Розалия Александрова живее в Пловдив. Тя е родена в магичната Родопа планина, люлка на Орфей. Автор е на 11 стихосбирки: „Домът на моята душа“ (2000), „Светещо тяло“ (2003), „Тайната на пътя“ (2005), „Очите на вятъра“ (2007), „Притча за ключа „(2008), „Разговор между гълъби“(2010), „Сакрално“(2013),“Реалният живот на чувствата „(2015), „Нар от пришълец“ (2016),“Рошава“(2017) , „Всичко, което не казах“ (2019). Редактор и съставител на над петнадесет литературни алманаха, сборника и антологии. Член е на Съюза на българските писатели.
Стиховете й са преведени на: полски, английски, испански, сръбски, италиански, албански, гръцки, турски. Публикувани са в престижни сборници, алманаси, литературни списания и уебсайтове в България, Европа и света: „Литературен свят“ България – 2014, 2016, 2017 …; антология „Пеещо дърво“, поезия, София – 2018 г; в. Литература и общество“…; „Wiersze wybrane -Rozalia Aleksandrowa” – Лондон, Великобритания -2015; антологии „Metafora wspolczesnosci“ от 2017 г. – (САЩ, Полша); в. „Şiirden Yayıncılık“ – Истанбул 2017, 2018; сп. „Годината на поета“ – САЩ – 2018, 2020; Atunis Galaxy Poetry 2021 и 2022 г; „The Poet“- Великобритания, 2019, 2021 г.; Списание Grihaswamini, Индия – 2020 г; сп. „Azahar“, 2021; сп. „Poemame“, Испания – 2021 г .; .; антология „Сърбия, световни поети – 2021 г.“; „Poetry and Literature World Vision“ – Бангладеш – 2021; сборник „Under the Azure sky“ – Индия – 2021 г .; сборник „World poets, female voises“ – Нидерландия – 2021 г. и др.
През март 2006 г. тя създава интелектуално-поетично сдружение „Квант и приятели“ за популяризиране на квантовата поезия в гражданското общество, пловдивски и български феномен. Инициатор и главен организатор на Международния фестивал на поезията ДУХОВНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ от 2015 г.
Освен поетеса, тя е и учен. Занимава се с квантова и торсионна теория в областта на езика, поезията, културата, медицината, философията и методологията на науката. Издала е книга с научно-популярни есета „Да отворим вратата на смисъла или рефлексии на информационната наука“, Пловдив 2015.
СОКОЛОВЦИ
Като скачени съдове
са къщите на село.
Подхване ли ги
вятърът,
притискат,
шепнат си
и галят пакостника.
Стихват.
Тревите повече
от хората.
Светът се гуши
в пазвите им.
Кабагайдите на Рожен
плачат, смеят се.
И ходят боси
децата,
които не познават
крави.
От думите
на Господ
хора се вият.
И чакат.
Селото от Космоса.
***
Към теб пътувам,
бяло цвете!
Душата ми сънува.
Денят повика планината.
И хоризонтите умуват.
По пътя слизам уморено.
Нирвана.
И пак е топло.
И студено.
Око на гълъб.
И смирено –
окото на вселена.
***
От тази кал
направени сме всички.
Понякога полепва и в душите.
И като миди бисерни
трептим в мечтите си.
В черупката светът изглежда
истински.
А тя, калта,
незнайно как прониква
във вярата, снишава ветровете.
Недоизсъхнала
се рони яростно,
несъвършена
истина на битието.
Не ни оставя
лесните въпроси.
И многоточия
засядат в плиткото.
Душа и тяло,
в миг анатемосани,
да търсят светла просека.
И милост.
ПАЗАЧ НА АНТЕНИ
Поток от пъстри легиони
минава през Земята.
И в миг разплитат се еони.
Разтварят словесата.
Ловец на звездните
послания,
небесните антени.
И спират в словонеобята
сърдечните сирени.
Отколе свише наредено
най-важно е сърцето.
И падаща звезда щом светне,
събужда се поетът.
ПРЕЗ ОБЛАКА
Слънчев лъч пресича плавно
траектории от светлина.
Щурчо щура се в цветята.
Търси пътник песента.
Пеперудата бодила
ласкаво отърква.
Има смисъл да отмие
дъжд небесен мъка.
И над всичко,
в небесата,
синьото е бяло.
Срещаш Ангели
и святост.
Силата узряла.
ЩАСТЛИВИЯТ ЧАСОВНИК
Искаш да спреш
времето много пъти.
Искам го цялото.
Виждам невидимо
твоето рамо
и пренасям
съня ти
в песента
на жаравата.
Отвъд
всяко
желание,
промисъл,
среща
единствено
разстояние –
очи
насреща.
***
За Любов не се воюва.
Светла диря във нощта.
За Любов не се лудува,
нито страшен е свeтът.
За Любов – там има святост,
има нежност. И подслон.
И Велик певец ни впряга
от Вселенския балкон.
