ВАНЕСА – І
Леката рокличка се издува, трепти
и се вее – бяла, направо искряща…
Ти подскачаш весело от цвете на цвете,
а подире ти аз уморено и бавно крача.
Поляната е зелена и многоцветна,
разцъфтяла с хиляди малки чашчици.
Ти ми береш букет, сякаш събираш
от всяко цвете по капчица щастие…
ВАНЕСА – ІІ
Лятото свърши и моята внучка Ванеса отлетя,
защото отново трябва да тръгне на детска градина.
Тя се смее, когато я наричам „бабина пеперудка”*,
но на снимките е пъстра, неуловима и лека, дори
има диадема със закачливо поклащащи се антенки,
а крилете ѝ са от най-големия, шарен и тънък мой шал.
Този, същият, който днес съм си сложила, за да не зъзна
в хладната утрин, и който ме дърпа нагоре – към розовите,
предвещаващи вятър облаци и към плахите лъчи, които
изпращат палави слънчеви зайчета, за да не тъгувам
твърде много… Но студът във душата се лекува само
с детски усмивки (колкото по-широки, толкова по-добре).
Изпрати ми от тях (по месинджър) повечко, моля те!
––––––––––––––––––––––––
*Ванеса се нарича вид красива пеперуда, разпространена и в България. Има две разновидности – Ванеса Аталанта и Ванеса Кардуи.
ДЕТЕТО РИСУВА
„Един слон рисува с хобота си
и струята се превръща в дъга“
е темата на домашното, върху което
Ванеса неуморно се труди от час.
Знам, накрая творбата ще стане
прекрасна,
но сега никак не му е лесно на детето…
Като от слон настъпени са тубите
върху палитрата…
Четката заприлича на стара метла,
гризана от термити…
Рисунката е жестока борба
между Ванеса и слона…
Надделява тя (засега).
На вратата някой звъни и излизам,
а когато се връщам, оказва се,
че в суматохата внучка ми е съборила
чашата със вода.
Обаче казва, че слонът я е докопал.
И наистина – в нея няма и капка.
Има обаче върху лампата, по пердето…
Абажурът е орхидея, кабелът –
зелено стебло.
Около него се вие шалът ми,
станал на пъстра боа.
А през тюлената завеса (тропическа мараня)
дори снегът вали пеперудено разноцветен.
Ахвам: „Как, ама нали гравитацията…
Според законите всичко тече надолу!“
Обаче, когато един слон прави дъга,
боя има не само по тавана и по тапетите,
боя има навсякъде ПО СВЕТА…
Отворих уста да изсека джунглата
на изкуството с думи,
поех въздух и… млъкнах .
Осъзнах, че е късно.
Детето ми подаде ръка
и пристъпихме в гъсталака на пръсти.
ТИРАМИСУ
Тези скъпи италиански бишкоти са толкова крехки –
падна пакетът от масата и сега са на малки парчета.
Кафето вече е приготвила баба и то изстива във каната,
обаче котката да изгоня от масата и… Попих разляното
с кърпата, а изцапаната покривка замина в пералнята.
Уж лекичко разбивах с бъркалката, но защо ли от плота
към пода се стичат жълтъци, а Писана и Шаро се радват
и сладко ги ближат. Кихам сред облак от фино какао.
А в маскарпонето личат следи от големи и малки лапи.
За гостите няма десерт, но в красивите чаши със столче
умело баба ми подреди парченцата от савоярди, ягоди,
малини и касис, разбъркана и подсладена с мед заквасена
сметана, а отгоре щедро настърга фин млечен шоколад.
Прибра кремовете в хладилника, изчисти старателно кухнята,
каза, че и без това всички дами са на диета, а така децата
ще имат вкусен и здравословен десерт. И усмихната, макар
изморена, ми прости за бъркотията, целуна ме по челцето,
каза: „Ще стане сладкарка от тебе!” и отиде да си подремне.
ЗВЕЗДИ
Съседската градина бе пълна със звезди –
червени, жълти, морави, росни, ококорени…
Гергини ги нарича мама и казва, че цъфтят,
когато вече свършва лятото и идва есента.
Ала дойде сланата лоша и леденият вятър –
гергините посърнаха и клюмнаха главички…
Съседката без капка жалост ги оскуба всичките.
И дворът ѝ остана чист, но пуст и някак тъжен.
Но на небето светят толкова гергини златни.
В тъмното ги гледам през прозореца и гласно
ги броя. Стигнах ча-а-а-ак до петдесет и осем.
Ех, ако можех един букет звезди да набера?
На баба Светла, за рождения ѝ ден да подаря.
СКОРПИОНКИ
Ние с баба Светла сме зодия Скорпион –
родили сме се под знака на това съзвездие,
казва мама. И още, че трудно се справя с нас.
Какво е това бубoлече Скорпион? Нещо като
раче, но на опашката с остро трънче от роза.
Спокойно! Ако не го закачаш, няма да те ужили.
Но все пак – бъдете много внимателни с нас!
Всички казват, че си приличаме по вкус и нрав –
и двете обичаме сладкиши и хубави книжки
(аз само ги разглеждам, но баба ги чете и пише).
Наумим ли си нещо – правим го. И сме инати.
Е, баба е по-тиха, по-кротка от мен, по-възпитана
и съобразителна. Но пък аз съм по-изобретателна.
А когато сме двете заедно сме не-ве-ро-ят-ни.
Караме се (тя на мен, аз – на нея), когато нещо
сбъркаме или потрошим. Но се сдобряваме бързо.
Разбираме се по скорпионски и много се обичаме.
Гледаме се взаимно и (почти) „всичко е точно“.
Дните ни са весели, дълги, цветни и разхвърляни.
Важното е да се опазим здрави, читави и усмихнати.
А това, повярвайте ми, изобщо не е толкова лесно,
и просто!
РОЖДЕН ДЕН
Събудих се и като станах,
изтичах, за да се огледам
във огледалото в антрето.
Разочарована разбрах, че
не съм пораснала значително,
тъй както тайно се надявах.
Обух обувките на мама,
но токчетата ѝ високи
не ми помогнаха особено…
Но вуйчо ме качи на раменете си
и вече мога да играя баскетбол –
да вкарвам топката във коша.
Най-сетне съм съвсем доволна!
