РАДОЙ КИРОВ /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ

 Радой Цветков КИРОВ

(6.ІІ.1916 – 18.ІХ.1989)

Роден в с. Кътина, Софийско. Завършва техническото училище в София (1937). Следва инженерни науки в Прага, Братислава и София. Работи в МВР и “Софпроект”. Дългогодишен редактор на сп. „Славейче“(1968-1982). Член на Съюза на българските писатели.

 

Издадени книги: „Потъналите волове” (1945), „Бодлива лирика” (1969), „Бригадирът Веселин” (1969), „Вълшебното зрънце” (1970), „Три щурчета цигуларчета” (1972), „Весели залъгалки” (1973), „Момче със звънче” (1973), „Весела чета” (1974), „Момче и слънчев лъч” (1975), „Аленото пламъче” (1976), „Кой счупи луната?” (1976), „Летяща тетрадка. Избрани стихотворения и поеми за деца” (1976), „Бригадири веселяци” (1977), „Слонче с балонче” (1978), „Вързана мечка” (1979), „Къде е славейчето. Пиеска за деца в 5 к.” (1979), „Петле с ботуши” (1980), „Вулкан от сладолед” (1981), „Ракета с опашка” (1981), „Една кошничка усмивки” (1982, 1985), „Слънчевият лъч и децата” (1982), „Чудните пътешествия на Гошо Фантазията” (1983), „Яребицата на Лиса” (1983), „Акула в консервена кутия” (1984), „Слънце в торба” (1984), „Как едно облаче стана цирков артист” (1985), „Владковите играчки” (1986), „Момче от въздух” (1986), „Очовечаване на дяволите” (1986), „Пързалка за облаче” (1986), „Алена звездица“ (1987), „Деца с крилца” (1987), „Компютърът на Ани” (1989), „Човече с хартиено елече” (1990).

 

КОНЧЕ НА КЛОНЧЕ

 

Кацна водно конче

на върбово клонче.

Зарадва се клончето

и рече на кончето:

– Като цвят си мило,

конче лекокрило!

Радвам се, душичко,

че на мен си спряло –

ще помислят всички,

че съм разцъфтяло.

 

 

 

ПУХЧЕТА-КОЖУХЧЕТА

 

Към земята

семенцата

пращат си

тополите.

Щом заминат,

ще настинат,

ако бъдат голи те.

В дъжд и вятър

ги намятат

с малки бели пухчета.

В тях ги скриват

и увиват

сякаш със кожухчета.

 

 

 

КАК ЕДНА КРАВА ОТИДЕ НА ЗАБАВА

 

Една млада, весела крава

разбра, че ще има забава.

Отиде на касата,

взе си билет

и се настани на първия ред.

– Ето – на себе си кравата каза –

забавата почва

най-напред с джаза.

Китарата звънна,

записка тромпета.

Подир тях заквича

и кларнета.

А когато дойде ред на саксофона,

едно „муууу“ се разнесе в салона.

Заръкопляскаха всички:

– Отлично, отлично!

Това „мууууу“

се оказа най-мелодично.

 

 

 

 

ДУМИТЕ,

НА КОИТО СЛОЖИХА КРИЛЦА

 

Мъката на едни думи

нямала граница.

Дълги години те стояли

все на една страница.

Дружали с децата само

от време на време,

когато някое от тях

книгата вземе.

 

– Ах! – си викали те. –

Ще умрем от скука.

И денем, и нощем трябва

да стоим все тука.

А сме уж думи от стихотворение…

Но всеки ден, за съжаление,

децата занимания имат учебни

и ние много рядко сме им потребни.

 

Една на друга думите

така се оплаквали

и с тях да се случи нещо очаквали.

И се случило това нещо веднъж.

Над думите се надвесил някакъв мъж

и рекъл:

– Тези думи се харесват на всички деца.

Я да взема да им сложа крилца.

 

Добрият мъж

веднага запретнал ръкави,

над думите сложил пет линии прави,

на срички след това думите разделил

и над всички срички

крилца наредил.

Всяка сричка си имала свое крилце,

което представлявало

една чертичка

и едно колелце.

 

Знам, че се сещате вече, деца,

какви били тези чудни крилца.

Те зазвучали с глас най-чудесен

и превърнали всички думи на песен,

от която бил всеки пленен…

 

И която звучала всеки ден.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ДИМИТЪР ОСИНИН /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ
Next post „НАДЯВАМ СЕ, ЗАЩОТО ОЩЕ ДИШАМ…“