СВЕЖА ДАЧЕВА: Стихове от неиздадената ми на български стихосбирка „Преди антракта“, които в превод на шведски /от Северина Филипова и Кристиан Карлссон/ са публикувани като част от стихосбирката ”Någon gång har det funnits ett hav här”, Smockadoll, Malmö, 2019
О, РИЖАТА КОТКА НА СЪСЕДИТЕ!
В сънената градина
тя вечеря със славей…
В пробудената градина
тя закуси с чучулига…
О, горката, ловка котка на съседите…
Дали отпи от привечерния
и от утринния час на птиците?
Дали усети
опиянението на синевата?
Дали научи
песните на пролетта?
ПРЕДЗАЛЕЗНА СВЕТЛИНА…
игра на светлини и сенки.
Аз съм част от вълшебството…
светлина ли съм или съм сянка,
или и двете.
***
на болната ми майка
Усещам как костите на мъртвите зъзнат
в тази мрачна, прогизнала утрин.
Как тялото на тази, която
в утробата си ме е носила,
се прихлъзва по калния склон на небето,
все по-близо, до утробата на земята.
Майка ми се е взряла в небето и го моли
да я превърне в сиво врабче.
ПЪЛНОЛУНИЕ
Опънатият син корем на небето
и пълнолунието – бляскав пъп
с една звезда навместо бенка отстрани.
Пъпна връв от лъч
ме приковава към живата и ме зазимява.
В деня, когато се родя,
ще ми липсват въздуха и цветята.
В КЪСНОЛЕТНИЯ ДЕН ПОПАДНАХМЕ
в златната паяжина на ласките.
Виждам ни, застинали за векове напред –
две морски кончета –
в кехлибара на блаженството,
докато камъните на думите
лежат на дъното
и бавно се покриват
с водорасли.
ОТИВАТ СИ ЕДИН СЛЕД ДРУГ МЪЖЕТЕ,
които ме обичаха.
И всеки от тях отнася със себе си
по едно мое отражение.
А аз изтънявам,
а аз се смалявам, подозирам,
че за собственото ми погребение
от мен ще остане само къстче
от счупено огледало.
Дано да може да слепява,
дано да може да поправя огледала
Майсторът в Отвъдното.
ПРЕДЗАЛЕЗНА МЕДИТАЦИЯ В НЕБЕСНИЯ ТЕАТЪР
Декорите на облаците
са така разкошни,
че не очакваш никакво действие.
И все пак долита белогърда чайка.
Каца върху комина
или върху най-белоснежния от тях
и после отлита към други светове.