Лияна ФЕРОЛИ
СВЕТЛА УЗУНОВА: „КОЛЕДА НИКОГА НЕ ЗАКЪСНЯВА ДА РАЖДА И ДА ВЪЗКРЕСЯВА ДУМИ ЗА ЖИВОТ И ЛЮБОВ“
Една родопска душа, преизпълнена с възвишена тишина, с приглушено изплаканата си нелека орис, се сраства с родните гори, с тучните ливади и светли махали, за да вгради дирите си, сянката си в тях и да останат там завинаги.
Да остави звънът на чановете да ечи, а погледът ѝ като дъга да блести, да разжарва въглените на спомените, макар че дълго са я държали в зазидания здрач…
Но веднъж припомнени с прошка и възторг, те отново да поемат Пътя на новия живот, дори и там, където не е останал път… И подгонена от дивата си волност, отново да стане на вятъра сестра, както е било в младостта й. И след такова светло, изповедно, покайно разнищване, раздипляне на живота си, той да става все по-жив от всякога.
В новата си поетична книга „На утрото да съм сестра“ (издателство „богианна“, С. 2023) Светла събужда в себе си и прецъфтелите думи за любов. И макар, останала сама в нощен час и без глас да ги назове отново, да ги разлиства в искрено, импулсивно-сърдечно слово, без да спести и звук.
Бродила дълго по южната земя – пазва за зорници, раздавала на всеки усмивки върху чисти длани и отминавала превърналата се обич в спомен смълчан, сега отново е готова да влива в този най-истински храм своята любов без никакъв срам.
Да превръща отсъствието на любимия в най-светло присъствие. За да настъпи мир и покой в нейната бална душа, дорасла да разшири своя обхват и да побере в себе си цялата болка на света, да търси брод в нощта. И намерила смисъла в това да остане човек, живеещ в неотмиващото, непреходното във вечния ни непокорен, несломим дух, който ще продължава да блести с утринната зора, да сродява и сплотява различните етноси, религии и култури. Защото тъкмо той носи в себе си цялата небесна шир, прободена от върховете родопски, и разнася Орфеевите песни, чрез които пее и плаче самият Бог, озвучавайки безсмъртната любов, а така и вечността.
И сраснала се със своята свещена земя, тази светла душа, оставя в нейните скрижали своята плаха, но светла следа, знаейки, че тя също става мост за идното…
И че така дарява Родопа с още един чифт крила…
Че в тази наша безкрайна, безсмъртна земя, носеща паметта на корените-основи, Коледа никога не закъснява да ражда и да възкресява нови думи за живот и любов.
