СВЕТЛИ СТИХОВЕ ОТ СТОЯНКА БОЯНОВА И МИНКО ТАНЕВ
На Велики Вторник от Страстната седмица, когато в надпревара ни връхлетяха тъжните вести за отлитането на душите към един по-добър свят на двама български певци – Михаил Белчев и Янка Рупкина – лъч светлина озари със силата на поетическото слово Дом „Дора Габе“ в столицата. Имаме ли днес световно признати поетически майстори? Само „Букър“ ли е мерило за успеха на българската литература? Как звучи новината, че двама големи български поети са включени в 200 световни антологии? Как звучи новината, че са притежатели на десетки дипломи и отличия с първа, златна, платинена, сребърна, голяма, месечна награда?
Изключително скромни като хора и надарени с голям талант – така най-кратко можем да определим дуета в поезията и в живота Стоянка Боянова и Минко Танев. Тя е физик по професия, а той – филолог. Бягащите пространства се капсулират в чиста и съкровена обич. Съдбовно сякаш са се събрали по време на Светлата седмица преди четвърт век и оттогава са заедно. Минко Танев има шест публикувани авторски книги, а Ст. Боянова – девет. Имената на тези поети са включени в 200 антологии на световната поезия! Техни стихотворения са публикувани в над 30 страни, сред които: Япония, Китай, Армения, Великобритания, Русия, Северна Македония, САЩ, Индия, Кения, Италия. Една от антологиите –„Hiper poem“, включваща 2000 поета и представящи 50 езика, кандидатства за Световните рекорди на Гинес (редактор на изданието е Александър Кабишев). Друга антология е озаглавена „Песни за мира“ – така нужни да се чуят от политиците по света именно в настоящия момент! Трета представя женското писане „Чуй нейния глас“ и е обвързана със Световния ПЕН-клуб. Преди няколко години чрез едно свое стихотворение Стоянка Боянова е обявена за най-добър поет на Европейската общност. Тези поети са включени сред топ 100 поети на хайку. Отпечатани са пощенски марки с техни ликове! И то в наши дни, и вън от пределите на родното. Но винаги това дуо изтъква откъде е родом. Винаги на световните антологии има знаменцето на България, обозначаващо родината на поетите, на наследниците на Орфей! Ето това значи патриотизъм! Безсребреници! Което говори за достойнство, морал, християнска етика, огромни човешки сърци. Сами споделят, че техните отличия са награди на честта. Домакин и инициатор на срещата бе Добрин Добрев-Финиотис, а подкрепа на поетичното дуо оказват председателят на СБП Боян Ангелов и Анжела Димчева – член на УС. Щом българската литература постига подобен успех, (реално той е без аналог до момента!), този успех трябва да бъде изтъкнат! За него трябва да се пише и да се говори! Не глупави реалитита, които приспиват народонаселението, а живо поетическо слово трябва да ни облъчва, за да останем като народ и като народностна идентичност. Само словото днес сякаш е българско и само то ни носи повод за гордост. Във време, когато властват безумието и бесовете, единственото спасение е чистото слово. Дано да проумеем как Бог ни сътвори за обич и за съзидание („Несетно кестените прецъфтяха“). Дано тръненият венец да разцъфне като роза, както е в стихотворението „Видение“ на жената в този дует:
Покриха главата на Иисус
с венец от тръни.
Венецът се раззелени
и разцъфтяха рози:
алени – като кръвта,
розови – като мечтите,
бели – като вест
за чакано спасение…
Добрин Финиотис