Лияна Фероли

Много бях доволна, че едно социологично изследване, свързано с “Избори 2016”, ме заведе в с. Груево, Момчилградско, за да мога да си направя една представителна “извадка” за бъдещето битие, не само на родопчаните. Защото тук, в Родопите, всичко е поставено във фокуса, в центъра на най-очебийните неща.

Така моето посещение в това селце, поставено като на длан в нашата красива земя, роди един фоторепортаж, който говори много повече от всички думи на света.

Но все пак, снимките могат да се допълнят и с някои мисловни съждения:

Видях малка вратичка, която води към големия Път, който е дълъг, но правилен, един връх, примамващ със своята илюзорност и още един по-малък, но още по-нетраен, но покорен от пъстрия петел-вестител на селото, който кукуригаше посред бял ден, явно, недоволен от нечутите му дълги известявания в ранни зори.

Но най-много ме очарова осемгодишната Наджие Наз, която превърнах в лице на идващите промени. Косите, очите и усмивката й така светеха, огрени от обедното слънце, че я видях като гаранция за това, че винаги можеш да си на върха в теб, когато си нежен и чувствителен, каквито качества носи нейното име…

Че разрухата е временна, а съзиданието е вечно… Особено когато Пътят и пътечките към храма никога не буренясват… А паметта за постлалите ги с жертвата на промяната остава вечно жива…

И когато прозорците на изоставените и полуразрушени къщи в Родопите все още гледат с очакване към бъдещето и детските кътове, детските градини също очакват да бъдат оживени и озвучени от гласовете на много повече малки палавници…

Но най-вече видях, че това ще бъде!