Радка ТОПАЛОВА
Мисля си за дъжда и как понякога барабанѝ в душите ни. Друг път монотонно шуми и сетивата не го отразяват. Така е и с мерената реч. Четейки поезия – тя или хваща за гърлото и лумваме в огъня ѝ, или не може да задържи вниманието и да предизвика трептене в душата в резонанс с написаното.
Поезията на Розалия Александрова в „Усещане за цялост”, освен силния резонанс, има силата да привлича, доближава и извисява четящия като го държи близо до вибрациите на Вселената и до божествената искра, заложена във всеки от нас.
Цялата поетична книга е сякаш песенна поема – неразривно свързано единство в кантата, където всеки атом, фотон или диез са частици от бъдещето на планетата ни – близко и обозримо. Стиховете са огърлица от Вселенски кристали – изкристализирали истини, поетична симбиоза на мисъл,чувство и верую, класически и свободен стих свързани в красиво вокално единство.Защото „ние зрители сме, изпратени да изградим от Вярата си Вечност”. В „Усещане за цялост” пълнотата е като разплетената нишка на Ариадна, водеща до светлината в тунела, където в генезиса на процеса са Бог и човешката осъзната Любов. Тя ни държи изправени и в мир със себе си и света.
Съвършеното единство между дух и тяло резонира с топлото и любящо обръщение към майката Земя и към България. Защото „където и да отидеш, най- сладка е майчината милувка на родната земя”. „Молитва за България” е стихът, превърнат в прекрасна песен с аранжимента на Петър Песев и музиката на Иван Кръстев в изпълнение на Маргарита Хранова. Един апотеоз, сложен в нозете на България – едновременно благослов, болка и вяра, молитва и всеотдайност. Във „Време за любов”, Розалия Александрова възкликва така: „Време е. Раят вратите разтвори. За древното българско племе.” Розалия Александрова сякаш се слива с Родината в едно сърце. Тя знае,че Бог е там, където го търсим. За този дъжд,попиващ в сетивата на четящия поезията в книгата, сякаш авторката е вплела безрезервната си вяра, че „в резонансните октави няма вятър суховей”. Това е горенето във всяка сричка от всеки стих!И то е повече от ясно – казано неизмеримо и лаконично : „Преди исках хората да ме чуват.Сега искам Бог да ме вижда.”
В последния акорд на „Усещане за цялост” се съдържа откровението на поетесата и то звучи като послание, благослов и молитва към човечеството. Та какво друго, освен послание за МИР може да бъде това „Всички роли събрах в една – Любов.”? Такова е усещането ми за поезията на Розалия Александрова – и в резюме написах един, сякаш акордиран, стих.
Акорд след „Усещане за цялост”
по Розалия Александрова
По хоризонта се търкаля залезът
и пие светлина просторът.
Заглъхва врявата. Смалява сенките.
И тихо е във зениците на небето.
В такава тишина между земята
и светлосенките на Ариадна
една светулка е достатъчна
душата да погълне и избистри
…мрака.
Светулка и благодатен дъжд – Светлина и Пречистване! В поантата, заложена у нас… от Бог!