ПОЕЗИЯ КАТО БОЖЕСТВЕНА ЛАСКА
Кой казва, че поезията е само за избрани читатели? Катя Кремзер опроверга тази заблуда, привличайки на премиерата на новата си стихосбирка повече от 120 почитатели на изящното слово. Представянето се състоя на 8 юни в изисканата обстановка на Българския културен център – София, водеща беше поетесата Мая Панайотова, а за книгата „Дланите на Господ“ (с художник д-р Райна Дамяни) говориха Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, издателят Пламен Тотев (ИК „Персеий“) и Анжела Димчева – редактор и автор на послеслова в изданието. Авторката получи и специален поздрав от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.
Катя Кремзер е автор на 4 стихосбирки, тя е популярна в социалните мрежи, член е на СБП, а почитателите ѝ са не само у нас, но и в Австрия, където живее от 22 години.
Книгата беше излязла от печат същия ден, а първия екземпляр с автограф получи Боян Ангелов, който приветства поетесата с думите: „СБП има немалко членове, които живеят извън границите на България, но те са в духовните ни граници. Катя е от тези радетели на българското слово! Книгата ни подсказва, че Господ е невидим, но ние виждаме винаги неговите длани, които са прострени към нас. Пожелавам на Катя слънчеви небеса в дланите на Господ!“. Свои впечатления от поезията на Кремзер и от нейната културна дейност във Виена споделиха също Рада Добриянова и Тео Буковски.
В анализа си Анжела Димчева припомни пътя на поетесата. Без да говорим за религиозна фактура и дидактика, в новата книга присъстват осезаемо Бог и неговите превъплъщения – особено в едноименния цикъл, където различните аспекти на човешкото и божественото се преплитат в естествен венец. Дори само заглавията на стихотворенията говорят за тълкувателното намерение: „Дланите на Господ“, „Грехът на Пандора“, „Ангелите ангели обичат“, „Равносметка“, „Маски за сърца“, „Роди се Бог“, „Голгота“… Катя Кремзер се вълнува от темата за изчезващата доброта, от липсата на човечност, толерантност и стремеж за духовно извисяване. Християнските добродетели останаха само в религиозните текстове, те не възпитават новите поколения, а милиони душѝ са обречени на самота…
Катя Кремзер вече е изработила свой лирически модел – строфичен, интонационен, понятиен. Тя не ни поучава, а деликатно прониква в мисловните ни траектории, за да ни внуши, че въпреки всичко ние сме щастливи и това е най-значещото в живота.
Силата на всеки истински писател се крие в подсъзнателните внушения, извиращи между метафоричното наслагване на различни културни и митологични символи. Тази натрупана словесна енергия постепенно обзема читателя на стиховете в „Дланите на Господ“, защото в съчетаването на ежедневните възприятия и енигматичното усещане за света се достига до пълнозвучие, хармония и релакс. Само така поезията е инструмент, активиращ струните на всяка душа – като раковина на спасението.
