Б У М Е Р А Н Г
…И се събудих в първия ден,
и бях пълна с живот, а следите ми
бяха разпръснати от ветрове, защото
всички възможни пътища очакваха
моите стъпки и гласове.
Но как, откъде, животът изви стремглаво в кръг –
бумеранг в паралелна вселена на моите дни,
стремглаво се сля със силния ритъм на моето сърце
и като меч в гърлото заседна, и като страх от смъртта,
и като дъга в ръба на дъждовно небе,
и като фея с боси крака в зелено поле,
и като танц под звезди на неразделни души,
и като птица на висока ела,
и като мъдрост, блеснала в кратка секунда,
лети бумерангът в кръг, облита света и отново лети,
докато живота тече и се губи…
Магическо зрелище, днешен Помпей, пейаж, без картина!
А времето през живота премина,
съвсем на шега, в дребни бягства и сърцелов,
един дублиращ чужд индивид ,
обръщаше живота в евтин трик,
и незначителни други неща.
Това ли, в летежа си бърз ми носиш, ти,
мой бумеранг,
вечно извит,
вечно в обрат, вечно в неизменния кръг свит?
Каква излишна лудост да садя градини с цветя и мечти,
защото тъмното идеше от постоянни войни
в този тебеширено бял свят от илюзии,
защото светът бе отдавна разпродаден,
а небето повече не бе невинно синьо,
нито луната нощем, повече видима…
Вече няма дар за влюбените – светли звезди.
На сцената има масовка от хора :
осакатени, измъчени,
безжизнени, бавно умиращи,
с ръце върху войнишки барабани
и палачи с диригентски палки.
Война на дълбоко тъмното у човека.
А ти, бумеранг, във вятъра отнасяш всичко,
човечеството чува само звук от релси ,
страх в корема го тормози страшно –
свидетелство, че водата е питейна.
…И се събудих в деня като да бе първи
и си спомних минал живот,
и въртеше се бумеранг по пътя ми,
пророчества на звезди,
писта за босо дълго тичане.
В паметта – наизустени слова от буквар:
„Отечество любезно, как хубаво си ти!“ ,
сърпа по вечния път , аз не мога да спра лошите дни,
нито сърцето да лиша от кошмари, нито, нито, нито…
малък е човека, слаб, може, и не може, и има го …
Но мога да садя млади маслини, а и дъбове,
докато тупуркат сандалки на детство.
Докато Бог люби моята омайна земя,
докато НИВГА зъл бумеранг не я превърне
в чезнещо ЛИЦЕ БЕЗ ИМЕ.
30 .08.2023
Д Ъ Ж Д О Б Р А Н
Този дъжд е особен.
В капките – ехо от твоите стъпки,
а водата блести звездно,
както мига в очите ни срещнати,
както гласа ти от струни в сърцата,
ромон далечен, без звуци,
дълбока музика от далнини в небето,
както смеха ти галантен кънти
на вълшебник от древна мълва,
с игриви синкопи отвръща душата ми.
Този дъжд в прозореца… същият,
както с устни слети в целувка
изгубихме себе си,
а светът, цял целеничък,
се покри с дъжобран.
16.08.2023
ЯБЪЛКА
Този свят е толкова голям,
а моето сърце тъй малко до го побере!
И ето – засадих аз ябълка на двора,
кралица тънконога в чуждата земя.
Тя люшна се напето, развя неонови листа,
в розово обагри небосклона,
пчелите влюбени в сладката корона приюти
като във свидна и добра родина.
На ябълката крехка чувах как тупти сърцето,
ведно с моя пулс растеше,
дъхът ѝ ароматен пресичаше душата,
очите ми от влага трепваха:
Къде заглъхнахнаха игрите диви,
къде се скриха радостите на дете,
а бащината стряха жива,
съществувала ли бе въобще
в свят гигантски на природни
и човешки страхове?
Плодът на ябълката отговорът ми донесе:
Нейде, нейде, неизвестно къде,
има островче родна земя,
ДА ТЕ ПОЗНАЕ, ПРЕГЪРНЕ И ПРИБЕРЕ.
Нейде, нейде, неизвестно къде…
Ябълко китна, между земя и небе,
моя малка родина в друга страна,
ти живееш в два слети кръга –
БДЕНИЕ на родна майка
и на ЧУЖДЕНКА…
30.06.2023
АДАЖИО
Седя на кея и се взирам в морето:
Пред мен – лодка за романтични разходки,
Вълните гугливо шумят
И виждам град Стрьомстад –
огледално блеснал във водите
И заседнал в моите очи, за да не изчезне,
А да се засели там завинаги.
Почти ме докосва морето,
Дошло е тъй близко,
Кани ме в далечен път и авантюри,
Но аз избрах да търся красота през бури,
Седя на кая и някъде в далечината виждам
Пред мен в повърхността на водата
Как някой играе живота ми като на сцена,
Водата е студена, вълните диктуват
всяка моя следваща стъпка, по памет.
Тогава вдигам моята фотокамера,
Отварям бленда към пейзажа, щракам –
Снимката се трансформира в птица.
