Напусна ни

Никола Инджов

(30.09.1935 – 26.04.2020)

Отиде си един от емблематичните представители на обновителната българска поезия от средата на миналия век.

Роден в Бургас в семейство на бежанци от Беломорска Тракия,  завършил средното си образование в Хасково, а икономика – във Варна, Никола Инджов специализира испански език в Хаванския университет.

Бил е дълги години на дипломатическа работа, заемал е обществени постове и различни длъжности в литературни и публични издания

Син на своето неспокойно време, той остави ярки следи в националната художествена литература. Още първите му поетични книги заявиха присъствието на ярък и оригинален талант. Майстор на словото, Никола Инджов посвети завидната си откривателска енергия на българската словесност. Естет, забележителен преводач и прозаик, той се изяви и като непоколебим публицист – на неговото блестящо перо дължим такива образци като „Приписки към времето”, „Кубамар”, „Сантиментален марш”, „Всекидневно човечество”. В духовното си завещание Никола Инджов остави вълнуващи страници за съдбата на българските бежанци, за историята и настоящето на страни и народи, близки до сърцето му; в него четем заглавията на 16 поетични книги, 4 романа, 11 тома есеистика и публицистика, 7 сборника с преводи от испански, португалски, руски и сръбски. Творби на Никола Инджов са превеждани на над 20 езика, той е носител на редица наши и чуждестранни награди за литература.

Поклон пред светлата му памет!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ