Радой Цветков КИРОВ
(6.ІІ.1916 – 18.ІХ.1989)
Роден в с. Кътина, Софийско. Завършва техническото училище в София (1937). Следва инженерни науки в Прага, Братислава и София. Работи в МВР и “Софпроект”. Дългогодишен редактор на сп. „Славейче“(1968-1982). Член на Съюза на българските писатели.
Издадени книги: „Потъналите волове” (1945), „Бодлива лирика” (1969), „Бригадирът Веселин” (1969), „Вълшебното зрънце” (1970), „Три щурчета цигуларчета” (1972), „Весели залъгалки” (1973), „Момче със звънче” (1973), „Весела чета” (1974), „Момче и слънчев лъч” (1975), „Аленото пламъче” (1976), „Кой счупи луната?” (1976), „Летяща тетрадка. Избрани стихотворения и поеми за деца” (1976), „Бригадири веселяци” (1977), „Слонче с балонче” (1978), „Вързана мечка” (1979), „Къде е славейчето. Пиеска за деца в 5 к.” (1979), „Петле с ботуши” (1980), „Вулкан от сладолед” (1981), „Ракета с опашка” (1981), „Една кошничка усмивки” (1982, 1985), „Слънчевият лъч и децата” (1982), „Чудните пътешествия на Гошо Фантазията” (1983), „Яребицата на Лиса” (1983), „Акула в консервена кутия” (1984), „Слънце в торба” (1984), „Как едно облаче стана цирков артист” (1985), „Владковите играчки” (1986), „Момче от въздух” (1986), „Очовечаване на дяволите” (1986), „Пързалка за облаче” (1986), „Алена звездица“ (1987), „Деца с крилца” (1987), „Компютърът на Ани” (1989), „Човече с хартиено елече” (1990).
КОНЧЕ НА КЛОНЧЕ
Кацна водно конче
на върбово клонче.
Зарадва се клончето
и рече на кончето:
– Като цвят си мило,
конче лекокрило!
Радвам се, душичко,
че на мен си спряло –
ще помислят всички,
че съм разцъфтяло.
ПУХЧЕТА-КОЖУХЧЕТА
Към земята
семенцата
пращат си
тополите.
Щом заминат,
ще настинат,
ако бъдат голи те.
В дъжд и вятър
ги намятат
с малки бели пухчета.
В тях ги скриват
и увиват
сякаш със кожухчета.
КАК ЕДНА КРАВА ОТИДЕ НА ЗАБАВА
Една млада, весела крава
разбра, че ще има забава.
Отиде на касата,
взе си билет
и се настани на първия ред.
– Ето – на себе си кравата каза –
забавата почва
най-напред с джаза.
Китарата звънна,
записка тромпета.
Подир тях заквича
и кларнета.
А когато дойде ред на саксофона,
едно „муууу“ се разнесе в салона.
Заръкопляскаха всички:
– Отлично, отлично!
Това „мууууу“
се оказа най-мелодично.
ДУМИТЕ,
НА КОИТО СЛОЖИХА КРИЛЦА
Мъката на едни думи
нямала граница.
Дълги години те стояли
все на една страница.
Дружали с децата само
от време на време,
когато някое от тях
книгата вземе.
– Ах! – си викали те. –
Ще умрем от скука.
И денем, и нощем трябва
да стоим все тука.
А сме уж думи от стихотворение…
Но всеки ден, за съжаление,
децата занимания имат учебни
и ние много рядко сме им потребни.
Една на друга думите
така се оплаквали
и с тях да се случи нещо очаквали.
И се случило това нещо веднъж.
Над думите се надвесил някакъв мъж
и рекъл:
– Тези думи се харесват на всички деца.
Я да взема да им сложа крилца.
Добрият мъж
веднага запретнал ръкави,
над думите сложил пет линии прави,
на срички след това думите разделил
и над всички срички
крилца наредил.
Всяка сричка си имала свое крилце,
което представлявало
една чертичка
и едно колелце.
Знам, че се сещате вече, деца,
какви били тези чудни крилца.
Те зазвучали с глас най-чудесен
и превърнали всички думи на песен,
от която бил всеки пленен…
И която звучала всеки ден.
