телевизия почти нямаше, компютри – също, така че времето изнавън дома беше най-естествено чаканото.
Училището имаше приоритет, но игрите заемаха всяка свободна минута.
– Юношеството ви и младежките ви години преминават в други населени места, пътищата ви напускат родния ви град. Разкажете ни, моля ви накратко за ученическите ви години на тия чужди дотогава за вас места…„
– Ученическите ми години в Германия бяха едновременно предизвикателство и шанс за израстване. Юношеството си прекарах в Бон, град, който в началото ми се струваше далечен и непознат. Постепенно обаче именно училището се превърна в мост към новата ми среда. Обучението в немска гимназия, където всички предмети се преподаваха на немски, който стана и мой език, мой инструмент за мислене и общуване. Тази здрава основа ми даде стабилност и увереност, върху която стъпих, за да усвоя и английския – език, който отваря врати към света.
Съучениците ми, които в началото изглеждаха далечни и различни, постепенно се превърнаха в приятели. Споделените игри, смехът и общите занимания ми показаха, че различното не е пречка, а шанс да опознаеш нови гледни точки и да се обогатиш чрез тях. В часовете по математика и природни науки намирах сигурност в универсалния език на числата и формулите, докато в литературата и историята се сблъсквах с разнообразието на културни перспективи, които ме караха да търся своето място между два свята.
След училище често се разхождах по улиците на Бон и по брега на Рейн. Там разбрах какво означава да растеш далеч от дома и как чуждото може постепенно да се превърне в свое.
– Така нареченото гимназиално образование получавате в Германия, в град Бон. С какво се характеризираше този период от вашия живот и чувствахте ли вече началото на духовното си израстване?
– Ученическите ми години в Бон бяха школа по живот. Там се сблъсках с различия в езика, културата и начина на мислене, което ме научи на търпение и умението да слушам. Системността и дисциплината на немското образование изградиха у мен усет за ред и отговорност, качества, които по-късно използвах като ръководител.
Бон ме научи и на отвореност към света – да ценя културните различия и да разбирам, че бизнесът е преди всичко хора и култура. Тези години положиха основата на духовното ми израстване и на способността ми да ръководя, вдъхновявам и виждам отвъд ежедневното.
– Като изхождам от големият ви авторитет като ръководител на фирмите в групата на „Мото-Пфое“, фирма със световна известност и позиция, предполагам, че съдбата ви на специалист-технократ е била предопределена, така ли е всъщност? Ние можем само да гадаем как избрахте пътя към Университета за национално и световно стопанство, как се оказахте в това знаково висше учебно заведение?
– Пътят ми към УНСС не беше плод на случайност, а по-скоро на вътрешно усещане и ясна посока. Още като ученик имах интерес към икономиката, към това как функционират пазарите, как се изграждат организации и как се вземат решения, които движат развитието на цели общности. УНСС беше и остава най-естественият избор за всеки млад човек, който иска да се посвети именно на тези теми.
Разбира се, имаше и един символичен момент – за моето поколение УНСС беше знак за престиж и стабилна перспектива. Университетът имаше авторитет, към него гледаха с уважение и работодатели, и общество. За мен това означаваше, че ще получа не само знания, но и възможности за прилагането им, и контакти, които са безценни.
Оказах се в това висше учебно заведение, защото търсех комбинация от академична подготовка и практическа ориентация. А УНСС винаги е бил място, където теорията и практиката се срещат, за да подготвят хората за реалните предизвикателства. Днес, когато ръководя голяма компания, мога да кажа, че изборът ми тогава беше правилен – защото в УНСС не просто учиш икономика, там се учиш да мислиш стратегически.
– Най-важното, което сте запомнили завинаги от следването си в УНСС? Може би е добре да ни запознаете с начина на преподаването, с отношенията между преподаватели и студенти, с атмосферата в университета тогава. Беше ли и за вас още по онова време университет с висок авторитет?
– Най-важното, което научих и запомних е, че УНСС е школа по мислене и отговорност, че знанието има тежест само когато разбираш логиката зад процесите, а не просто запаметяваш факти. Строгото, но справедливо обучение и академичната атмосфера ме научиха да анализирам, да споря и да работя с хора, а уважението към преподавателите и към колегите ни формира чувство за отговорност и увереност. За мен УНСС беше не просто университет, а място, което изгражда лидерски ум и зрелост.
– Много са важни според мен специалностите, с които се дипломирате – бакалавър „Счетоводство и контрол“ и магистратура „Бизнес администрация на международната търговска дейност“. Те, явно, определят посоката на професионалната ви ориентация, си мисля аз. Но само вие можете да ни кажете те ли са решаващия ориентир?
– Комбинацията между двете специалности ми даде много ясен професионален ориентир. „Счетоводство и контрол“ ме научи на дисциплина, аналитично мислене и умението да разчитам финансовата страна на всеки бизнес процес. „Бизнес администрация на международната търговска дейност“ разшири погледа ми – даде ми стратегическо мислене, разбиране за глобалната среда и подготовка за работа с хора и екипи.
Заедно те ми помогнаха да изградя профил на човек, който едновременно владее детайла и вижда голямата картина. Това се оказа безценен ориентир за по-нататъшното ми развитие като мениджър и лидер.
– Завидна е съдбата ви на специалист-технократ, защото веднага след завършването на висшето си образование постъпвате на работа в „Мото-Пфое“, фирмата майка на днешната група, впрочем официален представител за България на четири световни автомобилни бранда – „Ford“, „Volvo“, „Jaguar“ и „Land Rover“. С други думи не група, а цяла автомобилна империя, една от най-мощните, популярни и предпочитани у нас. Излиза, че вие нямате друго работно място, а само в „Мото-Пфое“ – вече 35 години. И да добавя, че от деветата? си година във фирмата, та до ден днешен сте Главен изпълнителен директор на фирмите в групата „Мото-Пфое“. Значи ли това, че пътят ви е бил предопределен или решението ви е осъществена ваша мечта?
– От млад ме е привличала възможността да създавам, да изграждам и да оставям нещо след себе си. Бизнесът не е само икономика и печалба, той е социална отговорност и средство да подобриш средата, в която живееш. Последните 35 години ме научиха, че в България, страна с невероятен потенциал, но и с чести икономически и политически турбуленции, успехът се гради върху търпение, постоянство и работа с мисъл за общото благо. Никога не съм търсил лесния път, защото знам, че истинската стойност идва, когато преодоляваш трудностите заедно с хората до теб.
– Всеизвестно е, че началото на фирмата е свързано с името на една интересна личност, който наричаше вас тримата в ръководното „тяло“ моите момчета и бъдещите строители на „Мото-Пфое“. Какво е за вас лично присъствието на „учителя“ ви Борис Мареков, какъв е приносът му за развитието на фирмата и на какво главно ви научи той?
– Г-н Борис Мареков е не просто съосновател на Мото-Пфое, той е човекът, който оформи нашия път в компанията и остави трайна следа в професионалния ни живот. За мен лично присъствието му беше източник на вдъхновение, той беше човек с визия, мъдрост и изключително чувство за справедливост. Наричайки ни „моите момчета“, той не просто ни въвеждаше в работата, а ни учеше на отговорност, упоритост и страст към автомобила.
Приносът му за развитието на фирмата е неоценим – благодарение на него Мото-Пфое съчетава немската прецизност и българската предприемчивост, ставайки това, което е днес. От него научих, че успехът идва не само от знания и умения, но и от способността да се слуша, да се вдъхновява екипът и да се мисли дългосрочно. Без г-н Мареков нашата история в компанията щеше да бъде различна – той беше учителят и менторът, който ни показа как се строи нещо голямо и устойчиво.
– Има и друг значим факт – вече над 30 години фирмата е сред лидерите на автомобилната индустрия, многопосочна е преди всичко нейната търговска дейност, решаващо важни са формите на отношенията ви с клиентите, посрещането и реализирането на новите предизвикателства. Кои традиционни методи и нововъведения използвате във всекидневната си работа, за да е успешна тя и да правите така, че да расте авторитетът на „Мото-Пфое“?
– Групата „Мото-Пфое“ се опира на дългогодишната традиция на немската компания Hugo Pfohe с над 100-годишна история и вече седем години е част от Sumitomo Corporation – корпорация с над 400-годишен опит и авторитет. Това съчетание от наследство, стабилност и споделени ценности е основа за устойчивото ни развитие и за доверието, което изграждаме с нашите клиенти.
В ежедневната си работа комбинираме доказани методи за качествено обслужване и дългосрочни отношения с клиентите с внедряването на иновации, които ни помагат да отговаряме на съвременните предизвикателства. Ярък пример е най-големият соларен проект в автомобилната индустрия на Балканите, чрез който произвеждаме собствена електроенергия и постигаме нулев въглероден отпечатък.
„Мото-Пфое“ разполага с мрежа от 18 представителства в 15 града и предлага 360-градусов бизнес модел – пълна гама автомобилни услуги: продажба на нови и проверени употребявани автомобили, резервни части, сервизно обслужване, застраховки, финансиране с гъвкави лизингови схеми, както и краткосрочни и дългосрочни наеми. Този модел ни прави изключително разпознаваеми в рамките на Sumitomo Corporation и е причина за гордост сред нашите партньори.
Освен технологичните иновации, активно участваме и в социални и екологични каузи – Денят на Земята, Часът на Земята на WWF, „Капачки за бъдеще“ и други инициативи за устойчиво развитие.
Независимо от динамиката на пазара, едно остава непроменено – доверието, стремежът към иновации, грижата за клиента и обществото, и ценностите, които споделяме и развиваме. Именно тази комбинация от традиция, професионализъм и смели решения е това, което гарантира устойчивостта и авторитета на „Мото-Пфое“ в България и извън нея.
– Все си мисля, че от голямо значение е и личното творчество, меракът да се обича тази професия, удоволствието от общуването с хората, тоест с клиентите. Да ви призная – съзирам много положителни неща от вашето участие в решаването на традиционни и новосътворени форми на надграждането на фирмата и растежа на нейния авторитет. Как гледате вие на тези изисквания в цялостната дейност на ръководители, служители и работници във фирмата? Има ли все пак основни разковничета за нейните непрекъснати успехи?
– Смятам, че ключът към успеха на една компания не се крие само в структурите и процесите, а преди всичко в хората и техният професионализъм, лична ангажираност и страст към работата. Личното творчество, вниманието към детайла и удоволствието от общуването с клиентите са основата, върху която се надгражда авторитетът на фирмата. В „Мото-Пфое“ се стремим всеки ръководител, служител и работник да усеща своята роля като част от общата мисия, не просто да изпълнява задълженията си, а да предлага решения, да търси подобрения и да се развива заедно с компанията. Това отношение създава среда на доверие, взаимопомощ и инициативност, които са от съществено значение за устойчивостта и растежа ни.
Ако трябва да посоча основните фактори за нашите непрекъснати успехи, те са три. Отдаденост на професията, уважение към клиента и смелост да се внедряват нови идеи и технологии. Комбинацията от тези три елемента превръща всяка трудност във възможност и позволява фирмата да се развива стабилно, независимо от промените на пазара.
В нашата страна бизнес климатът често е изпитание. Преживяните кризи бяха уроци по устойчивост. Налагало се е да взимам трудни решения, от оптимизация на персонал до прекратяване на партньорства, винаги с ясната визия да запазя стабилността и бъдещето на компанията. Тези моменти разкриват истинските качества на екипа, на лидерите и на идеите. Те отсяват шумното от значимото и показват скрития потенциал, който чака своя точен момент за реализиране.
– Чувал съм от вас, а сте го и написали собственоръчно, че „Мото-Пфое“ е отговорна компания, която работи не само в полза на своите клиенти и служители, но и активно допринася за добруването на обществото – подкрепя социални каузи, опазва околната среда, съхранява природното и културното наследство и насърчава развитието на изкуствата, културата и с порта. Откъде идват тези благородни и родолюбиви чувства у вас – само от традиционното наследие в живота и дейността на фирмата или и от вашето убеждение, че дарявате блага и духовност на българите в това бездуховно време?
– Вярвам, че ролята на бизнеса в България не се изчерпва с икономическите резултати. Истинският успех идва, когато компаниите връщат обратно част от тях на обществото и оставят трайна следа. В Мото-Пфое от самото начало сме възприели социалната отговорност като част от нашата ДНК. Подкрепяме културата, образованието и спорта, защото те изграждат здрава основа за бъдещето на страната.
През годините реализирахме редица проекти за опазване на природното и културно наследство на България. Работим съвместно с музеи и археологически екипи и развиваме програми за екологична мобилност и намаляване на въглеродния отпечатък. Създадохме националната програма „С тениска на бала“, която подпомага амбициозни зрелостници без семейна подкрепа да продължат образованието си във висши учебни заведения. До момента над 330 млади хора са получили стипендии на стойност повече от 710 000 лева. Подкрепяме млади спортисти и федерации, защото спортът възпитава дисциплина, екипност и целеустременост.
Нашите служители и партньори участват активно в местни благотворителни и екологични инициативи в градовете, където имаме присъствие. Това не е просто корпоративна политика, а лична кауза да създаваме среда, в която младите хора могат да се развиват тук в България и да виждат перспектива за своя живот и кариера. Освен образованието и спорта, подкрепяме инициативи за опазване на околната среда, съхраняване на културното и природното наследство и развитие на изкуствата и културата.
Вярвам, че когато бизнесът и обществото работят в синхрон, се постига най-ценното – устойчиво развитие, което носи полза на всички. Благотворителността и подкрепата на социални каузи за нас не са просто продължение на традицията на фирмата, а израз на личното убеждение, че бизнесът трябва да дарява знания, възможности и духовност на обществото, в което работи и живее.
– Впрочем как възприемате вие това хаотично състояние на живота ни, на обединяването на народа, на това, че българската нация е болна и опростачена, че населението й се топи като свещ? Къде са корените на това зло, кои са причините и виновниците за него?
– Когато говорим за хаотичното състояние на живота и за демографската криза, е важно да не търсим само едно обяснение, защото корените са дълбоки и многопластови. От една страна, десетилетията на преход създадоха несигурност и чувство за липса на дългосрочна перспектива, което се отрази върху нагласите на хората – мнозина започнаха да мислят по-индивидуалистично, да отлагат създаването на семейство, а част от младите избраха да търсят реализация в чужбина. От друга страна, икономическите фактори също имат огромно значение – когато младите семейства не виждат достатъчна подкрепа, достъпни жилища и стабилна среда за професионално развитие, решението да имат деца става все по-трудно. Културните промени също не бива да се подценяват, защото ценностната система се измени, приоритетите се пренаредиха, а семейството като институция изгуби част от авторитета, който имаше за предишните поколения. Не на последно място, държавата и обществото като цяло изоставиха дългосрочните политики за демографско развитие, което прави проблема системен и налага решение, изискващо не само икономически стимули, но и създаване на доверие, усещане за стабилност и сигурност в бъдещето. Като бизнесмен вярвам, че именно тук е ролята на бизнеса – да създава работни места, да подкрепя социални инициативи и да предлага гъвкави условия, които позволяват на младите хора да съчетават кариера и семейство, защото ако искаме подреден и проспериращ живот, трябва да мислим не само за ръста на компаниите си, но и за ръста на населението, който е в основата на всяка здрава икономика. Живеем в свят, който се променя със скоростта на технологиите, но има ценности, които остават непроменени – трудът, честността и постоянството. В България пътят към успеха може да е по-неравен, но наградата е по-сладка, защото знаеш, че си преодолял повече препятствия. Вярвайте в себе си, бъдете любопитни и никога не спирайте да се учите – от книгите, от хората и от собствените си грешки.
– Но нека не се задълбочаваме в това разсипническо време, а да отдадем заслуженото на хора като вас, които помагат с труд, професионални умения и знания на доброто на България. Ще си послужа пак с ваши думи, че с любов, всеотдайно работите за развитието на определени спортове в национално измерение. Спортът, казвате, е хоби и страст за вас, активно участвате и подпомагате неговото усъвършенстване, поради което са ви гласувани високи постове за управлението не само на Българския футболен съюз, а и на важни структури от национално значение. Бихте ли запознали нашите бъдещи читатели кои са точно те и с какво ви привлича спортната дейност, за да й се посвещавате всеотдайно?
– Футболът в България не е просто спорт, той е емоция, история и важна част от нашата национална идентичност, защото събира поколения пред стадионите и екраните, обединява градове и села и често е огледало на това кои сме като общество. Това е спорт, който се прави с много пари и изисква значителни инвестиции – както в инфраструктура, така и в треньори, стадиони, бази и тн. Докато това не се промени в България, не можем да очакваме реално развитие.
Като вицепрезидент на Българския футболен съюз приемам ролята си не просто като административна отговорност, а като мисия да работя за по-доброто бъдеще на българския футбол във всичките му измерения. Това означава да подкрепям детско-юношеските школи, да създавам условия за развитието на треньорите, да съдействам за изграждането, за повишаване на професионалното ниво на първенствата. Убеден съм, че само чрез прозрачност, последователност и ясна дългосрочна стратегия можем да върнем доверието на феновете, да възпитаме нови таланти и да привлечем младите поколения към магията на футбола. За мен е важно не просто да пазим традициите, а да ги надграждаме с модерни подходи, за да бъде българският футбол конкурентен и уважаван както у нас, така и по света.
Наред с футбола активно подкрепям и биатлона, дисциплина която изисква не само изключителна физическа издръжливост, но и железен характер. В условията на ограничени ресурси нашата цел е да осигурим на състезателите възможно най-добрите условия, за да се състезават достойно на световната сцена. Това е работа, която изисква далновидност, постоянна подкрепа и силна вяра в успеха на българските спортисти. Българската федерация по биатлон е основана през 1984 година и вече четири десетилетия е водещ двигател на най-успешния зимен спорт у нас. Под нейно ръководство България е била домакин на световни и европейски първенства, изградена е устойчива система за подготовка и са обединени 17 клуба с над 350 спортисти. Постиженията са изключителни, ще припомня само, че единственото българско олимпийско злато в зимни игри, е спечелено от Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 година. Днес федерацията гледа напред, изгражда млад и перспективен отбор, който вече носи световни и европейски медали, и подготвя ново поколение шампиони за следващите олимпийски цикли. Гордостта да я подкрепяме идва от това, че Българската федерация по биатлон е символ на национален успех, устойчиво развитие и спортен дух, донесъл десетки поводи за радост и признание на България по световните терени.
– Като имам предвид огромната работа в групата фирми „Мото-Пфое“ , как успявате да носите не две, а няколко дини под една мишница? Не се ли уморявате, г-н Фурнаджиев, и откъде тия невероятни сили, за да успявате навсякъде, във всичко?
– Силите идват от смисъла – когато обичаш това, което правиш, не броиш дини, а резултати. Умората е за онзи, който работи сам, а успехът винаги е екипна игра.
– И нещо, рядко срещано и случващо се в наше време – вие сте баща на четири деца, това е свято нещо, но изисква пълно себеотдаване за тяхното израстване, отглеждане, възпитание и образование. Какво е чувството да създавате честни, трудолюбиви и умни граждани на горката ни нация. И вие често вероятно сте чували от интелектуалци, че най-голямото богатство са децата и книгите, художествените платна, музикалните им творения, тоест духовните им рожби. Това само отговорност към нацията ни е или има и друг смисъл?
– Да бъдеш баща на четири деца е отговорност, която не свършва, когато те пораснат – тя просто се променя. С годините разбрах, че най-ценното, което можеш да дадеш, е пример, а не просто съвети. Вярвам, че България е място, където младите хора могат да се реализират, стига да имат воля, знания и ценности, които да ги водят. Винаги съм ги учил, че успехът има смисъл само ако е честно постигнат и споделен, и че добротата, взаимната подкрепа и отговорността към другите са капитал, който никога не губи стойността си. Балансът между работа и семейство не се измерва в часове, а в качеството на времето и присъствието – дори когато вече имат собствен живот, за тях винаги съм тук. Най-голямата ми гордост е да ги виждам как вървят по своя път уверени, достойни и с желание да допринасят за страната, в която са израснали.
– Как ако сега не си спомним с вас за едно златно време, когато на големия, в много отношения интелектуален колектив на „Мото-Пфое“ гостуваха изтъкнати поети и писатели по повод на национални празници и събития. Постоянни ваши гости бяха творци като академик Антон Дончев, Дончо Цончев, Евтим Евтимов, Любомир Левчев и други. В тази знаменита група имах щастието веднъж-дваж да съм и аз. Неотдавна в присъствието на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов стана дума да възобновим тази традиция. Смятате ли, че тя е напълно осъществима?
– Безспорно тези срещи оставиха и продължават да оставят траен отпечатък в културния живот на нашата компания и в паметта на всички колеги, които имат щастието да се докоснат до словото и личността на големи български творци. Това не е било еднократна инициатива, а жива традиция, която с годините сме поддържали с уважение и признателност. За нас това винаги е било не просто почит към националните празници, а истинско духовно преживяване, което обогатява всеки от нас и поддържа връзката ни с българската история, култура и духовни ценности.
Идеята сега е не да възстановяваме нещо прекъснато, а да надградим върху вече изградената основа – да разширим формите на тези срещи, да привличаме нови автори и да използваме и съвременни възможности като мултимедийни представяния и онлайн участия. Убеден съм, че нашите служители ще продължат да приемат с радост подобни инициативи, защото те са част от нашата идентичност и духовност. За мен е въпрос не толкова на организация, колкото на желание и отговорност – а това, вярвам, винаги е било налице у всички нас.
– Съюзът на българските писатели и „Мото-Пфое“ имат вече активни взаимоотношения и територия за общи действия. Отделни творци са техни свидетели, произведения на някои от тях са спонсорирани от „Мото-Пфое“ за да се родят чакани техни книги. Аз съм един от тях и съм ви безкрайно благодарен за двете ми книги, които станаха литературни факти, благодарение на личната ви морална и финансова подкрепа. Надявам се, че тази благородна и родолюбива практика ще продължи, нали?
– „От „Мото-Пфое“ сме горди, че можем да подкрепяме българските творци и техните значими произведения. Вашите книги са пример за успешна колаборация между бизнеса и литературата и ще продължим да стимулираме инициативи, които развиват родната култура.“
– И в края на краищата, понеже сте широко скроен човек, както се казва – като помагате на толкова много хора и работите за различни структури като какъв човек се чувствате – щастлив ли сте?
– Да, мога да кажа, че се чувствам щастлив човек. Щастието за мен е в това да съм полезен – чрез работата си да допринасям с нещо смислено, което остава и помага на хората, а това ми дава удовлетворение и усещане, че трудът ми има стойност. В личен план щастието идва от семейството и близките ми – те са моят най-голям източник на сили, подкрепа и вдъхновение, с тях намирам истинското равновесие. Обичам природата, планината и зимните спортове – карането на ски е страст, особено когато сме заедно цялото голямо семейство. Имам и много приятели, с които обичаме да се събираме, да споделяме време и да създаваме хубави спомени. Бих казал също, че обичам страната си – ценя това, което имаме, и вярвам, че патриотизмът е не в големите думи, а в делата, които правим всеки ден.
– Към края сме на нашия разговор, хайде да се върнем към началото на живота ви. Първо – какво са за вас Пирин и Банско, какви хора са банскалии, между които е проходило и израснало детството и юношеството ви?
– Моят роден град за мен е не просто място за живот, а част от душата и историята на един народ. Банско е град, в който всяка улица и всеки калдъръмен камък носят памет и свидетелстват за силата на българския дух. Детството ми там е изпълнено с багри, звуци и хора, които ми дадоха усещането за принадлежност и устойчивост. Красотата на Пирин винаги е била моето вдъхновение и опора – планина, която учи на характер, на търпение и на сила. Банскалии са особени хора – трудолюбиви, упорити, но и гостоприемни, със свой особен ритъм и чувство за чест. Да израснеш сред тях означава да носиш в себе си дълбок корен и ясно съзнание откъде тръгваш по своите пътища.
– Вярно ли е и според вас, че балканджиите българи са друг сой хора, особено банскалии – с красив език и още по-красиви носии и са верни до смърт на род и родина. Други къщи си имаха и други бяха улиците им – калдъръмено-песенни, подпираха се на греди и камъни като облакътени човеци, загледани към Пирин и към далечините. Впрочем как е останало в съзнанието ви някогашното Банско, вечният Пирин и банскалии?
– В Пиринския край хората винаги са били здрави, силни и верни на корена си. Обичат да пеят и да играят – това е част от характера ни. Аз харесвам всички македонски песни, но най-близка ми е „Слушай как шумят шумите, буките“ – в нея има и сила, и дълбочина. Обичам и песента „Млад Радон“, за нашия бански войвода – тя ми напомня за мъжеството на предците ни. Пея с чувство и за Сава и Васил Кокарешкови – макар тъжна, тази песен носи история и памет. А когато стане дума за хора́ – играя със желание, дори и по-нетрадиционните, и казват, че се справям добре. За мен това е естествено, така сме възпитани, с песен, с танц и с чувство за принадлежност към Пирин и към България.
– Струва ми се, че Банско изгуби част от своя колорит – Банско от моето детство, което дълго го гледаше от баира „Добовец“, между родното ми село Елешница и вашият роден град. Времето ли, модата ли само наложиха преустройството на архитектурата, улиците и къщите на този величествен Банско, една от перлите на красива България? Защото неотдавна чух от стар банскалия да казва, че понякога се чувства чужденец в това мило на сърцето му Банско.
– Вярно е, че градът вече не е същият като в нашето детство, времето и поколенията винаги носят промени. Аз обаче го виждам като развитие. Банско се превърна в един от най-големите зимни курорти не само в България, но и в Европа, което е голямо постижение за един планински град. Наред с модерното тук се пази и традицията и това е най-ценното. Днес Банско е известно с културните си събития като джаз фестивала, който събира музиканти от целия свят, театралните и фолклорни празници, фестивала на банската кухня. Всички те дават ново лице на града и носят духа му навън. Архитектурата и улиците са се променили, но Банско не е изгубило душата си, тя е в хората, в Пирин и в традицията, която продължава да живее.
– В тия безброй задължения остава ли ви време за семейството, каква е атмосферата, придържате ли се и към традициите на своя роден град? А децата ви чувстват ли се банскалии, гордеят ли се с Паисий Хилендарски и Никола Йонков Вапцаров?
– Да, винаги намирам време за семейството, защото това е опората ми. Атмосферата у дома е сплотена и изпълнена с уважение към традициите, с които съм израснал. Децата ми растат с тях, но най-важното е, че се чувстват горди българи, знаят откъде идват и ценят примера на личности като Паисий Хилендарски и Никола Вапцаров.
– Банско расте, расте и бъдещото му, вие как го виждате, как ви се иска да изглежда той, за да е радостта и гордостта ви още по-голяма, че сте негово вярно чедо?
– Банско е известно не само с богатата си история и културно наследство, но и като водещ зимен курорт с международни състезания по ски и сноуборд. Това усещане, че можеш да излезеш в големия свят, но винаги да останеш свързан с мястото, което те е изградило, е ценност, която пренасям и в бизнеса.
– И нещо важно за мен извън този наш разговор – преди години написах стихотворението „Банско“, което намира място във всяка моя поетична книга. Искате ли да го чуете сега?
– Разбира се, с удоволствие!
– Ето го:
Банско
На Владимир Голев
Помамена от шепота на мурите,
омаяна от мириса на здравец –
не си ли ти една светулка
до сребърния сърп на Глазне!
По калдъръмените улици,
от сини камъни и зидове
легенди стъпките ми будят
и гласове извират.
И светят по стените в църквите
образи на деви с ореоли –
като светици греят българки
по стенописите на майстор Мо́леров.
С нахлупени калпаци – къщите –
се смеят като банскалии хубави.
Но рамене притискат и се мръщят
пред друговерци и пред чужди.
Светулка върху клепките на Пирин,
искра от сребърния сърп на Глазне;
закичен здравец, китка алена
в косите на България.
Разговора води Петър Андасаров