ПРЕДКОЛЕДНО
Прегаря вечерта в камината,
жарта на спомена расте.
И утаяват пепелта годините.
Пониква цвете в лунния гъстак.
Догонват се незабелязани сезони.
Оракулите предвещават светли дни.
Камината гори – и сякаш е икона,
която може всичко да прости.
НА ЖИВОТА НИШКАТА
Пилее календарът дати
и сменя времената по Вивалди.
А плисва се божествена кантата
от гласове на ангели незнайни.
Морето стели си вълните.
Защо ли малко миди имат бисери?
Понякога животът във зенита си
в избистрени води отсява истини.
Пилее календара датите.
Остава топлото в огнището.
Сърцето – във послания изпратени
по нишката към болката на ближния…
ЕРЕТИЧНО
Оголях, оголях, оголях
откъм думи, добри обноски
усмихнати слововъртележки
фалшиви приятелства,
тъмносенки и светлосенки,
днешноутрешни предателства.
И съм груба, и истинска,
непредсказуемо яростна,
нямам думи за стихове,
нито за проформа общуване.
Оголях… откъм радост нетленна.
Почти никоя съм – подобно гвоздей,
изострен молив – нерв, ненаписал
нищо за царя…
Гол е! – драскам до кръв епитафия,
а от гвоздея става разпятие.
МОЯТ СВЯТ
…е на облаци бели
и на чисто дълбоко небе.
На памук и на бели къдели.
На поля и жита. Брегове.
Моят свят – на балкон с пелени
и на пръстчета детски.
И на толкова много злини,
дето раждат дълбока гротеска.
Но къде сте, вий, облаци бели?
Кой в небето прокара бразди?
А е тръгнал светът – накъде ли?
Без нас? Но как без пелени…
БЯЛА ОБИЧ
Бялата ми роба на езичница
свила е криле. И по бедрата слиза.
Бенките по тялото са болка. Истинска.
А усмивката? Тя няма общо с Мона Лиза.
И се втурва като вятър в самотата ми
нечия себична, ураганна страст.
Сякаш дива и пречистваща кантата,
„Каста дива” – лумнала във нас.
Цъфна кактусът –трънливата ми същност.
А в погледа внезапно грейнаха искри.
Робата, припламнала от поглед мъжки,
най-свенливата и бяла обич скри.
ЕСЕННО ЗАВРЪЩАНЕ
В гнездата се завръщат щъркели
и търсят, търсят топлината.
Потракват с клюнове объркани
и не разбират думата вина.
Те не познават мразовея
и лудите фъртуни, хлъзгавия лед.
Тревите и дърветата немеят,
превива вятър орисията проклета.
Ще приютят крилете им сайвантът
и навесът със сламата до кривия улук.
Поставена, зловещата поанта
дамоклев меч ще бъде над човека глух.