ПРОФ. Д-Р ЦЕКОМИР ВОДЕНИЧАРОВ, Д.М.Н., УЧЕН И ПУБЛИЦИСТ:
УБЕДЕН СЪМ (КАТО ШЕКСПИР), ЧЕ ИМА ПРОВИДЕНИЕ, КОЕТО ВАЕ НАШИТЕ СЪДБИ, КАКТО И ДА ГИ КОВЕМ
– Трябва да е било силно влечението ти към медицината и желанието ти не само да влезеш в нейния високохуманен свят, но и да овладяваш принципите на тази сложна наука, за да завършиш с пълно отличие през 1973 год. Медицинския факултет на Медицинския университет – София и да получиш наградата „Златен Хипократ“. Кое или кой ти повлия да се озовеш пред неговия праг, да го прекрачиш с любов и с любов да изучаваш лелеяната от мнозина хуманна медицина?
– В началото беше страхът от смъртта. Като дете изпитвах ужас от мисълта за смъртта и се чудех как да я надхитря и преодолея. С течението на годините, приемайки смъртта като нещо неотменно, предположих, че мога да оставя някаква следа чрез Духа. От там влечението ми към литературата и философията. Мислех, че ще следвам философия. Но тук се намеси Провидението чрез баща ми, който беше лекар-педиатър. Той искаше да види сина си студент по медицина. И аз отстъпих, мислейки че опознаването на човешкото тяло и неговото функциониране ще ме приближи до тайната наречена Човек. В началото на следването нямах никакво намерение да съм отличник, но на първия колоквиум по анатомия (за костите на човешкото тяло) получих оценка среден (3). Това ме амбицира, явих се повторно, изкарах отличен (6) и след това ме подгони амбицията и бележкарството. В същото време, с напредване на следването се появи чувство на отговорност, което нарастваше през годините, за да се превърне в посветеност след получаване на наградата „Златен Хипократ“.
– Предполагам, че още в началото решението ти да поемеш академичния път е било непоколебимо, започвайки като асистент в Катедра по социална медицина в същия университет. Следващите кариерни крачки сякаш са мислени и премислени и само след шест години придобиваш специалност по Социална медицина, ставаш кандидат на медицинските науки през 1980 год. и след още девет години си вече Доктор на медицинските науки. Всичко това се постига чрез доказани и приложени знания в тази наистина сложна област. Кои теми бяха предмет на твоите изследвания, за да спечелиш съответните научни звания?
– В началото мислех да постъпя на работа в Катедрата по философия, но по-късно бях пленен от идеята за развитие на науката за управление. Тогава мислех, че учените трябва да управляват, а не кухи апологети. Окончателно решение взех след разговор с проф. Христо Петков – обаятелен лектор и проницателен човек. Като ръководител на катедрата по социална медицина, той искаше да привлече млади и амбициозни хора. След успешен конкурс, постъпих на работа и социалната медицина се превърна в моя съдба. Основна тема на моите изследвания в онзи период беше професионализацията на лекарите, т.е. планиране, формиране, професионална реализация, мотивация, потребности, численост, иновации, предизвикателства. Основен акцент беше поставен върху механизмите на превеждане на медицинското образование на релсите на медицинската наука т.е. как логиката на медицинската наука във все по-голяма степен да става логика на обучението по медицина. Това ме превърна във водещ специалист по проблемите на медицинското образование.
По-късно основен проблем на моите изследвания бяха проблемите на медицинската етика, която успях да въведа като самостоятелно преподаване в медицински университет София. Но истинската ми стихия се оказа здравният мениджмънт. Тласък в тази посока получих при една специализация по икономика на здравеопазването в университета в Марсилия. Така постепенно се оформиха ключовите моменти от мултидисциплинарното направление обществено здраве, което е във и над медицината.
– Не може да не си знаел и ти в ония години, че пътят до успеха в живота, в науката и изкуствата е дълъг и до него стигат тези, които не спират устрема си към хоризонта. Вероятно постигнатото е давало тласък на силите ти за бъдещото пътуване, защото превземаш нови висоти в овладяването на медицинската наука – избран си за доцент и зам.-декан на МФ-София, а през 1995 год. ставаш професор в Медицинския университет – София. Би ли се върнал към онова време и да отбележиш своите приноси, за да получиш тези високи признания?
– Нещата изглеждаха безнадеждни при избора ми за доцент, защото бяхме 5 души за едно място. Предполагаше се, че при едно тайно гласуване в специализиран Научен Съвет от 25 професори и доценти, гласовете ще се разделят и конкурсът ще се провали. След това отново обяви, отново… и още няколко години чакане. Всички предимства, като брой публикации и особено наличието на голяма докторантура, бяха на моя страна. Рецензентите ме поставиха безусловно на първо място. Останалите 4 нямаха голяма докторска. Обикновено голяма докторантура се защитаваше от доценти, за да станат професори. Аз бях единственият главен асистент доктор на медицинските науки. Гласуването в Специализирания съвет беше следното: за мен 22 „ДА“, за 3-ма главни асистенти 0 „ДА“ и за 1 доцент (кандидат от филиал) – 3 „ДА“. Колкото и невероятно да изглеждаше, спечелих от раз. Цяла вечер ликувах с още няколко професори в ресторанта на Гранд хотел София, а на другия ден ликувахш целият български народ, при новината за свалянето на Тодор Живков.
Така стъпих в своя сан на жрец в храма на Всевиждащото Око на Познанието и започнах постепенно да осъзнавам, че разочарованията, провалите, успехите не са нищо друго освен безнадежден опит да пренапиша сценария, да се превърна в първосъздател на себе си, да извървя дългия и труден път от програмирана жертва до творец.
Тогава с особена острота пред мен застана въпросът:
Какво имам, за да дам?
Все повече си давах сметка, че знанията на преподавателя не могат да се превърнат в знания на студента, ако не минат през емоциите на студента, а тези емоции могат да бъдат запалени само от емоциите на преподавателя. От своя страна знанията на студента могат да се завърнат в преподавателя като могъща обновителна сила. Затова се казва: Учейки другите, аз се уча! Затова се счита, че добрият учител обучава, а истинският учител вдъхновява.
Да преподаваш значи да вдъхновяваш !
За да вдъхновяваш другите трябва преди всичко ти да си вдъхновен. Но дори да си вдъхновен, често може да изпитваш разочарование. Аз имах силата да запаля емоциите на моите студенти и смелостта да поема част от тяхната енергия и любознателност, но едва около 50-годишната си възраст, когато създадох факултет по обществено здраве и изграждах здравноосигурителен фонд, успях да развия способността да докосвам величието на хората, които ме слушат и да ги вдъхновя да вървят напред. Исках да вдъхновявам студентите да учат повече, да могат повече, да правят повече, а моите последователи – да станат нещо повече, защото преподаването е вдъхновяваща програма, а в обучението е важно пробуждането.
– Отдавна ми прави впечатление, че мнозина твои колеги, повечето от тях с отговорни позиции и сериозни постижения в медицината, обръщат много голямо внимание на умението да се ръководи тази икономико-научна област и изтъкват твоето име като едно от водещите. Значи – ти не само вникваш в дълбините на медицинските досегашни познания, но стигаш до свои открития, поради което някои независтливи медици те наричат новатор и добър мениджър-администратор. Не случайно ти е поверено ръководството на Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт на МФ – София още през 2000 година, като при това си и ръководител на Секция по медицинска етика в същата катедра. Как предизвика и наложи в практическата си работа думите „Естетика, „Етика“ и понятията „Здравен мениджмънт“ и особено „Социална медицина“, която е изключително интересен нов аспект на медицинската наука и практика?
– Човечеството е изправено пред нов качествен скок напред. Предстои му навлизане в третата вълна на промяна. Първата вълна е аграрната революция и е отнела 1000 години. Втората вълна е индустриалната цивилизация и е отнела 300 години. Тя създава масовите общества, масовото производство, евтината работна ръка. Третата вълна е на постиндустриалното общество. Очаква се да приключи в рамките на 5 години, налагайки господство, основано върху новите начини за създаване и използване на познанието. Схематично това може да се представи така: Преминаването от Втората към Третата вълна води от индустриализация и масовизация към индивидуализация около потребности; от медии за масова комуникация към демасовизация на медии; от масово обучение към индивидуализирано, персонализирано обучение; от масово производство на лекарства към персонализирани лекарства; от масова медицина към персонализирана медицина.
Бъдещето на здравеопазването е превантивна медицина и персонализирана медицина. Това налага нови организационни и управленски технологии, а следователно и нов тип организационна култура.
Разнообразието от концепции, теории и хипотези в областта на медицината е обединено от нейният стремеж да проникне в :тайната мъдрост“ на човешкия организъм, защото медицината не е само посветеност, не е само професионализъм, не е само състрадание, не е само позиция. Медицината е и копнеж по разгадаване тайните на Битието. Някой беше казал: медицината е природата и нейната противоположност.
Първата лекция по медицинска етика е изнесена от мен на 15.09.1991 год. Оттогава е въведена като самостоятелна дисциплина. Наред със социалната медицина, биостатистиката, медицина на бедствените ситуации, медицинска психология, история на медицината, а по-късно здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването, здравни грижи, оценка на здравни технологии, кинезитерапия. Това е мултидисциплинарния комплекс от науки наречен „обществено здраве“. Колкото повече време минава толкова по-силно в мен е убеждението, че модерната здравна политика трябва да се основава на етичните принципи и вземането на решения да следва:
- Публичен дебат
- Консенсус
А здравният мениджмънт да се превърне в ефикасен механизъм за реализация на здравната политика. Аз съм убеден, че Homo Sapiens ще се трансформира в Homo Ethicus, за да оцелее, да не се самоунищожи. Защото за пръв път в човешката история отделната личност е отговорна за съдбата на цялото човечество и цялото човечество е отговорно за отделната личност. Наближаващата ера на познанието в неговата неизчерпаемост обуславя появата на Homo Ethicus.
– Междувременно преминаваш през редица специализации и курсове в страни като Франция, Холандия /Нидерландия/, Испания, Германия, Белгия и други. В какви направления знанията, придобити там, обогатиха твоя опит и характерната за тебе медицинска култура?
– Преди всичко се убедих, че съм на прав път, че всичко, което правя е съизмеримо с европейските стандарти и е от европейско значение. Тогава много се говореше за реформа на медицинското образование, за реориентация на медицинското образование. Промените се налагаха за голяма степен от новите открития с молекулярната и клетъчна биология, иновациите, както и етиката, която се занимава не само с моралния, но и с икономическия избор. Много бързо осъзнах, че фундаментът на нов тип здравна политика е медицинската етика, че здравнополитическите решения трябва да са етични решения, защото засягат най-интимните механизми на човешката природа. Вкарването на дисциплини с хуманитарен характер освен от личната ми нагласа бе продиктувано от твърдата ми убеденост в необходимостта от рехуманизация на медицината.
Искам да отбележа ролята на специализацията ми по икономика на здравеопазването в Университета Екс-Марсей в Марсилия през 1993 година. Ръководител беше професор Пиер Юар. Това беше т. нар. ѐvѐil (пробуждане) за мен. Да се опиташ да разбереш ролята на парите при преформатиране на човешкото общество и по-конкретно здравеопазната система.
В промишленото производство внедряването на нова технология води до намаляване необходимостта от работна ръка и снижаване на себестойността. В медицината е обратно – новата технология изисква увеличение на здравния персонал, оскъпяване на услуга, а в много случаи води до обособяване на нова медицинска специалност. Ето защо се счита, че растежът на обществените разходи за здравеопазване и здравни услуги е неудържим. Негативните страни на болничната ориентация на медицината се обуславят не само от свръхсложната медицинска техника и нерационалното и използване, от непрестанният растеж на разходите за здравеопазване и здравни услуги, но и от липсата на значима социална ефективност.
Като един от възродителите на Медицински факултет (в качеството ми на зам.-декан и председател на комисията за новите учебни планове и програми), аз бях пропит от идеята за действена промяна. Медицинска академия беше сборище от научни институти по отделните медицински дисциплини. Медицинският университет трябваше да символизира неразривното единство между тях, да ги интегрира в едно цяло с акцент не толкова и не само върху количеството публикации, а преди всичко върху качеството на преподаването и обучението. Самите учебни планове и програми трябваше да бъдат пронизани от картезианският дух на съмнението. Така възраждането на Медицинският университет трябваше да се изпълни с нов смисъл и съдържание, да подтикне развитието на медицинската наука и образование в модерния коловоз на човекознанието, а не само да се смени една табела с друга.
– Да продължим по завидно успешния ти професионален път, професор Воденичаров, по който проявяваш своя евристичен талант. През 2001 година си избран за Декан на създадения от теб самия Факултет по обществено здраве /ФОЗ/ към Медицинския университет, където въвеждаш теорията и практиката на Новото обществено здраве в България. Кажи, моля те, няколко думи за него.
– Споменах проекта по икономика на здравеопазването, който ме накара да мисля за ефективността на здравната система. Не по-малко значим проект (с французи и белгийци) беше този по създаване на структура и учебни програми, които да подобрят медицинската грамотност на старшите и главни медицински сестри с оглед повишаване на отговорностите им. Така беше създадена програмата „управление на здравните грижи“. Имаше известни спорове около това дали да създадем училище по здравни грижи към МЗ или факултет към МУ – София. В крайна сметка надделя становището, че факултетът има по дългосрочна перспектива и през 1995 година, в присъствието на френския и белгийски посланик, министъра на здравеопазването и ректора на МУ –София, бе открит факултет по сестринско дело, който с постановление на Министерски съвет бе трансформиран във факултет по обществено здраве през 2001 година. Задачата на този факултет първоначално бе да създаде нова генерация здравни мениджъри, които да посрещнат предизвикателствата на новото време.
Инструментариумът на успешното управление се нарича здравен мениджмънт. Никаква реформа в здравеопазването няма да успее, докато не разполага с подготвени здравни мениджъри на болници, ДКЦ, медицински центрове и трудови практики. Здравният мениджмънт е средство против догадките, несигурността и безпомощното администриране в здравеопазването. Но в същото време здравният мениджмънт не следва да се отъждествява със здравната администрация. Творческият мениджмънт преодолява инертната администрация. Здравната реформа се нуждае от лидери на промяната с нов управленски стил. Здравната реформа има нужда от учени, а не от апологети. Факултетът по обществено здраве (ФОЗ) поставя общественото здраве като основен приоритет. Няма как такава структура не просто да оцелее, но и да процъфтява чрез устрема си към върховни постижения. Посредствеността е неприемлива. Съвършенството е качество, от което трябва да се проникнем, защото акцентът върху качеството на живот трябва да е определящ акцент на новия тип здравна политика. Работата във факултета по обществено здраве не е работа, а посвещение. Но тези, които му се отдадат ще стигнат далеч. Макар и маломерна първоначално (само няколко щатни бройки) аз имах ясното съзнание, че създавам една внушаваща респект структура, която ще се превърне в генератор на идеи и от която ще струи светлината на познанието.
Според мен общественото здраве е в и над медицината. То е в медицината до толкова, до колкото се занимава с нейния предмет-здравето и над медицината до толкова, до колкото здравето се разглежда в контекста на обществото, на общественото развитие. Социалната медицина организира преди всичко управлението на болестта. Общественото здраве организира управлението на здравето. Общественото здраве интегрира здравната проблематика на обществото. Ето защо социалната медицина заедно със здравния мениджмънт, икономика на здравеопазването, медицинска етика, медицинско право, медицинска информатика, оценка на здравни технологии, здравни грижи и др. п., се превръща в основен компонент на комплекса обществено здраве .
На времето мечтаех факултетът по обществено здраве да се превърне в треньор на лидери на промяната. Това трябваше да са новите здравни мениджъри, които щяха да управляват промяната и да владеят силата на парите. Те нямаше да попаднат в емоционалния капан на страха и желанието, защото онова, което ги подклажда се нарича невежество.
Според мен, факултетът по обществено здраве (ФОЗ) е идеен продукт, но и средище за производство на идеи.
Той е еманация на една идея, но и нейната институционализация. Като генератор на идеи, ФОЗ е пряко заинтересован от материализацията им.
Всичко създадено в материалния свят е започнало с някаква идея. Всичко, което виждаме, е просто изражение на някаква мисъл. Целият ни живот е плод на собственото ни мислене. Ето защо всичко съществуващо е разумно (днес) и всичко разумно е съществуващо (утре).
– До тук с откривателската и практическата ти дейност, за развитието на медицинската наука. Но ти завоюва достойно място и в работата си със словото с 300 научни публикации и 12 монографии. И двете ти книги – „Десетте принципа на медика и мениджъра“ и „Отвъд границите на възможното“ са ярки доказателства за таланта на учения и на писателя–публицист. Първата публикувахме в излизащия преди години единствен специализиран вестник за застраховане и осигуряване „Застраховател прес“, която предизвика голям интерес в застрахователните, осигурителните и социалните среди. За голяма част от тях книгата бе наричана и ползвана като настолна. А втората – ах, втората, с това красиво, предизвикателно и философско заглавие „Отвъд границите на възможното“, ме накара да призная майсторското ти публицистично перо, проф. Воденичаров и неспирно да разгръщам нейни страници. Помниш ли вълшебната ѝ премиера на 18 април 2020 година в просторното фоайе на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“? Просто нямаше място за всички присъстващи: главно твои колеги от медицинската наука и практика, учени от други области, преподаватели в различни университети, студенти, писатели и журналисти. А думите за теб? – нали не си ги забравил: проф. д.ик.н. Стоян Денчев – „Виновникът“ за празника в тази вечер е елегантен, взискателен в своята работа и в своите писания, той има свой стил, изпълнен с красота и съдържание. Фин и етичен в отношенията си с хората.“ Акад. Антон Дончев: „Проф. Цекомир Воденичаров има куража и професионалното умение да разкрие основните черти от характера на човека и стремежа му към доброто начало в живота и съвършенството на личността“. Писателят Димитър Шумналиев: „Книгата „Отвъд границите на възможното“ е истинско писателско завоевание и значим литературен факт!“
– „10-те принципа на медика и мениджъра“ е книга за пътищата към величието в областта на медицината и мениджмънта. Разкривайки основните стъпала към успеха в медицината и здравеопазването, тя ни въвежда в света на асоциативното и интегрално мислене.
„Отвъд границите на възможното“ е с послание и между редовете и отвъд тях. Нютон прави големите си научни открития именно заради езотеричните си вярвания. „Отвъд границите на възможното“ е едно пътуване към себе си, което разкрива не разбулените тайни на миналото и отваря портала на бъдещето. В същото време е търсене на смисъл в безсмислието, защото истинският проблем на науката е смисълът, както истинският проблем на медицината е смъртта. Отвъд границите на възможното е осъзнаване, че отвъд емоционалната и рационална логика е логиката на духа.
– Ти знаеш – аз обичам „Отвъд границите на възможното“, за мен тя е една от най-ярките художествено-публицистични книги. Няма да се въздържа да поискам позволението ти и аз да припомня думите си за нея пред огромната аудитория, които после намериха място и в книгата ми „Видовден“. Може ли?
– Разбира се…Надявам се моето творчество да е един уникален камък в храма на човешкото себепознание…
Ние навлизаме в епоха, която налага да заглушим писъка на влечугото у нас ( изразяващ страх и алчност). Овен страха и алчността, ние познаваме полезността, раждаща обич и се развиваме чрез целеполагането. От тази гледна точка теорията за безсмислието цели да ни освободи от страха и да ни превърне в истински свободни хора с висша степен на нравственост. А сега е ред на думите ти пред оная наистина огромна аудитория за книгата ми „Отвъд границите на възможното“.
– Ето ги: „Истинско удоволствие е да четеш тази книга. Отделни редове и страници звучат като нови сентенции, а някои имат значението на правила за действия и поведение като: „Животът е вид състезание, а то е изкуство“, „Странен е трепетът пред тайнството, наречено жена“, „Любовта е живот, а смъртта НЕ-живот!“, „Когато всичко е загубено, остава бъдещето!“, „Най-голямото наказание и най-силното оръжие е Безразличието“, „Страхът от смъртта е доминиращ в живота ни“, „Името е превъплъщение на безсмъртието на човека – ако пребъде името ти, оставаш и ти“ …Тази откривателска способност у тебе само на силната ти интуиция ли се дължи или и на натрупаните знания от произведенията на писатели и философи, чийто прашец от мъдрост си събирал през годините с трудолюбието на пчела?
– И двете. Но какво значи интуиция. Това не е ли твоето Свръх Аз? А може би е шепот от отвъдното…
Силата на човешкото прозрение ни води по безкрайния път към нашето Оцеляване отвъд границите на възможното. Крайната цел е Оцеляването. Най-драматичната борба е борбата за Оцеляване. Усилията на борбата за постигане на целта и придават смисъл. Оцеляването е цел, а смисълът на нашия живот е закодиран в Пътя към оцеляването. Смисълът е да извървиш Пътя и да се проектираш отвъд границите на възможното. Да постигнеш самоопознаване на Духа чрез хода на Разума.
Homo Ethicus е одухотворен т.е. трансформиран Homo Oeconomicus, който е разбрал следващата задача т.е. своята велика мисия: не конкуренция между хора, държави, конгломерати и т.н., а конкуренция с времето и пространството за постигане на велика космическа цивилизация съставена от духовни същества с човешки опит.
– Сега ще си позволя нещо, срещу което ти ще възразиш заради прекалената си скромност, но правото е мое. А и основанието ми е напълно оправдано. Не е за вярване, че с тази твоя популярност с огромния авторитет на твоята личност като учен, учредител и ръководител на емблематични медицински структури, не си се поблазнил да заемеш най-високо място в управлението на здравеопазването в България. Основанието ми за този въпрос са купищата награди – една от друга по-престижни: все за научна, експертна и обществена дейност– Златна панацея и Ескулап за големи заслуги за развитието на българското медицинско образование, наука и практика, Златен медал на Министерството на здравеопазването и Златен медал за заслуги от Българския червен кръст. Носител си още на почетен знак на Българския лекарски съюз и на тези от град Русе, от Тракийския университет – гр. Стара Загора и гр. София. За изключителния си принос за развитието на медицинската наука и в утвърждаването на факултетите по обществено здраве в българската система за висше образование Русенският университет „Ангел Кънчев“ те удостоява с кристалния си знак. И още: пръв между номинираните си обявен за здравен политик и мениджър на 2008 год. За особени заслуги пловдивският Медицински университет те удостоява с „Doctor Honoris Causa“. А през 2019 година си награден с орден „Св.св. Кирил и Методий – огърлие“. Та – след тези обилни факти би ли възразил да отговориш на въпроса ми, проф. Воденичаров – имал ли си предложения за най-високи ръководни позиции в здравеопазването?
– На 2 пъти. Веднъж от проф. Любен Беров през далечната 1993 -1994 г. Втори път –
през 2004 – 2005 г. Нещата не се получиха.
Винаги съм смятал, че учените трябва да управляват. Не посредствениците! Не глупаците! Дори не умниците! Учените! Защото никога невежеството не е помогнало никому.
В древността Платон смятал, че неговата идеална държава трябва да се управлява от философи. В зората на новите времена Хегел смятал, че философите биха могли да постигнат особен вид себеразбиране, което е разбиране на реалността на цялата история. Те оценяват начина, по който диалектиката е породила постепенно пробуждане.
Хилядолетията минават, но нито философите на Платон поемат управлението, нито философите на Хегел са дали ясни доказателства, че осъзнават основния модел за развитие на събитията в човешката история, нито учените на Цекомир влизат във властта. Като юноша и младеж, пренебрегвах и презирах парите, мислейки че може да се участва в пресъздаването на един по-добър свят чрез властта. Трябваше да минат много години, за да осъзная, че именно парите са най-устойчивата форма на власт. Те са вяра в бъдещето. Животът, този най-велик учител, не ме приближи до властта, но ме приближи до парите, онази могъща друга форма на енергията на живота, за да мога да изпълня своята мисия. Убеден съм (като Самопробудения Шекспир), че има провидение, което вае нашите съдби както и да ги ковем!
– Оставих за накрая книгата ти „Доброволното здравно осигуряване – стратегия на избора“, защото изиграва огромна роля в твоята научно-практическа биография. Тя е поводът и в основата на създадения от теб и получил лиценз № 1 на Комисията за финансов надзор /КФН/ Доброволен здравно-осигурителен фонд „Медико – 21“ АД. Така – вече 20 години той работи успешно под твоето професионално ръководство. Впрочем какъв е обсегът на неговите дейности, знам че се занимава и със застраховане…?
– ЗОФ „Медико-21“ АД беше успешно продаден през 2008 год., но със съхранен екип, мениджмънт и име до 2021 год., когато беше препродаден и по настоящем се подвизава като застрахователна компания с друго име. Изключително важно за един бизнес е да е основан на ценности. Няма бизнес, който да има дългосрочна перспектива, ако в същността му не стоят ценности.
В моето съзнание, факултетът по обществено здраве (ФОЗ) и Здравноосигурителният фонд (ЗОФ) бяха неразривно свързани. ФОЗ беше огледален образ на ЗОФ и обратно. Те се потенцираха и обогатяваха взаимно:
ФОЗ↔ЗОФ
Да прогнозираш значи да отместващ граници. Здравното осигуряване, Факултетът бяха шанс за мен, но аз се стремях да ги превърна в шанс за много хора. Да отместиш границите на времето е трудно, но още по трудно е да дочакаш останалите да те настигнат, да осъзнаят и да се възползват от новите граници. В здравеопазването можеше да се формулира нов подход, нов стил, нов начин на мислене. Новата философия в управлението на здравеопазването можеше да се сведе до три думи: демонополизация, децентрализация, демократизация.
Целта на демонополизация можеше да бъде въвеждане на конкуренция при управлението на финансовия ресурс за повече ефективност и зачеркване конкуренцията за източване финансовия ресурс на НЗОК. Логиката на парите трябваше да стане логика при управлението на здравеопазването като единен процес (интегрално мислене). Логиката на парите ражда логиката на асоциативното мислене: И повече пазар (при услугата), И повече държавата (при контрола). Моето послание е : За да разширим нашето съзнание трябва да се научим да мислим асоциативно и интегрално.
Ефективност е когато се правят правилните неща, а ефикасност-когато нещата се правят правилно. Определяща за ефективността е парадигмата. Пример за неефективна система е създадената такава в резултата на т. нар. здравна реформа.
Парадигмата е:
В центъра на системата е пациента.
Основен интерес – повече болни
Парите следват пациента.
Основен интерес – пациентооборот
Лекарят се превръща в предприемач на дребно
Ефективната система би следвало да постави в центъра ЧОВЕК-А, а качеството на живот да е водещо. Парите следват резултата, при което основният интерес е повече здраве, което условие води лекаря в професионалното му усъвършенстване.
Винаги съм считал, че и медикът, и мениджърът, за да постигнат успех, трябва да са емоционално неутрални. Емпатични, но неутрални. Логиката на емоцията е логика на историческото ни развитие. Цялата човешка история е история на превращение на човешките страсти. Потресен съм, гледайки филми и прелиствайки книги, в които в центъра на събитията е определена емоция, че действията на героите се обуславят не от логиката на разума, не от интелекта, който е истинското ни оръжие в борбата за оцеляване, а от логиката на страстта. Натъжава ме съзерцанието на безкрайността на човешката глупост, родена от логиката на емоцията.
Разговора води Петър Андасаров