Боян Ангелов за книгата на Лидия Николова „Странствания”

Книгата на Лидия Николова „Странствания” не влиза в рамките на стандартния художествен пътепис, защото е създадена не под влиянието на мимолетни и репрезентативни наблюдения. Тази книга е сътворена, защото авторът й е истински творец, който притежава щедрата дарба на писател и задълбочената проникновеност на изследователя. Съчетанието на тези две дарования извайва четиво, имащо способността да очарова и да оживява картини, чрез които читателят се пренася в светове, където историята живее в непосредствено единение с настоящето. Чел съм някои от предишните книги на Лидия Николова – „Алпийски отблясъци”, „Сага за Рим”, „Арабески” и др. В тях авторката с вдъхновяващ респект ни развежда из лабиринтите на историята и разкрива епизоди от човешката цивилизация, в които са съграждани фундаментите на бъдещето.
„Странствания” се състои от няколко раздела и всеки от тях е посветен на географски регион, където авторката е живяла и се е потапяла в подробностите на чуждоземните пейзажи – географски и душевни. „Белоснежни озарения” е сбор от есета, посветени на Швейцария. Тази страна е особено скъпа и съкровена за мен, в нея премина част от живота ми. Мислех си, че зная почти всичко за нея, за нейните история и настояще. След прочетеното от Лидия Николова научих нови неща за тази облъхната с тайнственост държава, провъзгласила принципите за братство, свобода и равенство половин хилядолетие преди Великата френска революция от 1789-а. Авторката описва Алпите като демонична планина, пазила дълго своята неподвластност от човека. Векове наред Европа със страхопочитание е наблюдавала гигантските вледенени контури на Матерхорн, Мьонх, Айгер, Юнгфрау и други алпийски първенци. А Иван Вазов с възторг отбелязал, че никой планински връх в света не е по-красив от швейцарския Пилатус. Алпите със суровата им прелест вдъхновяват Гьоте и Търнър, Байрон и Шилер, Вагнер и Рилке… И още десетки световни гении! Лидия Николова не забравя и необятното езеро Леман със загадъчните му води, в които се озарява Женева – градът на Русо, на Волтер и на човешката мечта за независимост.
„Лазурни канцонети” е цикъл от есета, посветени на Италия и по-точно: на прелестния карарски мрамор, на вулкана Везувий и унищожения от него античен Помпей, на Неапол и Умри, на североиталианското градче Брунати – където последен пристан намира оскърбеният Пенчо Славейков. А на столицата Рим, откъдето тръгват всички пътища към света, е посветен отделен раздел, онасловен „Мост през времената”. Рим, който остава неповторим и величествен и който не е променил броя на населението си повече от две хилядолетия. Рим, наречен от Байрон „Родина на душата”, а от Наполеон Бонапарт – „Най-великата развалина на света”.
Третата европейска държава, пресътворена в тази книга, е Франция и по-точно една нейна област, забележителна със своето неповторимо очарование. Това е областта Прованс, възпята от средновековните трубадури. От Прованс започват въстанията срещу догмите на римокатолическата църква. В Прованс Петрарка възвисява своята непостижима любов към Лаура. В околностите на Арл Ван Гог създава знаменития си шедьовър „Слънчогледи”, а нобелистът Фредерик Мистрал е възпял в стихове и поеми сякаш всяка педя от тази благословена земя.
След Европа Лидия Николова ни пренася в държавата Кувейт и в Арабската пустиня, най-безводната на планетата. Авторката описва с поетична възторженост полуострова, съединил Евразия и Африка и станал родина на войнствените бедуини. Оглеждаме се и в стъклените небостъргачи на остров Бахрейн – раят на древните шумери. И неусетно някак вече сме в прегръдките на непроницаемата Африка, която „… те свързва сякаш с някаква прастара, планетарна сила на живота и ти внушава, че той, животът, заслужава да се живее, и то вечно, както нейното слънце”.
Като своеобразен апотеоз авторката включва раздела за САЩ, наречен „Разказ от стъкло и бетон”. Естествено е този разказ да започне със супермегаполиса Ню Йорк, с неговите авенюта и небостъргачи. Естествено е и да премине през спокойната забързаност на столицата Вашингтон, през гръмотевичния Ниагарски водопад, през неотразимите Чикаго, Лос Анжелис, Сан Франциско и Лас Вегас. Слова за една мегадържава, в която милиони са сбъднали мечтите си.
Четири континента и хиляди години история в книга, пропита от емоции, които допълват празнините на нашата информираност и ни превръщат в пътешественици през пространства и съдби. Очарователният талант на Лидия Николова рисува пейзажи, наситени с природни феномени, библейски сказания и творения на човешкия гений. Тази книга е побрала половината свят, в който е отразена другата му половина. Няма съмнение, че „Странствания” е сред най-добрите и талантливи книги на родната ни есеистика. Тя рисува невидимите силуети на региони от планетата, без които планетата Земя не би била това, което е всъщност. А Лидия Николова е успяла да осъществи завета на Проспер Мериме – „Светът съществува, за да се превърне в книга”.

Боян Ангелов

Лидия Николова
„Странствания”,
Издателство „Пропелер”
С. 2015