Коментар на Йордан КОЛЕВ
Никога няма да забравя 16.3.1978. Трябваше да празнуваме 46-я рожден ден на майка. Със сестра ми я чакахме с нетърпение, за да я поздравим и разберем къде ще ни водят с татко за празника.
Уви. Баща ми заминал спешно в командировка. Върна се чак на следващия ден. Беше видимо разстроен и много уморен. Само каза на мама: „Гуспата вече го няма…“. Господин Костадинов (Гуспата) беше заместник на татко, по онова време – Главен щурман на БГА „Балкан“ и щурман в екипажа на катастрофиралия самолет.
Няколко седмици по-късно (нямам спомени колко точно) водихме един от първите ни мъжки разговори с татко. Разказа ми с доста подробности за разследването на катастрофата на Ту-134 във Врачанския Балкан. Дълги години след трагедията той отново и отново се връщаше в разговорите ни към различни детайли от нея.
В това кратко писание нямам за цел да обяснявам в подробности за причините. Бих искал да спомена само няколко базови факта.
- Катастрофата на 16.3.1978 г. оставя незначително количество материал за разследване заради ужасяващия удар на самолета в земята със скорост над 700 км/ч, под ъгъл от около 70 градуса спрямо повърхността.
- Официалната версия – „отказ на електрооборудването“, за баща ми, като член на комисията за разследване, беше непълна и неточна поради липса на достатъчно доказателства.
- Татко беше убеден, че екипажът – и по-точно неговият заместник Господин Костадинов – е направил фатална и недопустима грешка, довела до загуба на контрол върху самолета.
- Няма никаква външна намеса сред причините за катастрофата!
Смятам , че г-жа Люцканова е била подведена от авторите на статията „Летящият ковчег на Държавна сигурност“ в сп. „Биограф“ от 21.4.2024 г., търсещи сензационност или както казваме у нас – „под вола теле“. Конспиративните теории развихрят въображението на читателя, но те нямат никакво основание в един такъв документален роман. За мое голямо съжаление, независимо от краткия разговор, който проведохме по темата преди няколко месеца, когато ù обясних достатъчно точно, че няма никакви тайни заговори и замисли, г-жа Люцканова реши да публикува книгата си без необходимите корекции. Не прави чест на „Изток-Запад“ издаването на такъв претендиращ за документалност текст, без да е направена проверка и без консултация с професионалисти.
Подобна злонамерена манипулация на фактите (макар и в художествено произведение) не само не помага за информираността на българския читател, но и засягат паметта на жертвите и техните близки и приятели. След близо 50 години!
Няколко думи за мен, Йордан Колев: Летя в гражданската авиация от близо 40 години и имам над 23000 часа в пилотската кабина. Освен професионален интерес към авиационните произшествия благодарение на баща ми, техните разследвания са едно от моите хобита! Член съм на Съюза на българските писатели от 2022 г. и съм автор на 6 белетристични книги – 4 романа, 1 сборник с разкази и 1 пътепис.