НАПУСНА НИ
ГАНЧО САВОВ
(25.10.1930 – 24.04.2021)
Изтъкнатият писател, преводач, учен, преподавател и общественик е роден в гр. Дряново. Гимназия завършва в Белград, а филологическото си образование получава в Загреб, Люлбяна и Сараево. Репресиран по политически причини, след 1989 г. е реабилитиран. Работи в БАН, в редакциите на различни издания; от 1994-97 г. е гл. редактор на сп. „Панорама” и председател на Съюза на преводачите в България. На неговите преводи дължим запознанството си с образците на сръбската класика и съвременна проза. Изпод талантливото му перо излизат такива забележителни книги като: „Словения“, „Хърватско“, „Босна и Херцеговина – истини и хипотези“, „Капан за контри”, „С мастило от сълзи и кръв“; създал е редица учебници за южнославянските страни. Преподавал е балканистика във Великотърновския университет. Лауреат на множество престижни български и чуждестранни литературни награди.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Голяма загуба за славистиката и за всички нас, които имахме щастието да познаваме Ганчо Савов. Отиде си светъл, непреклонен и чист човек, образец на мъдрец и праведник. Много,много ще ни липсва. Мир на праха му!
Ще те помним, Ганчо…