В Големия салон на БАН се състоя премиера на 16-ия том от събраните произведения на Николай Хайтов със заглавие „Време за разхвърляне на камъни. Който има ухо да чуе“ (изд. „Захарий Стоянов“ и изд. „Български писател“, С. 2022). Събитието се водеше от Иван Гранитски, който говори за ключовото влияние на Хайтов за развитието на българската литература: „Навършиха 113 години от рождението и 20 години от кончината на Николай Хайтов. Той следваше традициите на голямата българска проза – Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев… През последните 10 години издателство „Захарий Стоянов“ с подкрепата на Съюза на българските писатели и на наследниците му – арх. Здравец Хайтов и скулптора Александър Хайтов – издадохме 15 тома, а днес в 16-и том ще прочетете изключителни есета, статии, огнена публицистика, публикувана в печата. Ще видите колко актуален е Хайтов, който воюваше срещу отродителите, продали българските интереси. Подготвяме 17-и том – с документалното наследство на писателя“.
С оценки за личността на Хайтов се включи Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели: „Акад. Николай Хайтов успя в най-голямото безвремие – края на 90-те години – да върне духа на България – той застана срещу всички, които искаха да продадат Отечеството ни. И днес тази опасност не е преминала. Със своя талант и място в обществото той беше истински будител. Затова преиздаването на неговите творби е чест и отговорност на СБП“.
Проф. Стоян Денчев говори за почитта, която днес ние забравяме да отдадем на големите си творци. Той припомни как преди 20 години с държавни почести е изпратен във вечността Николай Хайтов, а днес управляващите не се погрижиха за подобен жест към акад. Антон Дончев.
За личността и делото на Н. Хайтов се включиха: Здравец Хайтов, Румен Петков, Атанас Семов и Ивайло Христов.
Румен Петков призова БНТ да излъчи отново сериала „Капитан Петко войвода“.
В същата вечер беше връчена и наградата „Захарий Стоянов“ за цялостен принос към българската литература, която едноименното издателство присъжда веднъж на две години. Лауреат стана поетът Петър Андасаров, който беше награден с грамота и оригинална пластика „Бронзов лъв“, дело на скулптора Евгени Кузманов. Анализ на творчеството на П. Андасаров беше направен от литературния критик Георги Цанков.
