Константин Константинов

(1890 – 1970)

Председател на СБП от 1945 – 1946 г.

Константин Константинов поема председателството на Съюза на писателите през май 1945 г. Изтъкнатият писател, мемоарист, преводач и литературен критик е роден през 1890 г. в Сливен. Завършва право в Софийския университет. Първите му литературни опити са през 1907 г., а през 1914 заедно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава сп. „Звено”. Посреща 9.ІХ.1944 г. на поста директор на Българското национално радио. През май 1945 г. става председател на Съюза на писателите и поема ръководството на секция „Литература” в новосъздадената Камара на народната култура.

Организира Първата национална писателска конференция с международно участие и посещения на наши писателски делегации в чужбина.

Константин Константинов е автор на сборници с разкази, романи, книги за деца, пътеписи и на знаменитата мемоарна книга „Път през годините”. В негов превод българският читател се запознава с творби на Пушкин, Гогол, Флобер, Толстой и Антоан дьо Сент Екзюпери.

Людмил Стоянов

(1886 – 1973)

Председател на СБП от 1946 – 1949 г.

Академик Людмил Стоянов председателства СБП от 1946-та до 1949 година. Авторът на „Холера” и „Сребърната сватба на полковник Манов” е роден през 1886 г. в с. Ковачевица, Благоевградско. Завършва философия в Софийския университет и архитектура в Лемберг.

Участва в Балканската,  Междусъюзническата (разболява се от холера на фронта) и Първата световна война.

Дебютира със символична поезия – автор е на две стихосбирки. През 20-те години на ХХ в. заедно с Гео Милев редактира сп. „Везни”, а с Теодор Траянов – сп. „Хиперион”. Участва в антифашистки прояви, през 1935 г. заминава за Париж, където се провежда Международния конгрес за защита на културата и мира. За своите разкази, повести, романи и ярка публицистика, в които декларира левите си убеждения, е интерниран в Пазарджик. Активен преводач, Л. Стоянов издава над 50 книги с преводи – Пушкин (10 тома), Лермонтов (5 тома), Тургенев, Брюсов, Шекспир, Балзак, Достоевски, Толстой, Байрон, Джек Лондон, и др.

Като председател на СБП Людмил Стоянов възстановява традиционните връзки между СБП и БАН, които водят началото си от 1913 г.

Христо Радевски

(1903 – 1996)

Председател на СБП от 1949 – 1958 г.

Поет, преводач, сатирик, автор на книги за деца, Христо Радевски е роден в с. Белиш, Троянско. Гимназия завършва в Троян, педагогическо училище – в Ловеч, след което записва романска филология в СУ ”Климент Охридски”.

Дебютира с хумористични творби в списание „Звънар” през 1924 г., сътрудничи на Димитър Полянов в издаването на списание „Наковалня”, публикува в периодичния печат, става главен редактор на „РЛФ”. След 9.ІХ.1944 г. завежда културния отдел на в. „Работническо дело”, главен редактор е на в.”Литературен фронт” и сп. „Септември”, съветник по културата в българското посолство в Москва. През 1949 г. е избран за председател на СБП. До 1962 г. е член на управителния съвет на съюза.

Публикува десетки творби, дали повод на критиката да го определи като продължител на делото на Смирненски; преводач на руската класика, автор на поетични сборници, публицистика, литературно-критически статии.

Георги Караславов

(1904 – 1980)

Председател на СБП от 1958 – 1962 г.

Роден е в с. Дебър, сега квартал на гр. Първомай, Пловдивска област. Завършва средно образование в Казанлък, следва агрономство в СУ „Климент Охридски”, откъдето е изключен като организатор на студентска стачка. Дипломира се в Прага, Чехословакия.

Първата му книга „Уличници” излиза през 1926 г., заради „Селкор” е осъден и лежи в софийския затвор, книгите му „Изчадия адови” и „На два фронта” са конфискувани. Творчеството му преминава през импресията към мащабното епическо изображение с подчертано пристрастие към революционните борби и класовите битки у нас.

Става широко известен с романите си „Татул” (1938) и „Снаха” (1942), които го нареждат сред най-изтъкнатите художници на селския бит и сложните взаимоотношения в българското семейство.

Георги Караславов е автор на едни от най-добрите критически очерци за Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Елин Пелин, създава книги за деца, пиеси и пътеписи.

Бил е директор на Народния театър, редактор на в. „Поглед” и сп. „Септември”, народен представител. През 1961 г. е избран за академик. Председателства Съюза на българските писатели от 1958–1962 г. и полага много усилия за разширяването и укрепването на творческия фонд.

Камен Калчев

(1914 – 1988)

Председател на СБП от 1962 – 1964 г.

Роден е в с. Керека, Дряновско, завършва гимназия в София. През 1935 година е арестуван, лежи в Софийския затвор и е съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). През юли 1936 г. е оправдан поради липса на доказателства.

Следва администрация и финанси в Свободния университет в София.

Дебютира със стихотворения, първия му разказ „Кучешки живот” излиза през 1935 г. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември публикува над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, очерци, пътеписи, драми и произведения за деца.

Председател на Съюза на българските писатели е от 1962-ра до 1964-та година.

Димитър Димов

(1909 – 1966)

Председател на СБП от 1964 – 1966 г.

Роден през 1909 г. в гр. Ловеч. Завършва гимназия в София, ветеринарна медицина в СУ”Климент Охридски”. През 1943 г. заминава на специализация в Мадрид. Участва в редовете на българската армия в боевете срещу хитлеристите през 1944 година, а през 1945 г. става доцент в Агрономическия факултет в Пловдив. Като доцент и преподавател в Селскостопанската академия в София защитава професура през 1955 г.

Издава романите „Поручик Бенц” (1938) и „Осъдени души” (1945), с които се вписва трайно в българската литература. През 1939 г. започва знаменития си роман „Тютюн”, който е завършен през 1951 г. Романът е преработван съобразно политическата конюнктура, в оригиналния си вид е издаден отново едва през 1992 г. „Тютюн” е преиздаван много пъти, превеждан е на всички европейски езици. Димитър Димов е автор на пиеси и пътеписи. Остава нереализирано начинанието му за романизирана биография на Яне Сандански, с когото са роднини.

Димитър Димов е председател на СБП от 1962-ра до 1964-та година.

Георги Джагаров

(1925 – 1995)

Председател на СБП от 1966 – 1972 г.

Роден на 14.07.1925 г. в с. Бяла, Сливенско. Завършва средното си образование в Сливен, после – Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Редактор във в. „Литературен фронт”, драматург на Младежкия театър, член на редколегията на списание „Пламък” и списание „Родна реч”. Заместник-председател на Държавния съвет, председател на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите с лирика  „Моите песни”, „Лирика”, „В минути на мълчание”, „Стихотворения”, „Понякога. Избрани стихотворения” и „Сезони”. Пиесата му „Прокурорът” е считана за едно от най-добрите ни драматургични произведения през втората половина на миналия век. Статията на Георги Джагаров „Здравей, поколение младо и талантливо” дава началото на „размразяването” в българската литература след преодоляване последиците от култа към личността и е вдъхновител на т.н. „априлско” поколение в литературата.

Георги Джагаров е председател на СБП в периода 1966 – 1972 г.

През 2004 г. Съюзът на българските писатели учреди Национална награда за патриотична поезия „Георги Джагаров”.

Пантелей Зарев

(1911 – 1997)

Председател на СБП от 1972 – 1979 г.

Роден е  през 1911 г. в гр. Видин, където завършва гимназия с отличие. Постъпва на работа като митнически служител в митницата на гр. Лом, където става член на РМС и впоследствие на комунистическата партия. През 1935 г. лежи в Ломския затвор за конспиративна дейност. Завършва философския факултет на СУ „Климент Охридски”. Става редактор на в. „Академик”, сътрудничи на РЛФ и „Кормило”, „ЛИК”, „Светлоструй”, сп. „Изкуство и култура”.

Защитава професура през 1950 г. и оглавява катедра „Теория на литературата” в СУ „Климент Охридски”. През 1951 г. става зам. директор на Института по литература към БАН; ректор на Софийския университет (1968-1972), член-кореспондент, академик. Автор на мащабните изследвания „Българска народопсихология и литературна критика” и „История на българската критика”. Като председател на СБП (1972-1979 полага усилия за издигане на международния авторитет на съюза и укрепване на традиционните връзки и взаимодействието между СБП, Института по литература и държавните институции. Негова заслуга е доизграждането и разширяване дейността на творческия фонд на СБП. Автор е на десетки книги теория и критика, между които известните „Българско Възраждане: характер и особености”, „Литературни портрети”, „Христо Ботев. Богатството на гения”, „Панорама на българската литература” – в 5 тома, двутомника „Теория на литературата” и др.

Любомир Левчев

(1935г.)

Председател на СБП от 1979-1988 г.

Роден е в гр. Троян през 1935 г. Завършва СУ „Климент Охридски”, специалност „Библиография и библиотекознание”. Първата му книга „Звездите са мои” привлича вниманието на критиката и читателите с новаторския си подход и оригиналната образност.

Работи като в Радио София и в. „Литературен фронт”; първи заместник-министър на културата.

Един от най-известните български поети, Любомир Левчев е автор на близо 60 книги. Лауреат е на десетки наши и чуждестранни награди. Член е на Европейската академия за поезия, на Европейската академия за наука, изкуство и култура, носител е на орден „Стара планина” – първа степен.

Ред най-известните книги на Любомир Левчев са „Убий българина”, Поетичното изкуство”, „Писма от ада”, „Опасната свобода”, „Капризната игра на времената”, „Седемдесет и седем стихотворения”, „Панихида за мъртвото време”, пише есета, публицистика и романи, автор е на сценарий за игрални филми. Председател е на Съюза на българските писатели от 1979-та до 1989-та година. По време на неговото ръководство се подобрява  материалната база на съюза и СБП издига международния си авторитет. Любомир Левчев е последният председател на СБП в десетилетието преди промените от 1989 година.

Павел Матев

(1924 – 2006)

Председател на СБП от 1989-1990 г.

Павел Матев е роден през 1924 г. в с. Оризово, Хасковско. Средното си образование завършва в Чирпан, а славянска филология – в СУ „Климент Охридски” през 1949 г. Любим поет на няколко поколения, Павел Матев започва литературния си живот през 1946 г. Работи последователно в Комитета за наука, изкуство и култура и Комитета по кинематография; заместник-главен редактор на списание „Пламък”, главен редактор на списание „Септември”. Председател на Комитета за изкуство и култура, на Комитета за българите в чужбина. Павел Матев е автор на десетки книги с лирика – след първите му книги в началото на 50-те години на миналия век „В строя” и „Дълг” следват емблематичните „Чайките почиват на вълните”, „Натрупани мълчания”, „Рани и слънца”, „Предсказания. Изповеди”, „Ти сън ли си” и др.

Павел Матев е председател  на Съюза на българските писатели от 1989 до 1990 година, в самото начало на промените.

Кольо Георгиев

(1926)

Председател на СБП от 1990-1993 г.

Кольо Георгиев е роден през 1924 г. в с. Голямо Ново,  Поповско. Завършва гимназия в гр. Попово, а „Икономика и планиране на промишлеността” в Ленинград през 1955 г. Работи като кореспондент на БНР и в. „Работническо дело”, журналист, председател на „София прес”.

Един от представителите на новата вълна в съвременната ни драматургия, Посветил се дълги години на българската пиеса, която става изразител на обществените нагласи в сложното време на 70-те и 80-те години, Кольо Георгиев работи като драматург на Младежкия театър и директор на театър „София”. Той е автор на сборници с разкази, есета, мемоари и публицистика, между които „Най-хубавото на тоя свят”, „Възможни и невъзможни признания”, „Адска бомба”, „Приятели”. Неговите литературни прояви предизвикват оживени дискусии с острата си проблематика, с житейските си и философски дълбочини, с високата гражданска съвест. На голям успех се радват неговите пиеси „Изключителен шанс”, „Съдии на самите себе си”, „Време за любов”, „Синьо-белият скреж”, „Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер”.

Кольо Георгиев е председател на Съюза на българските писатели в разломното време на преходните години, когато успява да опази съюза от всевъзможните посегателства и неоснователни претенции към собствеността и историческото му наследство.

Николай Хайтов

(1919-2002)

Председател на СБП от 1993-1999 г.

Николай Хайтов е роден през 1919 година в с. Яворово, Пловдивска област. Завършва гимназия в Асеновград, дипломира се в Лесотехническия институт през 1943 г., работи като лесничей в Родопите. Първите му литературен опити на в очерковия жанр – публикува сп. Септември”, в „Кооперативно село”, „Работническо дело” и др. Първата му книга „Съперници” излиза през 1957 г., десет години по-късно публикува своите знаменити „Диви разкази”. Автор на различни по жанр и тематика произведения, Николай Хайтов е един от най-популярните и обичани съвременни писатели на България. На непресъхващ интерес се радват творбите му „Шумки от габър”, „Хайдути”, „Родопски властелини”, „Вълшебното огледало”, „Последните мигове и гробът на Васил Левски”, „През сито и решето”, „Капитан Петко войвода” и др.

Николай Хайтов оставя дълбоки дири като председател на Съюза на българските писатели в периода от 1993-1996 година, когато полага огромни усилия за опазване целостта на СБП и неговата материална база и попълвайки редиците му с нови членове.

Никола Радев

(1940)

Председател на СБП от 1999-2003 г.

Роден е през 1940 г. в с. Левски, Варненско. Работи седем години на различни кораби в Български морски флот, стига до чин помощник-капитан. Завършва Литературният институт „Максим Горки” в Москва”. Литературният си път започва с очерци, разкази и документална проза.

Работи като журналист и книгоиздател, десет години е директор на издателство „Профиздат”

Сред двадесетте книги, които е публикувал са „Истина без давност”, „Няма мъртва земя”, „Седем ключа за вода”, „Когато Господ ходеше по земята” и др. През 1999 година поема поста на председател на СБП от Николай Хайтов и продължава политиката на консолидиране и укрепване на организацията. Председател е на СБП до 2003 г. През 2006 г. става първият български писател, удостоен с престижната награда на името на Михаил Шолохов.

Николай Петев 

(1951)

Председател на СБП от 2003 г.

Роден е на 10 август 1951 г. в с. Дреновец, област Монтана. Завършва гимназия в София, филология в СУ „Климент Охридски” и факултета по военна журналистика в гр. Лвов, СССР. Работил е като журналист, директор на издателствата „Народна младеж” и „Христо Ботев”,   главен секретар на СБП, председател на „София прес”  и председател на СБП от 2003 г. В качеството си на председател продължава обединителната линия за консолидиране на творците на словото, възстановява международните писателски срещи в София, работата с младите творци и връзките с писателските дружества в страната, подобряване на материалната база на СБП и отношенията с чуждестранните писателски организации.

Николай Петев е изявен литературен критик, публицист и есеист, носител на редица наши и чуждестранни награди за литература като сръбската награда „Арка”, руската „Имперска култура” и др. Сред книгите му се отличават „Тук във времето”, „Поезия и позиция”, „Фарът и неговия пазач”, „Фарът, пазачът и вятърът”, „Зад завесата на политическия театър”, „Не ме ли помниш”, „17 есета против този свят” и др.