Напусна ни поетът Емил Рупел
(08.02.1939 – 09.06.2020)
Роден в село Кулата, Благоевградско. Учи гимназия в Димитровград, земемерство в Стара Загора и Велико Търново. Една година изучава унгарска литература в Будапеща. Завършва Литературния институт „Максим Горки” – Москва (1970 -1975). Работи като редактор в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж” (1976 – 1985). Автор на повече от десет книги – лирика, сатира и спомени. Издал е книгите „Проверката продължава” (1964), „И нещо повече” (1968), „Задъхани песни” (1973), „Докрай” (1978), „Вярност” (1981), „Мъжко хоро” (1984) „Покана за рожден ден” (1989), „Гласът на Пирин” (1994), „Завръщане. Избрано” (2002), „Гласът на Пирин. Избрано” (2006), „Всичко е в нея” (2009), „Поздравителни адреси” (сатира, 2009). По стихотворението „Гласът на Пирин” вече покойният композитор и тогавашен ръководител на държавен ансамбъл „Пирин” – Кирил Стефанов – създава популярната песен, превърнала се в своеобразен химн на Пиринския край и родолюбието. По стиховете му са създадени и други песни, неведнъж звучали по националния ефир. Издадена е и грамофонната плоча „Послание до всички” (Балкантон, 1990) с авторски рецитал на поета. Многократно е публикувал свои творби в периодичния печат, в различни антологии, в интернет издания. Дългогодишен редактор на голям брой стихосбирки на свои колеги. Член на Съюза на българските писатели.
Светла му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ