СИМЕОН ЯНЕВ
Вариации на критическото мислене
В много сложна ситуация се оказва неминуемо днес всеки критик или още повече литературен историк, който работи в полето на литературата за юноши и деца във време, когато се предприемат крайни в радикалността си ревизии на изконните морални норми на човешкото общество. Едва що отмина комунизмът с гордостта си, че е променил съдбата на жените в хилядолетното им статукво на домашни робини, и либералната демокрация развя флага на поход за правата на невръстните членове на семейната клетка, обречени да живеят според нея под тежестта на пол, който не са избрали. Тази идея, отнемаща пълномощията на Бога или на природата като израз на най-радикалното посегателство върху човешкостта, превърна в условност самото семейство и най-вече детето.
Това че все пак се намери начин да се спре това безумие, не означава още, че неговите последствия са преодолени, особено за нас тук, където повече от четвърт век управлението на държавата е в ръцете на наемници, напиращи да разрушат докрай самата нея. Затова толкова повече се зарадвах, когато в ръцете ми се оказаха два обемисти, твърдокорични, луксозни бих казал, тома на великотърновското издателство АБАГАР, озаглавени съответно „Детска литература (от Възраждането до 1944 г.)“ и „Детска литература (1944 – 1989)“.
Автори на двутомника са проф. Петър Стефанов, който преди десетина години бе издал под заглавие „Българска детска литература ХХ век“ книга, оценена като подстъп към една възможна първа история на въпросната литература у нас, и д-р Ана Костадинова, млад изследовател, съучастващ активно в опита за реализация на тогавашната идея.
Познавам първообразите на трудовете и на двамата автори; писал съм и за двамата в хода на академичното им израстване и затова счетох за свой дълг да обследвам настоящото издание с надеждата да намеря в него очертанията на оная първа история на този тип литература, отдавна наложително необходима и все още отсъстваща в университетското образование у нас по въпросния предмет.
Първото условие за едно такова развитие виждах заложено във факта, че принадлежейки към две различни, но последователни поколения, те съчетаваха две светоусещания, които взаимно се надграждат, за да представят една мащабна картина на историчното развитие на тази затворена в спецификата си литература. Това мое очакване намерих напълно оправдано в начина, по който е конструирано изданието. Професорът е поел и написал изцяло текстовете на тома „Детска литература (от Възраждането до 1944 г.)“, а във втория том „Детска литература (1944-1989)“ усилията са поделени – първата част „Детската литература в бермудския триъгълник история – политика – свобода“ е написана съвместно от двамата автори, втората част „Посоки на антинормативизма в поезията за деца“ е на Ана Костадинова, а третата част, озаглавена „Норма и автентизъм в прозата за деца“ е на П. Стефанов.
Така организиран материалът постига историзма на изложението не в биографичността на творците, както е в традиционните истории на литературата, а в концептуализирането му, където систематичността произтича от проблемите, а не от хронологията. Това определено е нов подход за историзиране, който позволява физиономичността на отделните писатели да се постига изцяло чрез творческите им заложби. Още повече, че така се постига и едно съответстващо на творческия натюрел на разглежданите автори портретуване, изразено още в заглавието на съответния раздел.
Ето няколко примера, в които колкото кратко, толкова и ясно се определя същественото за поезията или прозата на този или онзи автор. Творческият образ на Ран Босилек, например, е обобщен в заглавието „Между детската радост и носталгичния копнеж“, на Ангел Каралийчев – в „Поезията на детското любопитство и самоутвърждаване в „Тошко Африкански“, на Гео Милев – в „Проводник на модерното начало в поезията за деца“.
Всичко това е ясно формулирано още в уводните думи на труда: „Желанието ни е било да превърнем конкретните наблюдения в своеобразни концепти, да нарисуваме своя, мотивирана от историческата логика картина на литературата за малките“. Именно при срещата с тези думи съзнах, че се докосвам до текст, който в краткотрайното в ч е р а би бил безусловно неглижиран и дори осъждан, докато в актуалното д н е с е най-естествено да влезе в истинската си роля на пътеводител в нормалността за детето и за детския свят. Дори само тази заслуга да имаше въпросният двутомник, тя би била достатъчна да предпази пряко отговорните за детското възпитание от нови бъдещи безумства като избор на половете и пр.
Слава Богу, това ни бе спестено сега, а двутомникът на проф. П. Стефанов и д-р А. Костадинова притежава качества, които го отличават от цялата досегашна в българския Ј обем продукция по въпросната тема. Тук ще се опитам да сумирам накратко най-същественото измежду тях.
Колкото по-напред се навлиза в текста, толкова по-осезателно се разкрива разностранността на неговото предназначение. Въз основа на един съществуващ в постоянно натрупване в протежението на два века текстуален масив, авторите формулират в българската му конкретика и причините, и обстоятелствата, които го предизвикват, и чрез тях проправят пътя към историзирането му като най-адекватен израз на неговата своеобразност. Накратко: във време, когато в глобален мащаб чрез тъй наречената джендърска идеология бе атакувана нормалността на човешката биология, тук се отстоява предзададеността Ј като постамент на всичко, създадено от човека в човешката му история и в частността му като национален сегмент.
Без да игнорираме качеството му на учебник, съобразен със заложеното в учебната програма на училища и университети, трябва да отчетем постижения, които същевременно го превръщат в панорама на този винаги подценяван, а в критични ситуации и винаги реабилитиран дял от литературата, предназначен да бъде постамент на литературата ни въобще и чрез нея и на националния ни идентитет.
Към достойнствата на този огромен труд трябва да отнесем още едно особено важно. Той работи не с подбран за предварителна теза материал, а изследва много и често забравени или полузабравени автори, особено от времето на т.нар. буржоазен период на България. Това разкрива голямото разнообразие от детските четива, изоставени от историчния поглед заради съпътстващите го идеологизации. Така се създава една не само широка, но и определено автентично дълбинна представа за същинската история на детските четива за целия този период.
Под същинска история в рамките на понятието детска литература според Петър Стефанов трябва да разбираме не само наличността в хронологичен порядък на определени текстове, обвързани с определена възпитателна или познавателна тенденция, но и начините на представянето Ј чрез друго сътворческо изкуство. Такова изкуство за детската книга е художествената илюстрация, на която още в изданието „Българска детска литература – ХХ век“ авторът бе посветил отделна студия – „Илюстрациите в книгите за деца на Дора Габе“, разгледани като сътворчество, за да ги историзира в тук разглеждания труд в комплекса на детската книжнина.
Същевременно текстовете на настоящия двутомник застъпват едно много по-широко гледище за предназначението и задачите на детската литература, не само като условие за духовното развитие на детето, но и като комуникативен процес в смисъла му на ранна социализация.
Сериозността и систематичността на изследването отрежда специално внимание и на държавните политики за възпитанието на подрастващите. В държавните политики с позитивите и негативите, произтичащи от тях, са формулирани и идеологическите норми, отразени в текстовете, а чрез тях и моделите на обществата, които те проектират. Това се прави за първи път в български систематичен труд за детско-юношеската литература и е предмет на съдържанието на по-голямата част от втория том, обследващ процесите в периода 1944 – 1989 г., и по-специално в първата и втората му част. Самата структура на изследването в тия части е достатъчна илюстрация на проблемните търсения и заключения.
За да си спестим пространните обяснения, ще приложим тук структурата на първата част „Детската литература в бермудския триъгълник история – политика – свобода“ :
Първа глава. Налагане на идеологическата норма в изкуството: По стъпките на културната революция – Догма и прелест – черти от механизма на приобщаване – Преображения на новата доктрина.
Втора глава. Нормативизъм и естетически идеал в литературата за деца: Към социалистическа литература за деца – „Свои“ и „чужди“ в купела на новата инициация – Колективизмът – сърцевина на възпитателния идеал.
Трета глава. Социално функциониране на нормата в литературата за деца: Конструиране на пионерското детство – Потребностите на училището и литературният канон – Фигурата на детския писател – идеологическо моделиране и социална роля.
Посочените глави са най-добрия синтез, съществуващ досега с оглед спецификата на детската литература, от който произтича не само характеристиката на периода, но и конструкцията на детския свят в следващия период, анализиран във втората част – детският свят под знака на „размразяването“.
* * *
Ние нямахме досега такова обстойно, не във фактологията, а в систематичността си, изложение на този строго специфичен дял на българската литература, какъвто в същината си е двутомникът на проф. Стефанов и д-р Костадинова. И това е видно дори от прегледа на съдържанието, организирано по хронологията, но впечатляващо с проблематиката си, в която не е пропуснато нищо съществено, като се започне от жанровата типология на поезията и прозата, илюстрирана от анализи на най-значимите автори, та до най-прясно съвременните жанрови образци.
В рамките на тая структура е вградена и теоретичната проблематика за специфичните цели на този тип творчество, в условията на различните исторично сложили се държавни политики и отражението им в авторските интерпретации. Този подход е довел до аналитична ревизия на нормите за социализация като най-важна част от възпитателната функция на детската литература, изразен в практиките на детските поети и писатели в съответното време.
Тук стават видими както безусловните сполуки, така и отчетливите преигравания на отделни автори в стремежите им към творческо утвърждаване. От тук произтичат и заключителните характеристики на „двата главни естетически дискурса, определящи облика на детската литература по времето на социализма: единият – подчертано официален, който е своеобразна биография на детето с колективистично съзнание; другият – обърнат към детето въобще, който по природата си е чужд на господстващата нормативност и обективно представлява нейната опозиция“ (Детска литература, том 2, стр. 600).
Проф. Стефанов като автор на първия том „Детска литература (от Възраждането до 1944 г.)“ търси и обстойно изследва преди всичко социално обусловените промени и психичните им следствия, за да обозначи чрез тях промените в обществото в отношението към детството и детето след трагичната серия от войни в периода 1912-1918 година. Парадоксално на пръв поглед, но напълно основателно в настъпилото след тези войни поголовно партизиране на социума, той открива един зараждащ се и все по-набиращ сили култ към детето, отчетливо изразен в една самобитна детска литература, която мощно се разгръща в междувоенните години. Чрез имената на тясно специализирани в детската книжнина автори като Ран Босилек, Чичо Стоян, Трайко Симеонов, Дядо Благо, Веса Паспалеева, Калина Малина, Симеон Андреев, както и чрез епизодичното присъствие в нея на такива първенци на голямата литература като Елин Пелин, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Николай Райнов, Асен Разцветников, та до Емилиян Станев и Георги Караславов, тя добива пълната си и заслужена автономност.
Целият този процес е не само исторически, но и теоретично обоснован във възрастовата му специфика и чрез критическите публикации и дискусиите от периода, прецизно анализирани от проф. Стефанов.
* * *
Изследвайки периода от появата на необходимостта на специална, но възрастово сепарирана и социално и народностно обусловена детска литература, период с почти четвърт хилядолетна история – от ранното Българско възраждане до днешния прагов момент на отстояване смисъла на човешкото съществуване в разгара на безумното посегателство над човешката биология, авторите ни дават възможност да прозрем как отношението към детето предопределя целите и посоките на самия цивилизационен развой.
Без да се занимават специално с безумията на разните истанбулски конвенции, авторите са очертали в отношението към детето силуетите на възможните бъдещи човешки общности. Нито крайният материализъм, прерастващ в консумативизъм, нито изборът на крайния духовен позитивизъм, биха могли да отменят всевластността на простата максима, че „каквото посееш, това и ще пожънеш“. Защото всички възможни избори не са в нищо друго така дълбоко заложени, както във възпитанието на подрастващите.
Тази истина доказва качествата на труда като реализирана възможност да се разкрие за пръв път, в такава пълнота и систематичност, сложността на процеса на превръщането в наука на човешкото моделиране чрез литературата и изкуството като огледало на духа и морала на дадена общност. Също толкова сполучливо е отразен и процесът на родовата еволюция в цялото Ј разнообразие, не само на поезията и прозата, но и на критиката като самосъзнание на този вид литература, което не е практика на съществуващите предходни опити за историзиране на процеса.
В резултат имаме една, макар и не назована, но действителна „История на българската детска литература“, която няма да застине в своята времевост, а ще бъде образец в детското четиво над социалните конюнктури с ясните си и високи естетически критерии, отворени да поемат всичко бъдно значимо, стига страната ни да оцелее в текущите превратни времена.
––––––––––––––––––––––––––––––
Петър Стефанов. ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА от Възраждането до 1944 г.
Том I. Изд. АБАГАР. Велико Търново, 2024.
Петър Стефанов. Ана Костадинова. ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА 1944 – 1989. Том II. Изд. АБАГАР Велико Търново, 2024.
***
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“