search
top

ПРОФЕСИЯ „РУСОФОБ”

Александър ГОЧЕВ

 

Като всяка друга професия и тази на русофоба трябва да отговаря на основното изискване за всяка профессия – тя трябва да дава възможност да се припечелва, за да може даден индивид да просъществува минимум на физиологично ниво.

Още една специфика е свързана с понятията професия и професионализъм. В това направление  винаги може да се очертае високоинтелектуален слой, чиято експертиза почива на солидна научна основа. С русофобията ситуацията е по-особена. От академична гледна точка едва ли може да се намери научна обосновка за нея, както е невъзможно да се намери и научно обоснован европофоб или западофоб по простата причина, че анализът на феномена в целия му спектър ще опре до научно оправдание и за нацизма, расизма и подобните им.

Извън академичната сфера веднага се натъкваме на най-перспективната по мащабите си група в областта на пропагандата и информацията. Перспективата  за кариера на русофоби извън информационно-пропагандния бизнес е обезкуражаваща главно поради пренебрежимите  мащаби.

Областта на политиката можем да изключим поради комплицираност, свързана с налагащата се честа смяна на позиция и принадлежност (популярният термин у нас е „пребоядисване“), която може да доведе до неприятни осцилации русофоб-русофил-русофоб, в зависимост от фазата на  предизборната борба, главната и единствена цел на която е известна.

В информационно-пропагандния сектор най-грубо могат да се очертаят два ешелона – направляващ и изпълнителен. Последният има масов, армейски характер  и може  безпогрешно да се идентифицира по иманентния  лъх на  хунвейбино-джендърски кретенизъм.

Най-интересният въпрос, свързан с професията русофоб  е кой е източникът,  осигуряващ постоянно и мащабно заплащане. Или – кой е дотолкова заинтересуван от русофобията, че да е готов за плаща редовно и добре за нея.

Ключ за този въпрос е гледната точка, според която войната, започната от  Запада  веднага след 9 май 1945 срещу  СССР, не е преставала ни за миг до ден днешен, независимо, че след 1989 г. СССР не съществува.

Че тази гледна точка е действително рационална, ни убеждава забележката на Збигнев Бжежински към интервюиращ го журналист – на  въпроса как се е борил срещу комунизма Бжежински  го съветва да не заблуждава себе си и другите – борбата не е срещу комунизма, а срещу Русия. Против нейната историческа роля, против хилядолетния модел на руската история, против руския дух.

Средствата, с които се води тази война се определят от това кои точно може или е можел да си позволи Западът в конфронтацията с Русия/СССР. По принцип всички средства са позволени (оттук и понятието хибридна война), но се преценява дали някои от тях няма да са катостофални. за нападащия.  Ясно на всеки мислещ човек, че е самоубийствено да се започнат  мащабни военни действия срещу Русия, даже с конвенционални оръжия, защото почти веднага може да последва ответен ядрен удар с унищожителни последствия. Постоянните консултации между американски и руски командни центрове в Сирия за избягване даже на инцидентни единични  жертви и от двете страни подтвъждават колко критично-нервозна е ситуацията  даже  при минимално използуване на конвенционалните оръжия и методи. Ясно е, че за предпочитане са други средства, чийто спектър  е практически неограничен и не крие преки опасности. Най-безопасна в този аспект е информационната война. Стратегическа цел на информационната война срещу Русия днес е да се втълпи  информацията, че става въпрос за изключително коварен и вездесъщ враг срещу който  единственото спасение  е мигновена реакция, която изключва всякакво мислене, защото то критично забавя ефективността на защитата.

Създаването на такъв един мигновен (първосигнален) защитен рефлекс у западния човек, у полузападния  и  у максимално възможен брой източни и руски граждани е и стратегическата цел на информационната война.

Важна е и моралната позиция,  избрана от Запада – той си възлага  ролята на цивилизатор и просветител с презумпцията, че ако превъзпитаваните “варвари” отказват да се превъзпитат, трябва да бъдат наказвани и принуждавани. Не се допускат нито съмнения, нито оспороване. Това е чиста проба лицемерно и агресивно миссионерство и е ясно, че не може и дума да става за идеологическа борба Запад-Незапад на каквото и да е по-духовно ниво, като се игнорират напълно фундаменталени аспекти  по простата причина, че с морално по-низшите автоматично  се изключва всякаква сериозна дискусия.

Това, което става все по-очевидно с всеки изминат ден, с опитите да се поставят под контрол  социалните  интернет-мрежи, е неотклонния стремеж  на Запада  за изкореняване на какъвто и да е интелектуален суверенитет на индивида, на искрения му стремеж към съдържателно мислене и независимост на действията. Не трябва да се забравя и добре финансираната дейност (на всички възможни локални и  международни нива) на леката и тежка джендърмерия, за която няма никакви проблеми чрез най-елементарни лингвистични гимнастики да заклейми в изключително благосклонно настроените медии  дейността на който и да е  индивид  като хейтърска, враждебна или социално опасна с непредсказуеми последствия за потърпевшия.

Тази „мисионерска“ дейност на Запада в най-чист вид  и с пълен размах бе демонстрирана на практика веднага след разпадането на СССР, където западните идеолози и експерти бяха посрещани с почести на всички нива на държавно управление от възможно най-прилежни ученици и последователи.  Обяснението на този феномен можем да намерим в книгата на Александър Зиновиев „Руската трагедия“, където той  окачествява руското интелектуално поле през този период като “идеологическа помийна яма“.  От тази гледна точка не учудва, че комплементарната  западна идеология не вижда необходимост да работи на някакво по-високо интелектуално равнище и да се съобразява с нищо друго освен  с интересите на глобалната пазарна олигархия.

Такова комплементарно състояние и на двете идеологии може да се подкрепи от следните факти: разгром на третата икономика в света – тази на СССР, с пълното съдействие на послушниците от една страна и с абсолютно фантастично-анекдотични подходи на западната идеология в информационната война – и тогава, и днес.

Ето два „западни“ примера, един  от по-далечно минало и друг отпреди няколко месеца:

Преди около 40 години, във връзка с празнуването на 9 май в СССР,   Гласът на Америка решава да потърси индикации за съществуване на дисидентки групи по времето на Сталин. Ето припева на популярната някога песен „Дорожка фронтовая“ в изпълнение на Марк Бернес:

 

Эх, путь-дорожка фронтовая!

Не страшна нам бомбежка любая,

А помирать нам рановато – 

Есть у нас еще дома дела.

 

Та в този припев дълбокомислещите идеологически глави са открили следната индикация – „Какви дела?“ пита „Гласът на Америка“ и дава следното търкуване: не е време да се умира на фронта, защото след войната бойците ги чака такава важна работа като организиране на опозиционна група за сваляне на комунистическия режим на Сталин.

Другият пример е от 29 май, 2019: Официално лице от най-висок ранг на Департамента по енергетика на САЩ рекламира втечнения американски газ като „газ на свободата“ тъй като носел „молекулите на американската свобода“,  готови за експорт по целия свят.

Тези примери показват не само интелектуалните низини на практическата русофобска пропаганда, но и са доказателство, че за професията русофоб се открива най-светло бъдеще. Което никак не е маловажно при нивото на днешното образование у нас.

Тук е мястото да се направи разлика между русофобски чувства у граждани от други страни и провеждане на открита русофобска политика на държавно и интернационално равнище, което днес е и главното направление на западната информационна война срещу Русия.  Най-фрапираща официална русофобска политика например се демонстрира от абсолютно хармоничното хорово изпълнение на официалните медии на Великобритания и на САЩ.

А ето и десетте „божи“ заповеди за русофоба, формулирани от Keir Giles, старши консултант при  Chatham House, британски тинк-танк, получаващ финансиране от Foreign Commonwealth Office (FCO),  британското министерство на отбраната, от американското посолство и от производители на оръжие, чийто списък е впечатляващ.

  1. Ако западният човек не може да види смисъл в действията на Русия това не означава, че те нямат смисъл за руснаците – те имат други разбирания за история, география, социална политика и междудържавни отношения.

 

  1. Убедеността с която се представя дадена руска гледна точка не означава, че тя е правилна и не може да има извинение за действия, които Западът намира за отблъксващи.

 

  1. Руското поведение е до такава степен генетично мистериозно и безмислено, че е абсолютно необходимо да се очакват парадокси и противоречия, а не ясни и рационални обяснения, каквито имат смисъл за нормални неруски хора.

 

  1. Русия използува заплахи и неискрено възмущение, за да получи изгодна позиция при преговори.

(Това е, защото западните политици никога не използуват заплахи, например,  да заличат от лицето на земята други държави, не ги нападат, не организират военни преврати и не прилагат икономически санкции.)

 

  1. Руските вярвания и императиви са винаги проблем, независимо кой е президент на Русия.

 

  1. Русия е по начало ужасна страна, но винаги може да се очаква да стане и по-лошо, като политическата промяна не е задължително да води до подобрение.

 

  1. Русия е фундаментално безчестна и не трябва да се очаква, че ще чувствува срам от това, че е една назадничава и варварска страна, която не се интересува от т. нар. репутация. Обяснимо, тъй като нейните ценности и стандарти са създадени някъде другаде.
  2. Русия няма добри страни, т.е. безмислено е да се надяване на такава. Тя счита компромиса и сътрудничеството като нещо неестествено и дълбоко подозрително, освен ако не са свързани с видима и моментална печалба за държавата или нейните лидери.

 

  1. Обща позиция с Русия не може да бъде намерена защото всичко руско е напълно несъвместимо със западните критерии и подходи.

 

  1. Всяко намаляване на напрежението между Русия и Запада е еквивалентно на предателство. Русия не търси мирни отношения с останалия свят. Няма избор между война или мир с Русия – война и враждебност са единствените състояния в нейната история, а лъжа и измама са основите на живота там.

Духът на горните указания остава непроменен и в  международен мащаб.  Днес   се вижда, че Европейският съюз е в криза поради центробежни вътрешни сили с тревожно засилване влиянието на националисти (наречани неонацисти)  и т. нар. „популисти“. Формално политици или партии са дамгосвани като популистки,  ако искат да се харесат на народа с действията си и главно с речите си за промени в посока на неговите желания и виждания.  По принцип такова дамгосване няма място в една демократична държава. Скритото кредо на обвинителите е, че народът не е в дорасъл сам да формулира проблемите си и особено начините за тяхното  практическо решение. Но това няма как да се каже открито, затова се използва друга обиграна риторика – намеци, обвинения, възмутено-презрителен тон и лепене на скандални епитети. При това  се изключва напълно необходимостта  да се привеждат  факти и доказателства тъй като „всичко и без това е съвсем очевидно за всички“.

Възможно най-погрешната стратегия срещу официалната русофобска политика  на държавно ниво  е  да се правят усилия да се харесаш на „мисионера“. Неизбежните изводи от руска страна вече са направени – първият е по психологическата координата: да се спре посипването на главата с пепел. Знае се от практика, че при това действие зрението силно се ограничава и не могат ясно да се видят интересите на собствената страна.

Западът и по-специално САЩ,  пропиля уникалната възможност, която му се предостави от СССР и Русия през 90-те години на миналия век. Тогава западните мисионери бяха посрещани там радушно и открито дори  от най-изявените им днешни критици – с вярата и надеждата за помощ и съвместно планиране на бъдещето. За огромна изненада поради иманентния принцип „печалбата преди всичко“,  световният лидер показа  професионални похвати на ловък уличен търгаш, готов да отмъкне на безценица каквото му попадне.  В резултат – разгром на третата икономика в света и необратима загуба на морална позиция.

Една нова специфика на вируса на русофобията е, че започва да се разпространява неконтролируемо и логически не може да се изключи коварната възможност някой доказан русофоб от какъвто и да е калибър да бъде обвинен за агент на Путин.

Тези примери сочат, че и по високите властови етажи професията русофоб носи реални опасности. Тя се оказва търсена не само в информационната война срещу Русия, но и в политическите кухненски разправии между западни политически партии, а и в рамките на ЕС.

Нека накрая резюмираме  следното:

Русофобията е перманентно  модна и изгодна професия с дългосрочни перспективи  и с несъмнени ползи. Дерзайте!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top