„СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“

МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ

 

„СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“

В навечерието на 150-ата годишнина от рождението на големия български революционер и водач на българските Македоно-одрински революционни комитети Гоце Делчев издателство „Синева“ пусна в книжарниците книгата „Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев“ от Мерсия Макдермот. Това е второ издание на книгата, която е издавана досега само веднъж – през 1978 г. Тази книга е една от  трите биографии на велики българи, издадени от ИК „Синева“ на Христо Георгиев – редом с тези на Димитър Благоев и Яне Сандански, написани от известната британска историчка и писателка, която е тясно свързана с нашата страна. Новата книга за Гоце Делчев (4.02.1872 – 4.05.1903) е факт с подкрепата на фондация „Солидарно общество“.

Наричат Мерсия Макдермот по-българка от българите. Тя е завършила руска филология в Оксфорд през 1948 г., същата година идва в България като бригадирка при строежа на язовир „Копринка“. През 1957 г. гостува в София, поканена от Комитета за културни връзки с чужбина. През 1963-1964 г. е учителка в Английската гимназия, където преподава и от 1973 г. до 1979 г. През 1979 г. става доктор на историческите науки и до 1989 г. води в Софийския университет спецкурс по история на революционното движение в Македония. Така накратко тя самата разказа за връзките си с България в писмо до в. „Дума“ през 2019 г. Мерсия Макдермот е чуждестранен член на БАН и доктор хонорис кауза на Софийския университет. Член е на Съюза на българскитке писатели и носител на Специалната грамота за СБП „За принос към съвременната българска литература“. Мерсия Макдермот е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България: Орден на розата, орден „Кирил и Методий“ и орден „Мадарски конник“.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––

 

 

 

 

 

В настоящата книга терминът „Македония“ се използва, за да се обозначи географски район, който на север граничи с Шар планина, Църна гора /района на Скопие/, Осогово и Рила, на юг – с река Бистрица /Алиакмон/ и Егейско море, на изток – с река Места и на запад – със западния бряг на Охридското езеро и Албания.

Векове наред тази територия е била обитавана от смесено население: славяни, които са мнозинството, гърци, албанци, власи, турци, евреи и цигани, всички те поради своето местожителство имат еднаквото право да бъдат разглеждани като „македонци“.

         Допреди стотина години всички считаха славянското население на Македония за българско. Оттогава насам обаче бяха лансирани редица различни теории, които взаимно се изключват, но чийто общ знаменател е желанието да се убедят македонските славяни и целият свят, че не са българи, а нещо друго.

         Тъй като обаче от източниците става недвусмислено ясно, че през периода, обхванат от тази книга, славяните в Македония не само сами се считали за българи, но са били считани за българи и от целия свят, тук терминът „македонец“ се използва не само в общия му географски смисъл, но и за да обозначи онази част от българския народ, която традиционно е населявала Македония, образувайки най-голямата етническа общност там, и която е създала Вътрешната революционна организация, за да освободи територията от османското господство.

 

***

Героите и мъчениците са колкото звездите на небето, но народът си спомня за всички, когато пее за Гоце – Гоце, „съвестта“ и „душата“ на Вътрешната организация; Гоце, който се опълчи срещу силите на мрака в света и в умовете на хората; Гоце, който в неравната борба не престана твърдо да вярва, че любовта и милосърдието са по-силни от терора и силата; Гоце, за когото всички хора са братя, а разликата между народностите е само разлика между цветята в една градина; Гоце, който е разбирал света „единствено като поле за културно съревнование на народите“ и който е смятал, че „не е малко да бъдем само човеци“.

 

Мерсия Макдермот

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ /СТИХОВЕ
Next post ПИСМО ДО МК – ОСТАВКИ – НАЦИОНАЛЕН ФОНД КУЛТУРА