НАПУСНА НИ

Драгни Драгнев

(05.01.1939-18.04.2021)

Драгни Георгиев Драгнев е роден в Добрич. След като завършва гимназия, учи в Учителския институт в Шумен. Продължава образованието си във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”,  където през 1990 г. се дипломира по специалностите „Българска филология” и „История”. Служи като военен моряк и дълги години работи като журналист във вестник „Добруджанска трибуна” в Добрич. Бил е кореспондент на БТА в Добруджанския край, учител, радиожурналист. Сътрудничи на централния печат и на БНР с поезия и публицистика. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания в Добрич и Варна, а първата му поетична книга „Жътва” (1976) излиза в издателство „Г. Бакалов” с редактор Петър Алипиев. Автор е на стихосбирките „Живея в равнина”,  „Близост” „Бягат дните”, „Будни очи” „Взаимни сетива”; на белетристичните книги „Таткови приказки”, „Войната на хан Тервел”, „Обич и гняв”, „Гълъбови химни”, „Часът на говорещите буболечки”, „Невидимите пейзажи на любовта”, „Сънят на тревите”, „Сабя на брега”, „Не събуждай мъртвите”, „Път към слънцето”, както и на публицистичните книги „Нашата Дора Габе”, „Кръгът на Дора Габе” и „Мъдрецът и птицата”. Основна тема в белетристиката му е съдбата на Добруджа в миналото и днес. Автор е на историческите драми „Аспарух” и „Тервел”, поставяни в Драматичен театър „Й. Йовков” в Добрич, както и на пиесите за куклен театър „Петлето Кук” и „Бонбони от шоколад” . Стиховете му са превеждани на руски, украински и унгарски език.

Поклон пред паметта му!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ