ПРОСЛАВА НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО

Прославата и защитата на българското слово са грижа и отговорност за всеки наш съотечественик. България е провъзгласила 24 май за Ден на българската писменост, просвета  и култура, когато се слави делото на Светите братя Кирил и Методий – равноапостоли и покровители на Европа. Те сътвориха богоравната българска азбука, станала език и писменост на част от световното човечество. Днес повече от 300 милиона човешки същества четат и  пишат на кирилица, а българският език е признат за един от официалните езици на Европейския съюз.

Всичко това не може да не ни изпълва с гордост, да не ни дава упование във все по-трудното преодоляване на нравствени и социални предизвикателства. Още в далечната 893 година Преславският събор узаконява българския език като официален в могъщата Средновековна България и  на същия този език, създаден на основата на местния говор, започват да се изпълняват и църковните обреди. Българският език е признат от Църквата за богоравен, наред с латинския, еврейския и старогръцкия. И за всичко това огромен принос имат Светите седмочисленици – солунските братя Кирил и Методий, и следовниците им Климент, Сава, Горазд, Наум, Ангеларий.

България преминава през премреждия и угрози, но с цената на жертви и покруси преодолява хегемониите на чуждоземни тирани, за да възкръсва винаги по-силна и по-непоколебима. Тя дава подслон на Кирило-Методиевите ученици, създава своя автокефална Патриаршия, съгражда две български книжовни школи – Охридската и Преславската,  Държавата ни разрешава да се сътвори азбука, предназначена да сплоти славяните и прабългарите, за да ги превърне в единна нация – българската. Велики мъже превеждат основните богослужебни книги от гръцки на български и сътворяват безсмъртните творби „Шестоднев”, „Азбучна молитва”, „За буквите”…

Сега времената са други и не съвсем,  защото и днес чужди емисари кръстосват родината, опитвайки се да отлъчат сънародниците ни от лоното на  православната вяра, да ни превърнат в евтина работна сила и в народ без идеали, минало и мечти.

Българският език и българската писменост са темелите на нашата национална гордост и всеки опит кристалните изворни думи от народния говор да се заменят с безлични чуждици отнема част от красотата на „омайната и сладка родна реч”.

Затова повече от всякога са ни нужни  словата на нашите писатели-класици и на съвременните словесни творци. Защото без български език няма българска писменост, нито българска книжовност. И защото в сферите на културата и духа не съществуват малки и големи народи и можем да сме горди с всичко онова, което е сътворено от колосите на българския национален дух – някога, сега и завинаги!

 

Боян Ангелов, поет,

Председател на Съюза на българските писатели   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post Вестник „Словото днес“, бр. 20, 2017
Next post КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР НА СБП – ЮНИ2017