РОЗАЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА /НОВИ СТИХОТВОРЕНИЯ

МОЛИТВА

 

Учи ме, Господи, до сетния ми дъх

да гледам влюбено небето.

Да пея с песните на птиците и влъхвите.

Да страдам за прекършеното цвете.

 

Учи ме, Господи, и силата ми дай

в едно море да се превърна.

И всеки, дръзнал да пристъпи моя бряг,

с платна от обич да обгърна.

 

Учи ме, Господи, и вярата ми дай

на мъките да видя края.

Едно сърце, на Тебе всеотдайно,

да сложа във нозете на България.

 

 

 

***

Което си посял, ще го ожънеш.

Което си събрал, ще го дадеш.

И няма да се чудиш

от отвъдното

дали си бил мечта

или копнеж.

И няма да откриваш наднебесно,

че вятърът е

с българско сърце.

Което ни е трябвало

да сбъдваме,

сам Господ Бог

ще въздаде.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ЧЕСТИТО ОСВОБОЖДЕНИЕ
Next post КАТЯ КРЕМЗЕР /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ