МИР

 

Мирът е смесено понятие.

И лично. И човешко.

Разкрива трудната дидактика:

Не се гневи, Човеко!

Мирът е Храм,

но и преддверие,

в което влизаш кротко.

Мирът е в себе си доверие.

Божествена разходка

в безценен капитал от истини:

смирение,

невинност,

смисъл.

Мирът е нашето усилие,

орисано да пишем.

Единствен Божи еликсир:

мир,

Мир,

МИР!

 

 

 

 

 

 

 

ЛОВЦИ НА ЩАСТИЕ

 

Поетите са ловци на Щастие.

Дума – като букет от дъхави цветя,

като сияние в безоблачно небе,

като зелена пелена в пустинята,

като топло рамо на полюса,

като усмивка на приятел.

Поетът е сам със сънищата.

И вика с все сила щастието.

Човешкото щастие е полъх на вятър.

То се изплъзва по върховете на копнежите.

Само добрите ловци на мигове

могат да го забележат,

без да го докоснат.

А то вече пътува към друга душа,

друг континент,

друг връх, набелязан

от човешкия гений за превземане.

Така върви Светът.

Радости, блянове и тихи сънища.

Те предвещават ново начало.

На всичко, постигнато от човеците.

 

И няма връщане назад!

 

 

 

 

 

***

Тече Куед за.*

И не се повтаря.

От стари времена.

Проправя път.

И тайни пази.

В магичните си пазви тя.

Левент, сух вятър, я оглежда.

Да спре напетата мома.

А тя дори не го поглежда.

И тръпна бърза към Върха.

Край нея времена и хора

записват своята съдба.

А тя тъче една история.

За обич. Вечност.

И вода.

–––––––––––––––––––––––––––

*   Куед за – река в Мароко

 

 

ДА РАЗКАЖЕМ

 

Да разкажем ли днес и на хората

как обичам и как съм живяла.

Всяка болка открива просторите.

Всеки дъх е безценен Граал.

 

Тази битка е толкова стара.

Но напира у нас младостта.

Всички тайни ще слязат на гарата.

За да има любов в любовта.

 

И потеглям оттук със надежда

за безкрайния вечен живот.

А животът така ни подрежда.

След падение идва възход.

 

Ще получим ли шанса отново

да разпрегнем вините у нас.

И да тичаме двама по склона.

И да любим. С небесен екстаз.

 

 

 

 

 

 

 

 

МОЛИТВА

 

„Господи, ако ми изпращаш страдания,

изпрати ми и истинско разбиране за тях.“

Елеазар Хараш

 

Най-голямата беда –

да изгубиш себе си.

Боже, вяра изпрати ми,

да посея семето.

Да не падам.

Да не спирам.

В Тебе да вървя.

Ако Любовта е сила,

дай ми Любовта.

Ако Любовта е Смисъл,

да я приютя.

Истини роят съзвездия

в моята съдба.

Нека Богописец*

върне ме в света.

––––––––––––––––––––––––––

* Богописец – писецът на Бог, Самият Бог

 

 

 

 

 

 

ПРИТИСНАХ ТЕ.

Но няма да те върна

във моя свят от обич и сълзи.

Небето се разтваря богомолно.

И тихо ми нашепва: Пак бъди!

Сестра на всеки,

който дръзне

да полети

в словесния си блян.

Любов непостижима.

Радост.

Съмване.

Красиво цвете.

И следа.

Една отминала,

която връщаш

на светостта.

В безкрайния поток.

Това ли искаш?

Или толкоз може

да ми даде

Животът.

Или Бог.