Панко АНЧЕВ

СВЕТЪТ НА ПИСАТЕЛЯ КАТО КАТЕГОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО

1.
Не всички литературоведски категория, понятия и термини могат да се обясняват с кратки определения. Не е и необходимо. Дефинициите са полезни предимно с учебна цел, а и там, където трябва да се знае с максимална точност значението им. Напр. при стихотворните стъпки. Иначе е необходимо да се разгръщат определенията, защото литературоведските категории се проявяват различно при различните писатели, епохи, народи, жанрове. Не е достатъчно да се формулират с едно-две изречения и да се сметне, че всичко е казано изчерпателно.
Такава литературоведска категория е „свят на писателя“. Тя на пръв поглед е напълно ясна и сякаш няма никаква нужда допълнително да се пояснява. Да, на пръв поглед наистина е пределно ясна. Затова и се използва постоянно, без да се уточнява какво има предвид литературоведът, надяващ се, че читателите го разбират и че по-важното е да се съсредоточат върху главното. А не върху подробността да се уточнява понятието.
Впрочем, не искам да издребнявам и да укорявам когото и да било. Най-вече себе си. Предпочитам веднага да навляза в темата и да я развия.
Човек живее в свой свят и го носи в себе си. Това може да бъде средата, в която протича ежедневието му; може да са представите, които си е създал са обществената действителност, хората, обществото. Този свят включва моралните критерии, знанията, начина му на мислене, опита, придобит в практическата му дейност и усвоените знания. Този свят произлиза от обективния, но е виртуален, в главата, разума и съзнанието му, в неговите чувства и представи. Той е субективен. По поведението и говоренето можем в най-общи линии да си изградим представа какъв е този свят, какви са неговите особености, вътрешни правила, по които съществува и функционира, доколко е адекватен на реалността.
Писателят също е човек. И като човек живее в свой свят, съзаден по начина, по който всеки човек го формира и носи в себе си. Когато пресъздава в творба света, той пресъздава както реалния свят, в който живее и наблюдава, познава и осмисля, но и този, който носи в себе си. Не знам дали този процес е изучаван; надявам се да са правени опити, но това е работа на психолози, а не толкова на литературоведи. За мене като литературовед е важно да определя най-вече какво съдържа света на писателя, да очертая неговите параметри и проявления в литературата, както и да намеря мястото му в литературоведския анализ.
Не е лесно и просто да се определи наистина какво всъщност представлява светът на писателя. От една страна, вече казах, това е неговият личен свят като човек, живеещ в общество и на определено място. Този свят той носи в себе си и сам е в него, но не е светът, който е съвторен в литературното му битие. В първия случай, той е важен за характеризирането му като личност и гражданин, като човек на естетически идеи и позиции в живота, изразяващи се неизбежно и в творчеството му. И ние трябва да ги търсим, когато анализираме творчеството му, защото бихме открили интересни особености на таланта, нравствеността, поведението и начина на живот на автора. А и на цялото общество, доколкото неговият свят е част от обществения свят.
Но аз разглеждам тази категория, отнесена изцяло в творческия процес. Светът на писателя според мене е светът на неговото творчество. Дори и тогава, когато това творчество е основано изцяло на документи, реални факти и свидетелства на очевидци. Защото самата литература не е копие на действителността, а нейно възпроизвеждане и пресътворяване в ново състояние. Това е друга реалност, достоверна, но не еднаква с обективната. От тук произлизат проблемите, които литературоведът има да разрешава.

2.
Всъщност, литературоведският анализ цели да възстанови, тълкува и оцени света на писателя – на отделния писател, на едно поколение или на литературата в някакъв отрязък от време. Това означава да се реконструира онази реалност, която литературата е възпроизвела и пресътворила в художествена. И така да й даде нови измерения.
Какво би следвало да видим в тези нови измерения?
Светът на един писател „се сглобява“ от всичките му творби без изключение. Този свят е както с някакви реални очертания и фактура, така и духовен. В първия случай ние трябва да установим в каква степен той е конкретен и пресъздава реални картини, пейзажи или интериори, атрибути на реалността (напр. марки автомобили, модни облекла, конкретни градове или улици, сгради и т. н.), исторически личности и събития. При истинския писател тези атрибути винаги имат някакъв смисъл, а не са самоцелни, описани ей така, за да има някаква „обстановка“, в която да протича действието. Физическият облик на света на писателя свидетелства много за състоянието на обществото и за отношението му към реалностите. Тук е конкретната среда, в която протича действието, завързват се и се разрешават конфликтите, живеят персонажите на прозата, поезията или драматургията. Степента на конкретност говори за душевната нагласа на автора, както и за естетиката, която изповядва и съобразно която изгражда своето творчество. Това е важно, за да се прецени доколко писателят се задълбочава в бита или го интересуват обществените отношения и политическите борби.
Когато проследяваме българския литературен процес примерно от Възраждането до края на ХХ и началото на ХХI век, ще видим как се променя средата, която литературата пресъздава. Това, от една страна, е свързано с измененията във външния вид на българското село и град, на природата под въздействието на човека, както и на промяната на селото и селскостопанския труд. От друга страна външните знаци имат съответствия в душевния мир на персонажите и в света на всеки отделен писател. Една е реалността в началото на ХХ век, друга е в неговия край. Съвсем различни са хората обитаващи двете епохи. Литературата ги показва и свидетелства за различните общества. По-трудно се улавя постъпателният ход на промените, които литературният процес проследява. Те са свързани с промяната на идеите, обществените нагласи, съзнанието на обществото, начина на мислене.
Видимо се променя селото, както и отношението към земята и домашните животни, към природата и селския бит. В селото все повече навлизат буржоазно-капиталистическите отношения; то се обуржоазява, а земята се превръща в източник на печалби; привързаността, а и любовта към нея и животните преминава през ползата, която те носят. Дребният собственик малко по малко изчезва, пролетаризира се, за да отстъпи мястото си на едрия и богат собственик, който нехае за красотата и доброто, но умее да си прави сметки. Това го виждаме в творчеството на Георги Караславов и Илия Волен, но то бе загатнато още от Елин Пелин и Йордан Йовков.
Материалните атрибути на света на писателя са важни, защото показват конкретна епоха. А конкретната епоха е и определен начин на мислене, идеи, тип личност, представа за живота, устройство на обществото. Това са съществените белези на света на писателя.

3.
Не е лесно да се навлезе в света на писателя. Как ще го опишеш, ако не проникнеш в неговата същност и не усетиш живия му пулс и плът, ако си чужд на духа и характера му.
Става дума за духовния свят, за света на идеите и морала, на нравствеността и чувствата. Той е по-труден за описване и тълкуване, защото (особено в прозата или драматургията) персонажите са повече и често са хора с противоположни идеи, принципи, представи, за да определим кой от тях го характеризира най-точно и пълно. Механичният подход, при който се избира един герой и той бива натоварен да бъде негов основен изразител, е не винаги уместен. Верният подход е да се търсят обобщенията и типологията. В тях се съдържат най-важните знаци. Но е необходимо те да бъдат четени и тълкувани вярно.
За улеснение на анализа е добре светът на писателя да се разделя на: идеен, нравствен, обществено-политически, професионален. Това спомага за по-голяма задълбоченост и съсредоточеност върху отделните страни на този свят, за да се обгледа той от повече страни и за повече подробности. Според мене най-важен е идейният свят, понеже идеите са душата на литературата. Става дума не само за политически, а за идеи за живота, природата, устройството на обществото, личността, изкуствота. Когато познаваме идеите, знаем какво мисли писателят, как се отнася към живота и защо предпочита да показва едни характеристики на света и живота, а не други. Това са идеи на времето и обществото, а не само лични – на автора.
Идеите действително оформят света на личността. Тяхната сложност и значимост зависи от интелектуалните качества на тази личност. Ала дори и най-елементарният човек има своите разбирания за това какъв трябва да бъде животът и как да се устрои в него. От тях произтичат и неговите нравствени възгледи, нормите, които следва и спазва, поведението и начина му на мислене. В литературната творба писателят изразява идеите на общество във вида им, който е успял да улови и разбере. Колкото по-голям е един творец, толкова той по-вярно, дълбоко и изчерпателно ги пресъздава, като ги вменява на своите литературни персонажи.
Идейният свят показва начина, по който писателят и неговото творчество произлизат от обществения свят, зависими са от него и следват неговите закономерности в развитието. Тази връзка не е задължително да преминава през политиката и политическите идеи, но винаги е здрава и определя социалния характер на литературата.
След идейния по значимост идва нравственият свят на писателя. В него се води извечната борба между доброто и злото. По това кое от двете начала преобладава и побеждава, съдим и за характера и устройството на този свят. Разбира се, борбата между доброто и злото в голямата литература бушува не декларативно или тенденциозно в полза на онова начало, към което авторът има препочитания, а в истинската й сложност, противоречивост и драматичност. Защото в крайна сметка на изпитание е подложен човекът; той прави избора, взима решенията и определя мястото си в противоборството. Неговата воля е свободна и той сам определя на чия страна да бъде и с какви средства да противостои на злото. Точно това е важната характеристика, която определя и качествата на света на писателя.
Светът на писателя е обществен свят. Дори и тогава, когато пише за природата и животните. По това как е устроен, подреден и управляван съдим в какъв цикъл се намира типът общество. То може да е единно и хората в него да живеят в мир и разбирателство, да си помагат и съчувстват. Но може да е егоистично, противоречиво, конфликтно и индивидуалистично. Тогава се разгарят страсти и напражения, които не могат да бъдат усмирени и потиснати. Хората са нещастни, страдащи и неутешими в болките си.
Трябва да се прави разлика обаче между онази реалност, която писателят описва в творбата и тази, която изразява. Т. е. в каква фаза е пресъздаденото в творбата общество. Ако е в колективистичната, то ще се съпротивлява на разрушителните сили и ще ги побеждава, макар да е описано индивидуалистично общество или намиращо в периода на разпад. И обратното: авторът ни представя колективистично общество, а в художествената творба е индивидуалистично. Тези привидни несъответствия се откриват в анализа, който не бива да приема буквалното за истина. Но са важни, защото няма как да възстановим света на писателя, ако не бъдат посочени, анализирани и тълкувани.

4.
Реконструкцията на света на писателя позволява да обгледаме от всички страни неговото творчество, поставяйки го в контекста на литературния процес и общественото развитие в един или друг негов период. Тази възстановка открива цялото многообразие от съставящите процеса елементи, подредени в определена йерархия, вътре в която е и образът на самия писател. Защото писателят – това е светът, който е създал в своето творчество. Никакви биографии, факти от живота му не са в състояние да ни го представят в истинския му вид, както когато опишем, анализираме и тълкуваме неговия автентичен художествен свят.
Този свят има свое собствено битие, свои измерения и смисъл. Възможно е писателят в съзнателната си творческа работа да е целял да постигне нещо друго, а на практика да се е получил по-различен или съвсем различен. Времето го допълва, променя го, внасяйки нови елементи и характеристики, каквито са били невъзможни за постигане, когато е създаван. По тази причина винаги е рисковано да идентифицираме писателя и света чрез самите тях като създатели и творение. Но не е излишно да ги сравняваме, защото различията, които ще откриваме, дават представа как се трансформира жизненият материал и биографията на писателя в художествен свят, заживяващ нов живот в нови измерения.
Обикновено писателят (най-често това са писателите на колективистичния тип общество!) следва една и съща линия в творческия си път, запазвайки същността на своя свят неизменна. Макар че той се обогатява, става по-осезаем, открит, богат и многообразен. От гледната точка на своя свят той преценява обществената действителност, възхвалява я или я критикува, свидетелства за нея и я пресъздава от едни и същи позиции. Това в никакъв случай не намалява достоверността на изображението, нито въздействието върху читателя. Напротив, задълбочава анализа на обществените явления и процеси, прониква по-дълбоко в тях и проверява силата и жизнеспособността на своите позиции и идеи. Понякога устойчивостта във възгледите и подхода води до отчаяние, защото животът се е отдалечил от представите на писателя, нарушил се е ходът на историята, опорчени са идеалите, а човекът е станал по-лош. Писателят има право на такава позиция, защото неговият свят е жизнеспособен, добре уреден и функциониращ обществен организъм. А човекът в него е достатъчно умен, съвестен и подготвен, за да оценява вярно случващото се пред очите му и в което и той участва.
Възможни са, разбира се, случаи, когато писателят променя рязко своя свят в съответствие с измененията в обществената реалност. Когато типът общество, за който свидетелства и който изразява, се разпадне и бъде заменен от следващия в историческия цикъл, писателят може да премине в него и да стане негов изразител. И дори да се превърне в негов апологет.
Различни са фазите, през които преминава светът на писателя: зараждане, укрепване и зрялост. Те следват фазите в творческото израстване на самия писател, от силата на неговия талант и от това дали първите две фази преминават през съответната фаза на цикъла на смяна на типовете общество. Когато писателят прави своите първи изяви в типа общество, който ще изразява, неговото развитие е ускорено и той бързо формира своя свят. Защото той реално съществува и в живота, който творецът живее. Някои автори още в младите си години достигат фазата на зрялост и създават най-значимите си творби в началото на своя творчески път. Други се развиват по-бавно и по-късно навлизат в зрелия си период. Всичко зависи от индивидуалните особености на твореца и от времето, в което живее.
Умението да се улови, опише и тълкува света на един писател е присъщо на истинския литературовед. Без него всяко литературоведско изследване е имитиране на анализ и движение в погрешна посока.