Десетки читатели и творци от различни изкуства изпълниха Културен клуб „Тракия“ в столицата, където беше представена новата стихосбирка на Боян Ангелов „Понякога“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2021). За изданието говори член-кор. Иван Гранитски, който в подробния си анализ очерта цялостен творчески профил на автора. Преди авторския рецитал в премиерата се включиха поетът Петър Андасаров и Красимир Премянов – председател на Съюза на тракийските дружества.
„Тук пред вас са само 7 книги на Боян Ангелов, издадени през последните години – 6 стихосбирки и историко-биографичния очерк за Марин Дринов. Неговата поезия носи оригинален дух, тя е изцяло подчинена на търсенето на трудните въпроси, които мислещият човек си поставя. Затова той често се насочва към символиката не само на българската история и митология, но и на античната. Вглъбявайки се в техните послания, поетът иска да се поучи от мъдростта на древните и в нея да намери спасение от просташката врява, от мерзкото ни настояще“– отбеляза Иван Гранитски.
Какво още ни предлага стихосбирката „Понякога“? „Добротата гние като злато…“ – казва Боян Ангелов. Книгата идва като доказателство, че философът и поетът са мултиплицирали и надградили познатото, трансформирали са своите сетива и познания, за да се съхрани натрупаното от учения и лирика, за да се получи нещо качествено ново: лирическа философия, автентичност на съвременността, но с параметрите на онази поетична тъкан, която познаваме от древните папируси, през поемите на Овидий и Катул, до фреските на Омар Хайям и Петрарка. Това е книга равносметка, в която авторът изповядва „Твърде кратко е времето, сравнено с вече живяното“.
Черните краски не са трагични, те са повод за различни многопластови внушения, за дисекция на думи и състояние. Темите са изключително разнообразни. Те образуват калейдоскоп, в който читателят потъва за неопределено време и му се иска да се връща отново и отново. Превърта калейдоскопа и всеки път просветва образът на една неземна Муза, мечтана и достигната, красива и безпощадна като смъртта… И тогава читателят разбира, че поезията е наука за неизразимото.
Анжела ДИМЧЕВА
