Прославата и защитата на българското слово са грижа и отговорност за всеки наш съотечественик. България е провъзгласила 24 май за Ден на българската писменост, просвета и култура, когато се слави делото на Светите братя Кирил и Методий – равноапостоли и покровители на Европа. Те сътвориха богоравната българска азбука, станала език и писменост на част от световното човечество. Днес повече от 300 милиона човешки същества четат и пишат на кирилица, а българският език е признат за един от официалните езици на Европейския съюз.
Всичко това не може да не ни изпълва с гордост, да не ни дава упование във все по-трудното преодоляване на нравствени и социални предизвикателства. Още в далечната 893 година Преславският събор узаконява българския език като официален в могъщата Средновековна България и на същия този език, създаден на основата на местния говор, започват да се изпълняват и църковните обреди. Българският език е признат от Църквата за богоравен, наред с латинския, еврейския и старогръцкия. И за всичко това огромен принос имат Светите седмочисленици – солунските братя Кирил и Методий, и следовниците им Климент, Сава, Горазд, Наум, Ангеларий.
България преминава през премреждия и угрози, но с цената на жертви и покруси преодолява хегемониите на чуждоземни тирани, за да възкръсва винаги по-силна и по-непоколебима. Тя дава подслон на Кирило-Методиевите ученици, създава своя автокефална Патриаршия, съгражда две български книжовни школи – Охридската и Преславската, Държавата ни разрешава да се сътвори азбука, предназначена да сплоти славяните и прабългарите, за да ги превърне в единна нация – българската. Велики мъже превеждат основните богослужебни книги от гръцки на български и сътворяват безсмъртните творби „Шестоднев”, „Азбучна молитва”, „За буквите”…
Сега времената са други и не съвсем, защото и днес чужди емисари кръстосват родината, опитвайки се да отлъчат сънародниците ни от лоното на православната вяра, да ни превърнат в евтина работна сила и в народ без идеали, минало и мечти.
Българският език и българската писменост са темелите на нашата национална гордост и всеки опит кристалните изворни думи от народния говор да се заменят с безлични чуждици отнема част от красотата на „омайната и сладка родна реч”.
Затова повече от всякога са ни нужни словата на нашите писатели-класици и на съвременните словесни творци. Защото без български език няма българска писменост, нито българска книжовност. И защото в сферите на културата и духа не съществуват малки и големи народи и можем да сме горди с всичко онова, което е сътворено от колосите на българския национален дух – някога, сега и завинаги!
Боян Ангелов, поет,
Председател на Съюза на българските писатели
