НАПУСНА НИ

Георги Стоянов

(27.10.1931 –08.01.2022)

Роден е село Конуш, Пловдивска област. Завършва гимназия в Пловдив, а българска филология в СУ „Климент Охридски”. Няколко години учителства в родното си село и в село Садово. Работи като журналист във вестник „Отечествен глас” –  Пловдив, бил е редактор в издателство „Христо Г. Данов”, главен редактор на в. „Димитровско знаме”, зав. отдел в Окръжния съвет за изкуство и култура – Пловдив и редактор в списание „Тракия” – до 1991 г. Първата си книга – повестта „Лесно щастие” издава през 1961 г., а след нея публикува над 20 художествени и документални книги, сред които „Хубавицата крадла” (Наградата „Пловдив” 1967), „Когато се разделяме” (награда от национален конкурс на СБП и СБЖ „Златен клас” 1967), „Стомна кладенчова вода”, „Грехът”, „Този странен живот”, „Вятър от крило”, „Любов на твоя праг”, „Зъб от акула”, „Разпятия”, „Първа любов”, „Усмивки и печал”, „Милост за блудницата”, „Американската мечта отблизо” (пътепис), „Денят на крокодилите”, „Храм без икони” (есета), „Любимец на народа”, „Миналото на село Конуш”, „Птиците и залезът”, „Обречени на самота”, „Черната роза”, “Паметта на сърцето” и др. Неговите пиеси „Сватба” и „Хайдутин и бесило” са играни на сцените на Драматичен театър и Куклен театър – Пловдив. Носител е на наши и чуждестранни награди за литература.

Поклон пред светлата му памет!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ