Ружа Велчева

ОСТРОВЪТ

Самотен връх,
протегнал се към слънцето.

Шепа земя,
захвърлена след океана.

Светилище,
в което бог съм аз самата.

Тук всички пътища
започват
и завършват
на брега.

А хоризонтът е
опънато до скъсване
платно на ветроход.

На мили от брега
блещукат
топли рифове,
но мъдрите
и патилите знаят
колко може да ти струва
тази пъстроцветна красота.

Жадувам да прекрача
хоризонта.

А душата ми е
флаг
на този бряг…

РАЗМИНАВАНЕ

Тази нощ драмаданът

със тежки, рибарски ботуши

тропа ядосано

по смълчаните покриви,

мята коси

над мокрите плажове,

хвърля тонове

побеляла от болка вода

по вълнолома.

Тъжен и бесен е

властният северен вятър.

Топлото, ласкаво лято,

без да го дочака,

хвърли днес на пясъка

своята шарена дреха

и си тръгна

с крилете на жеравите…

НА ДЪНОТО

На дъното е тихо

като в гробница.

Безмълвни,

зелените дантели

на подводните градини

обгръщат

молитвено

душата ми.

Разтворили седефените пазви

мидите

пресяват пясъка и времето

и зреят бисерите

в тях.

Край мен проблясват

гладните очи на хищни риби,

но моят страх

се е привързал

към тънък слънчев лъч

и е високо горе

в битието

на земята…

Тъй тихо е на дъното.

Земните съблазни

и пориви

са само

ръждясали,

забравени котви

от някого…

МОРСКА САГА

В солените самотни нощи

жената на моряка

дълго

не може да заспи

Приседнала на тъмния прозорец

луната

с нежни пръсти

посребрява

дългите й

дъхави коси

Заплита ги във здрава

тежка плитка

въже

с което любимия си

да привърже

към този бряг

във този миг

А там далече

в синята безбрежност

на чуждите

и ласкави морета

морякът в сънищата си

разплита

огнената плитка

на любимата…