НАПУСНА НИ

Чавдар Добрев

(21.08.1933 – 9.11.2021)

Българската култура изгуби един от най-ярките си създатели.

Чавдар Добрев е роден в Ямбол, завършва висшето си образование в Будапеща, където е студент и последовател на именития интелектуалец, мислител и преподавател Дьорд Лукач. Години наред работи в Института по изкуствознание при БАН. Утвърждава се сред най-активните и многостранно надарени участници в културния ни живот. Оригиналната му мисъл, мащабните аналитични възможности и рядката му работоспособност оставят трайни следи в театрознанието, естетиката, изкуствознанието, литературната критика, теория и история, значим е приносът му в оперативните жанрове. Издал е над 30 книги с различна тематика, публикува сборници с поезия и проза. Работи задълбочено в областта на превода – запознава българските читатели с класически образци на унгарската и руската литература и философия. В годините на прехода е политик, чиито прозрения за развитието на страната са изложени в ред публицистични книги, засягащи основни теми като свободата, хуманизма, демокрацията, ролята и значението на личността. Между фундаменталните му творби са книги като „Театърът на Вахтангов”, „Руската идея”, „Лирична драма”, „Новият пулс”, „Възхвала на разума“ , „Камбанен свод”, „Власт и безвластие”, „Време разделно – българската Голгота” и др.

Носител е на наши и чуждестранни награди за литература.

Поклон пред светлата му памет!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ