НАПУСНА НИ
Кирил Момчилов
(10.11.1939 – 6. 10. 2021)
Напусна ни един сърцат радетел за българското художествено слово. Роден е в с. Горно Ябълково, Бургаска област, завършва средното си образование в гр. Средец, а висше – машинно инженерство – в Техническия университет „Ангел Кънчев“ – Русе. Работил е като главен инженер на ТКЗС в с. Грозден и на МТС в Средец – Бургаска област, както и като ръководител на сектор „Нова техника” в ДСО „Агромашина” – София. Бил е редактор във в. „Работническо дело”, главен редактор на в. „Машиностроител”, коментатор във в. „Труд”, отговорен секретар на сп. „Интелектуална собственост”. За първи път публикува в централния литературен печат два разказа през 1963 г. във в. „Литературни новини”. Издал е книгите: „Татко и снега“, „От ралото до трактора“, „Гнездо“, „Има една песен“, „Запустялата колиба“, „Заповедите на един цар. Приказки от Странджа“, „Безстрашните синове на Странджа“, „Върхове в науката“, „Българските открития“, „Ясен месец веч изгрява“.
Негови творби са превеждани на чужди езици, носител е на награди за литература.
Поклон пред светлата му памет.
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
