ПРЕМИЕРИ НА „ОТ СЪЩОТО ТЕСТО“ НА БРАНКО ЦВЕТКОСКИ В СОФИЯ И ПЛОВДИВ
Издадената от „Захарий Стоянов“ стихосбирка на македонския поет Бранко Цветкоски бе представена в София и Пловдив. Софийската премиера се състоя в Тракийския дом в столицата и за книгата и нейния автор се изказаха: издателят Иван Гранитски, председателят на СБП Боян Ангелов и поетът Петър Андасаров.
На 25 ноември в залата на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив почитателите на словесността се срещнаха с творчеството на Бранко Цветкоски, Боян Ангелов, Иван Гранитски и Христо Славов. Литературната вечер бе открита от Димитър Минев – директор на „Народна библиотека „Иван Вазов“. Директорът на столичното издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски представи всеки един от авторите с новите им книги. Боян Ангелов прочете стихове от поетичната си книга „П(р)освещения“. Бранко Цветкоски, който е и почетен член на СБП, изказа благодарност към издателите и домакините, заявявайки с увереност, че писателите биха могли да извършат много повече за сближаването на двете държави, отколкото политиците. Той също прочете стихове от новата си книга. Христо Славов говори за новото издание на сборника си с разкази „В сянката на лятото“, а Иван Гранитски рецитира част от новата си поема „Тракийският конник“. Да уважат своите колеги бяха дошли членовете на СБП: Мария Николова, Иван Странджев и Рамила Бохосян.
В Стария град гостите бяха посрещнати любезно и гостоприемно от кмета на община Пловдив Здравко Димитров, който ги увери, че в близко бъдеще знаменитата къща „Ламартин“ ще отвори отново врати като Дом на българските писатели.
ПЕТЪР АНДАСАРОВ
БРАНКО ЦВЕТКОСКИ Е ЕМБЛЕМАТИЧНА ЛИЧНОСТ
Така съм озаглавил тия си кратки изблици, заставайки пред образа и книгите на един от най-ярките, най-значимите в своята родна литература и най-популярните извън родината си словотворци и строители на общата ни балканска култура. Няма да съм справедлив, ако не споделя и собствената си убеденост – с приноси и в европейските, а защо не и в частност – за световните духовни ценности.
Сега, отдалечен от времето на нашето запознанство и с извървяните първи пътеки от негови думи в книгите му, съм готов не само да се подпиша под тази своя обобщена оценка, но и да ги защитя амбразурно. Защото… впрочем това са категорични доказателства за богатата душевност, наследил я от своите предци, осветила вътрешния мир на човека Бранко Цветкоски, и неговото пребогато творчество, засеяно, избуяло и дало плодове в собствените му книги с поезия, публицистика, есеистика и литературна критика. Като се има предвид участието му в поредицата 135 тома „Огън в обръчи“ и излезлите през 2014 година негови шест тома, та до най-новата му книга със стихове „От същото тесто“, която ни поднася издателство „Захарий Стоянов“.
Има такава дума в моя роден край за хора до без умора работливи и със значими плодове от същата тяхна работа: „Този човек не е ни спал, нито ял!“ Толкова много са житейските и творческите му дела. Представете си: в негов превод са излезли 20 книги на автори от други страни. За негова чест и наш благодат – половината от тях на наши творци: Гео Милев, Венко Марковски, Марко Семов, Любомир Левчев, Петър Караангов, Иван Гранитски, Боян Ангелов, Иван Есенски, Петър Андасаров, Здравка Евтимова, Николай Шопов и Роза Боянова.
Но и – съвсем заслужено – този му колосален труд е възнаграден и то достойно: получил е 20 държавни и литературни награди – от различни страни, между които три са от България: „Христо Ботев“, най-високата международна литературна награда през 2000 година, „Орфеева лира“ – награда на едноименната Европейска академия за култура от България, през 2005 година и Голямата награда „Летящо перо“ на Петия международен поетичен фестивал на славянските творци „Славянска прегръдка“, Варна 2011 година
Бранко Цветкоски е емблематична личност в областта на литературата и културата в своята родина, заемал значими и високи длъжности: бил е главен редактор на едно от най-известните издателства „Култура“, секретар на дружеството на писателите на Македония, директор на Македонския народен театър, един от основателите на Балканската книжовна фондация „Балканика“, директор на Градската библиотека „Братя Миладинови“ – Скопие. Той е член на Македонския ПЕН център и на дружеството на писателите на Северна Македония, а сега е и член на бюрото му. И, което е чест за нас, българските творци на словото – Бранко Цветкоски е почетен член на Съюза на българските писатели. Огромна е нашата благодарност и моята лична, разбира се за всичко сторено от него и неговото великолепно семейство – съпругата Ягода, дъщерята Ана и набралия висока скорост по пътя на баща си – синът Владимир. Да, за всичко сторено в основаното от Бранко и заело една от водещите роли в страната им книгоиздателство „Макавей“. То вече се превръща в истинска съкровищница на македонската и на балканската литература.
Аз обичам поезията на този крайно интересен творец. Защото ми е близка пейзажната ѝ характеристика в предговора към книгата „От същото тесто“ на Санде Стойчески: „Това е топлят дъх на слатинските орници, уханието на ливадите, искренето на планинските дебърчански хребети, магията на празненствата, с които традиционните обичаи и ритуали ни връщат към преданията, легендите и нашите първични изкуства на посвещенията в детството и ранната младост. Това са дълбоките снежни преспи, опияняващите летни вечери, жътвите…“
Поезията на Бранко Цветкоски е сложна, модерна, но в никакъв случай модернистична. Поезия реална и иреална, по-рядко емоционална, но дълбоко афористично-метафорично обсебваща чувствата и мислите на читателя. Въвеждаща го с подадена щедра ръка, която разтваря пред него още по-щедро своите многоцветни и многозвучни пространства, за да обогати душата му и да го изпроводи с по-друг, необходим му поглед към същностните неща в този наш, а и в предишния човешки живот.
Няма време да ви занимая с моите проникновения в тази поезия и най-вече в тълкуванията на заглавието „От същото тесто“. Още повече, щом сам авторът ни заявява с първите си шест стихотворно-философски реда:
От същото тесто са
Животът и Смъртта.
Под същите пръсти
се извива музиката на вечността.
Разлива се на този –
отеква на оня свят.
И ще добавя неговото си, авторовото определение под заглавието на титулната страница на стихосбирката „От същото тесто“ А то е: „Стихове за смъртта и надеждата“. Да, мисля си, Животът и Смъртта са в обхвата, в обсега на вечността. И нейната музика се ражда, разлива се тук, в Живота, отеква на оня свят, в който я отвежда Смъртта. Там, в заглъхващото нейно ехо залязва и нашият земен Живот. Но докато четях тия стихотворения и потъвах в размислите си, у мен изплуваше трайно обзелата ме мисъл: А в предначалието, преди да проходи Животът, не е ли тя – Надеждата?! Преселила се от отвъдното в нас, закодирана у нас и пуснала кълнове, за да разцъфти Животът ни. И след всичките ни странствания да се слее със Смъртта.
Сега, каквито и рангови статистически измерения на съвременната македонска литература да правим и да определяме редицата на най-заслужилите, Бранко Цветкоски ще заеме едно от най-предните места! Убеден съм! Вярвам, че то ще си е негово завинаги!
