Анжела Димчева

Наложителна промяна при избора на УС на СБП

Сякаш някакво проклятие тегне над СБП. В един омагьосан кръг се върти цялото негово представителство. Налице е един абсурден в капаните си „Параграф 22”: всеки опит да се избере легитимен Управителен съвет се проваля. Предстои ново Изборно събрание, което пак би се превърнало във фарс, ако не се вземат мерки. По време на последното Отчетно-изборно събрание на СБП (19 ноември 2016) отново пролича безсилие, противоречие, хаос и тотално разочарование у присъстващите колеги. Бяха номинирани 46 писатели! И най-простата сметка показва, че гласовете на присъствалите около 290 души ще се разпръснат и почти никой не би могъл да събере необходимия брой гласове (50%+1).

Напразни усилия, дебати и предложения! И всичко това заради недомислиците в процедурата по избор на членове на Управителен съвет.

Да припомням ли, че през последните 5 години всички членове на СБП бяха свидетели как не можеше да бъде избран легитимен Управителен съвет на организацията? При избора на покойния Николай Петев (7 април 2012) бяха избрани само двама писатели за Упр. съвет. Направи се второ събрание (16 юни 2012) – за попълване.

И ето сега отново – същата ситуация, същият омагьосан кръг.

Моето предложение е следното: на предстоящото Общо събрание (което се очаква да бъде през март) процедурата за избор на УС да бъде променена.

Кандидатите за УС сами да издигат своите кандидатури, като представят конкретна програма, която ще залегне в тяхната дейност. Или ако някой друг предложи колега за УС, самият номиниран да представя платформа в рамките на 4-5 минути.

Абсолютно не са нужни досегашните договорки, които бяха очевидни и течаха дори на самото събрание: „Аз ще те предложа тебе, ти предложи мене…”

Какво на практика се получаваше досега? Често бяха номинирани колеги, които от години са болни, на преклонна възраст, живеещи на стотици километри от София или прекалено натоварени с други служебни ангажименти. Така в Управителния съвет попадаха хора, които не се появяваха месеци на заседанията на ръководния орган.

Крайно време е да се каже, че на СБП са му нужни активни личности: млади и на средна възраст, или поне в трудоспособна възраст, с новаторски подход към творческите и финансови проблеми на Съюза.

Другата причина за недоразуменията с изборите е скрита в неразпознаваемостта. Вълната от неконтролируем прием на нови членове, която тече вече повече от 15 години, доведе до факта, че ние не се познаваме помежду си.

Аз бих искала на трибуната да застане един кандидат за член на Управителния съвет и пред събралото се писателско общество да изложи в 4-5 минути следното:

1. Да се представи като творец и личност – образование, книги, награди, преводи в чужбина, административни и творчески длъжности.
2. Да заяви, че притежава достатъчно лични качества – здраве, свободно време, желание и енергия, лична финансова свобода, за да работи безрезервно за благото на СБП.
3. Да представи идеите си как вижда своя принос за просперитета на СБП: бизнес идеи, маркетингови стратегии за вестника и издателството, възможности за кандидатстване по европейски проекти, привличане на рекламодатели, начини за издигане авторитета на организацията, влияние и комуникация с органите на държавното управления, PR-стратегии, подобряване управлението на имотите ни.

Нека цялото Общо събрание изслуша такъв тип презентация от всеки кандидат. Дори е добре това изложение да бъде направено писмено на поне 1-2 страници, да бъде разпечатано и раздадено на присъстващите.

Крайно време е да се лишим от мъртвите души в ръководството, от восъчните статуи, които единствено се включват в заседания на Управителния съвет, за да лобират за свои протежета при определянето на различни награди или за назначаването на приятели на длъжности в СБП.

Сигурна съм, че обновлението на Съюза трябва да започне от обновление на работата на Управителния съвет и Контролната комисия. А това няма как да стане със закостенелия метод на предлагане на хора от определени приятелски кръгове, които така или иначе работят само за себе си, за собственото си его – да впишат в биографията си „член на Управителния съвет”.

При един „мобилен” откъм идеи и средства Управителен съвет веднага ще усетим промяна в СБП на всички нива. Очевидно е, че в глобалната политическа и социална парадигма у нас и в Европа самият председател Боян Ангелов има нужда не от „съвет на старейшините”, а от „бойна група”. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Все още писателската гилдия у нас не е осъзнала, че новият пейзаж на времето е вграден в свърхскоростни промени на икономическо и политическо ниво, които изискват и нов фундамент на интелектуално ниво – в това число и динамизиране на културната политика. Старите институционални отношения са обречени на упадък, заради тромавостта на тяхната йерахичност, на вкоренения академизъм, на бюрокрацията. Пазарът на културните продукти все повече ще се оттегля от книжарниците, галериите и театрите и ще „влиза” директно в смартфоните. Готови ли са българските писатели за тази виртуална действителност? Те задават ли си въпроса, че от епохата на „Бързото хранене” само за някакви си 50-60 години се премина към епохата на „Бързия секс”, „Еднократната употреба”, „Бързото даунлоудване”, „Бързите кретити”, „Бързото четене”, „5-минутните бизнес-срещи”, дори „7-минутното гледане на филм”? В напредналите дигитални държави се пишат „микроромани” (адаптирана класика), съдържащи 350 думи, които са качени на екраните на мобилните телефони на децата. А у нас продължават да се хвърлят огромни суми пари за дебели романи на хартия, които се продават в малки тиражи и не могат да покрият разходите за печат.

СБП е на прага на голямо предизвикателство. Нека погледнем в упор проблемите на епохата, преди тя да ни е изхвърлила зад борда.