ПРЕДСТАВИХА УНИКАЛКА КНИГА ЗА ГРАФ ИГНАТИЕВ
При небивал интерес след националния празник Трети март издателство „Синева“ представи пред столичната публика книгата „Н.П. Игнатиев – Графът на българите“ на журналистката Калина Канева. Изданието е уникално, защото в продължение на 40 години авторката събира материали, архивни документи, среща се с потомци на Николай Павлович Игнатиев, чието дело е Сан-Стефанският мирен договор, възродил българската държава върху картата на Европа след пет века робство.
Книгата е особено актуална именно сега заради постоянните опити в последния месец да бъде очернено делото на Николай Игнатиев и дори да се преименува столичната улица, носеща неговото име. Историците са категорични, че разпространяваното твърдение, че графът е виновен за смъртта на Левски, е чиста измислица, опровергана от множество документи. Преди ден в своя публична лекция пред пъстра аудитория проф. Пламен Митев от Софийския университет бе категоричен: груба и нагла лъжа!
Нека напомним, че още през 1870 г. „графът на българите“ като руски консул в Цариград успява да убеди султана да подпише ферман за обособяването на независима българска екзархия и това слага край на гръцкото господство над нашата църква. Втората огромна заслуга на Николай Павлович е договорът между Руската и турската империи, подписан на 3 март в Сан Стефано, който връща на картата на Европа България като държава. И освен това, освобождава незабавно хилядите български борци за свобода, затворени в Дирабекир и турските зандани. Това, че след няколко месеца с Берлинския договор между великите сили териториите ни са орязани, за да не се създаде прекалено голяма балканска държава с руско влияние, се дължи основно на Великобритания и Австро-Унгария, които дори не допускат участието на граф Игнатиев в Берлин.
Стефан Стамболов, когото наричат русофоб, предлага пред Първото Велико народно събрание именно Игнатиев да стане цар на българите, а Вазов го нарича “велик българолюбец“, напомни издателят, журналист и писател Христо Георгиев.
Проф. Искра Баева говори за значението на подписания на Трети март Сан-Стефански договор и за книгата на Калина Канева. Нека не пренаписваме историята заради събитията на днешния ден!“, призова тя.
Журналистката д-р Велиана Христова припомни, че за зверствата на турците след Априлското въстание първи разказват пред света руските вестници в Санкт Петербург, а не Виктор Юго. Именно тези кървави репортажи подбуждат руската интелигенция и обикновените хора в Русия да настояват Александър ІІ да обяви война на Турската империя и да спаси братята славяни. Императорът не е искал тази война, защото е смятал, че армията му още не е готова след кримското поражение. И още нещо – през 1942 г., насред развихрената от Хитлер война и въпреки, че сме негов сателит, на 3 март пред паметника на цар Освободител в София редом с българското правителство коленичи и нацисткият адмирал Шустер, командващ военноморските сили на Третия райх.
Най-голям интерес предизвика, разбира се, участието на авторката Калина Канева, която разказа как като журналист е поставила началото на пътя си към граф Игнатиев след срещи с другия голям българолюбец – акад. Дмитрий Лихачов, оставил ни великото определение за България като държава на духа. Всъщност, огромна заслуга на Канева са и книгите ѝ за акад. Лихачов, създадени отново с огромен труд и всеотдайност.
Емоционално, но и с вещината на сериозен изследовател и писател, авторката подчерта още: „Времето минава, но има имена, които остават, дори ако ги охулват или фалшифицират. Граф Игнатиев е сред нас и благодарение на издателство „Синева“ сега ние, както казва Дмитрий Лихачов, ставаме съвременници на миналото. Някога паметта се е пазела от народните песни, днес същата роля имат най-вече писателите и книгите.
За граф Игнатиев може много да се говори, защото той не само е извършил значими за България дела като дипломат и общественик, но той е и една много интересна личност. Точно това съм се опитвала да покажа в книгата. Тръгнах по журналистически пътеки, събирах много информация от всички възможни източници, срещах се с негови потомци, пръснати по целия свят…
Друг голям българин – Симеон Радев, в едно интервю казва: „Всяко време си има своите мотиви, но освободителното дело на Русия е дело безкористно, продиктувано от чист идеализъм от страна на Русия. Българският историк трябва да пише за него с благоволение, бих казал – на колени“. През цялото време, докато подготвях книгата, мисля, че беше точно така – бях на колени“.
След изказванията от залата на проф. Нина Дюлгерова и други участници бе показан и великолепният филм „Русский граф болгаров“ за живота и делата на гениалния дипломат Игнатиев, много от които са непознати дори за изкушените в историята. Във филма освен внучката на Игнатиев и руски историци участват самата Калина Канева, проф. Андрей Пантев и други наши изследователи, представители на 6-о училище „Граф „Игнатиев“ в София и пр.
Снимка: Василка Балевска